събота, 9 февруари 2008 г.

Старите методи в нова окраска ?

06 февруари 2008 | 09:32 | Агенция "Фокус" >

Скопие. Мирослав Ризински, съветник в Бюрото за икономически неразвити райони в Македония, остава в ареста, след като съдът отхвърли и втората гаранция, предложена за неговото освобождаване, пише днес македонският ”Утрински весник”.


Когато за пръв път чух за арестуването на Мирослав Ризински по обвинение в корупция, не знаех как да реагирам. Не познавам лично този човек, нямах никаква представа какъв е и що е. Знаех, че е един от малкото в Република Македония, които не крият своето българско самосъзнание. Имах и добри впечатления от брат му, но това е друг въпрос. Българското самосъзнание не е гаранция за праведност. Говорих с много хора, но голяма част от тях казваха: “а ако наистина е корумпиран?”. Опитвах се да се свържа с Мариян Ризински, за да получа някаква информация, но доста време не успявах да го открия. До мен достигаха само разни слухове и косвени информации. Медиите не разискваха много случая, а и българската държава не предприемаше нищо, вероятно защото обвинението в корупция беше стряскащо.
Добре, но ако Ризински е виновен, поведението на македонските институции беше странно. Появиха се информации за процедурни нарушения по време на следствието, за инсценировки и заплахи. А македонската държава не им даде никакъв отговор. Предвид “славата” на съдебните системи на Балканският полуостров, мълчанието на официалните власти е неразбираемо. То само потвърждава съмненията на страничния наблюдател, че това обвинение е “скалъпено”. Още повече, че в миналото сме били свидетели на такива случаи като този на Йован Стояновски- 67-годишен болен старец обвинен, че е пребил доста по- млад и силен от него мъж. МПО застана в защита на Ризински, като заяви, че причина за ареста му е неговото българско самосъзнание. Македонските медии пък обвиниха МПО в “антимакедонски” позиции. Оставяйки настрана самосъзнанието на Ризински, позицията, която той е заемал в Бюрото за икономически неразвити райони в Македония, е важна и не бих се учудил, ако е пречил на нечии интереси. Разбрах, че и другият обвиняем по делото- Зиди Джелили, ръководителят на Бюрото, е бил в лоши отношения със своята партия и от там май са искали да го махнат. (Тази информация не е потвърдена, но такива неща долитат по въздуха при мен) Та при едно толкова знаково дело нормално би било македонските разследващи органи да направят всичко възможно, за да избегнат и сянка на съмнение в техните действия, а те действат в обратна посока.
Но да оставим настрана странното мълчание на македонската държава, нерешителността на българската и да кажем няколко думи за македонската общественост. В Македония по подобие на България се водят някакви шумни антикорупционни кампании, които както и тук, не бележат някакви особени успехи. Македонската общественост е заслепена и озлобена, така че вероятно управляващите са искали да покажат, че действат по този проблем. Дали делото “Джелили- Резински” не им даде тази възможност? Страстите бяха допълнително разгорещени от българското съзнание на Мирослав Ризински. Така че здравият разум изчезна и се чуват само лозунги за “кръв”. Ако аз бях македонски гражданин, дори да не бях “бугараш”, бих издигнал глас в защита на своя съгражданин, ако имам подозрения, че той е жертва на неправомерни действия от страна на държавата. Защото нали знаете:

“Най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защото не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен, но тогава вече нямаше кой да надигне глас!”
(Цитирам по памет)

Не ме разбирайте погрешно- не искам нито да осъждам, нито да оправдавам Ризински. Нямам тези правомощия, нито нужната информация. Настоявам за честно разследване без нарушаване на неговите права и законовите процедури. Съответно и честен процес.
Спомням си как една нощ през 200... година пресичах моята “любима” граница, където толкова ме “обичат” (и от двете страни). Този път обект на тази с нищо незаслужена “любов” стана и един от спътниците ми в рейса. Нямаше никаква причина за това. Тихо, свито момче. Не беше контрабандист, не останах с впечатление да е и “бугараш”. Когато всичко “свърши”, той се обърна към мен и каза: “Ово е, брате, Балканот! Една палка и Голи Оток...”
Никога няма да забравя гласът му. В него имаше болка, примирение, отчаяние...
Всичко друго, само не и гняв!
Ако искаме на Балканите да има граждански общества, трябва да си ги създадем!

Няма коментари: