четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Частица (красота) от Иран

Да се направи добра изложба си е изкуство. От една страна трябва да мислиш как да разположиш експонатите така, че да не навяват на посетителя усещане за стерилност, а от друга- да композираш и представиш достатъчно информация за тях. В това отношение организаторите на експозицията “Иранско изобразително изкуство и художествени занаяти” се бяха постарали, макар че малкото пространство в зала “Средец” не им даваше много възможности.
Всъщност, най- добре щеше да бъде предметите и картините да са представени в обстановка възможно по- близка до естествената им. Но едва ли тук е съществувала такава опция.
Отдавна чаках случай да видя някакви творби на съвременното иранско изкуство, така че не пропуснах случая, макар че бях затънал в работа до шия. Още повече, че представените автори бяха много титулувани и известни- на света де, не на мен.
[+/-]Досиетата им накратко:



Хосейн Сарджукиян

Роден през 1953 г. От 7-годишна възраст се занимава с „каламкари”, като изучава това изкуство в продължение на около двадесет години при едни от най-известните майстори в тази област.
От седем години е експерт по художествени занаяти в Исфаханската занаятчийска асоциация.
Удостояван е с награди от изложби в страни като Турция, Румъния, Южна Корея, Бангладеш, Кувейт, Сирия, Саудитска Арабия, Тайланд и др.
Изкуството “каламкари” има богата история в Иран, за която свидетелстват откритите и съхранявани в Националния музей на Иран предмети на изкуството. Това изкуство бележи забележителен напредък по времето на управлението на династията на Сефевидите (преди около 450 години) и е заимствало и продължава да заимства черти от определени стилове като дърворезба, релеф, ажур, арабеск и портретизъм. Понастоящем се практикува ръчно и намира приложение и при външното декориране на сгради.


Махваш Сохейли

Родена през 1955 г. в Иран.
Художник и университетски преподавател.
Участвала е в повече от 40 колективни и индивидуални изложби в страната и в чужбина.
Директор на Свободния художествен център за изучаване на графика и живопис.
Автор на книгата „Методология на преподаването на изобразително изкуство при децата”.
Постоянен член на Иранската асоциация на художниците.
Член на Института за развитие на пластичните изкуства.
Член на Асоциацията на художниците на Обединените арабски емирства.

Награди и признания:
- Носител на почетен медал от Културното представителство на Ислямска република Иран в Бангладеш.
- Носител на почетен плакет от Министерство на културата и ислямското ръководство на Ислямска република Иран.

Изложби в чужбина: Дубай, Ливан, Бангладеш, Австрия, Швеция, Норвегия, Франция (Париж 2007г.)

Творбите й се съхраняват в:
- Културния център „Ниаваран”;
- Музея за съвременно изкуство;
- Националния музей в Дака (Бангладеш).


Фарах Кимиакалам

Родена през 1960 г. в гр. Зенджан/ Иран.
• Повече от 30 години опит в областта на изкуството, както и множество награди от изложби;
• Член на Иранската асоциация на художниците;
• Член на Института за развитие на пластичните изкуства;
• Преподавател в свободните класове по културно наследство;
• Участие на повече от 40 изложби в страната;
• Четири изложби, представени в чужбина (Швеция, Тайланд, Мароко и Турция);
• Участие на 4 биеналета по изобразително изкуство;
• Участие на международни изложби за коранично изкуство;
• Изложби в различни музеи в Иран;
• Придобиване на първа степен майсторство в изобразителното изкуство – 1977 г.;
• Получаване на почетна грамота - Швеция 2002 г.;
• Участие на 12-та международна изложба за коранично изкуство – 2004 г.;
• Участие на 13-та международна изложба за коранично изкуство – 2005 г.;
• Носител на почетен плакет от Организацията за културно наследство и туризъм – 2005-2006 г.;
• Участие на Първия фестивал на традиционните изкуства и художествените заняти за жени-мюсюлманки – гр. Зенджан 2005 г.


А сега и впечатленията:

Кимиакалам прави интересен опит за съвременен прочит на традиционната иранска миниатюра. Използва и калиграфски мотиви. Спазва канона на рисунъка, но разчупва композицията. Поне аз останах с това усещане.
Но колкото повече наблюдавах творбите й, съзнанието ми правеше някакви препратки към старите анимационни руски приказки, които бях гледал като малък. А тази весела тоналност и композиции ми напомняха за масовите “картини” за украса на офиси.
Въпреки това имаше някои доста добри попадения.

Сохейли пък беше точно в противоположната плоскост и като тоналност, и като стил. Добра представителка на абстрактната живопис, но не забелязах нищо, което да я различава от нейните европейски колеги в жанра.
Доколкото ми е известно, след революцията се е водил доста оспорван дебат за абстрактната живопис, който явно е завършил в нейна полза. Сега тя преживява някакъв разцвет в Иран, където повечето художници от младото поколение се насочват именно към нея.

“Калам-кари”- то на Сарджукиян беше това, което най- много ми допадна в изложбата. Гвоздеят на вечерта- както се казва. Наистина, човекът е спец с вкус към детайла. Специално паната му. За съжаление не открих снимки на негови творби в “мрежата”, за да покажа за какво става въпрос.
Що се отнася до съдовете, които бяха изложени, те не ме изненадаха с нищо. Още повече, че мотивите им бяха тип туристически сувенир.

При всички положения не съжалявам, че посетих експозицията. Надявам се следващият път да бъде на по- голяма площ, с повече и по- разнообразни творби.

Ворце Критикът се изказа. Моля читателите, особено авторите и организаторите ако попаднат случайно на този текст, да не му се впрягат. Всеизвестен факт е, че е изкарал оценките си по “ислямско изкуствознание” и “музейно дело” със зор. :)

Няма коментари: