понеделник, 18 февруари 2008 г.

След дъжд качулка (За гражданите и референдумите в България)

Вчера се проведоха два референдума в две български общини- Бургас и Нови Хан.

Напоследък референдумите много се “спрягат” като средство за активизирането на гражданското общество в България и привличане на “обезверените овце” в руслото на политическия ни живот.

От протичането на тези допитвания можем да видим доколко тези надежди са били прави или не.

Оставям настрана опитите на политическите сили да натрупат актив от ситуацията, както и вроденото ни доверие към системата, нашепващо ни “дори да гласувам, нищо няма да се промени, ще направят каквото искат”. На мен ми направи впечатление разликата в активността при двата референдума, макар че въпросите, които се третираха в тях, бяха сходни- акцентът беше екологичното състояние в тези общини.

В Бургас хората не гласуваха, докато в Нови Хан го направиха масово.

Защо?

Защото, според мен, жителите Нови Хан излязоха да дадат масово своят глас, за да променят статуквото- нещо, което трудно става в България. Те виждаха “злото”, срещу което се борят. То беше факт. Отидоха просто да кажат “не”, дори да не бъде то чуто от властта. Изказаха своята позиция.

Докато бургазлии не отидоха до урните не само заради лошото време и лошата кампания, а тъй като, според мен, повечето нямаха изградена позиция по въпроса за нефтопровода. Вероятно техните съзнания бяха раздвоени и замъглени от обещанията за “икономически растеж при запазване на екологичното равновесие”, широко пропагандирани от правителството, и опасенията им от екологична катастрофа.

“Ще поживеем, ще видим”.

Това е една много разпространена фраза на изчакване в България.

Ако нефтопровода бъде изграден според екологичните стандарти- добре!

Но ако доведе до екологична катастрофа- тогава?

Тогава вероятно всички ще се вдигнат масово и ако има пак референдум, ще отидат да гласуват против.

Но дали няма вече да е късно?


П>С>

Поправка:

Спас Колев отбеляза една моя грешка- Нови Хан не е отделна община, доколкото си спомням е част от Елин Пелин. Извинявам се. Няма да го поправям горе.

Допълнение:

И Даниел е направил един "стегнат анализ" по темата.

2 коментара:

Спас Колев каза...

Е, скептик като мен може да търси и други причини.

Община Бургас има 200 хиляди жители, а Нови хан (не е община между другото) - 2 хиляди : отделният глас там има значително по-голяма тежест.

Щетите в Бургас са по-неясни и, по-важното, по-неравномерно разпределени. Основният риск се носи от туристическия сектор, който е важен, но не единствен в общината. В Нови хан негативният ефект е задържането на ръста на цените на земята, което засяга почти всички.

Съзерцател каза...

Да, прав сте/си/. Извинявам се за грешката. Нови Хан е част от община Елин Пелин, ако не се лъжа.

Но иначе не смятам, че икономическият мотив е основна причина за активността при допитването в Нови Хан.
Да, цените отиват надолу, така е. Но за хората там по важно беше, че нямат информация за радиационната обстановка, поголовното разширение на депото за отпадъци- от 8 на 40 декара, близостта му до водоизточници. Всичко това крие голям риск за здравето, а поведението на държавата, която мълчи, още повече влошава нещата.
Дори да го нямаше бунището, не смятам, че цените на земите в Нови Хан щяха да хвръкнат до небето.
Освен това не е лесно да се преместиш- за много от тях е скъпо начинание, затова те искат да подобрят положението на място. Поне така си мисля. Едва ли давам пълна картина и анализ, ама това си е работа на компетентните лица.