понеделник, 30 юни 2008 г.

“Не трябвате на никого”, а искате “целувка”


Доста време измина, откакто не съм преглеждал броячите на “детето”, а днес е последния ден на месеца, та реших да го направя. Разбира се, не се вълнувах толкова от броя на посещенията, а от ключовете думи, чрез които хората са намирали блога ми. Това е един своеобразен референдум, обратна връзка с вълненията на интернет потребителите.

Все още “некролозите” на Jah-Sen са първенец по посещаемост, но вече ги балансира “търсенето на име за бебе”, което много ме радва. Надявам се скоро животът да надмине смъртта. Доста философски настроени личности, вероятно повечето жени, търсят отговор на въпроса “мъжете са”? Спокойно, хора. Дори самият аз, самоопределящ се като “мъж”, доста често се чудя какво сме ние и какво включва понятието “мъж” в днешно време. Даже наскоро разговаряхме с един познат по тази тема и така и не стигнахме до някакво генерално заключение. Отпуснете се и си гледайте живота. Нали знаете какво е казал блаженият Августин? “Когато не ме питат какво е времето, знам какво е, но когато ме питат, не мога да отговоря”. Или нещо подобно, цитирам по памет.

Стана ми много тъжно, когато видях, че някакъв субект е нахлул в блога 3 часа сутринта с думите “не трябвам на никого”. Трябва да се чувстваш страшно самотен, за да обикаляш виртуалното пространство с такова търсене и то по това време.:( По същото време, както винаги, аз съм бил буден и съм ръчкал една от моите задачи. Ако знаех, щях да оставя скайп, за да се свърже с мен и да поговорим.

Не се притеснявай, човек! Знам какво ти е. Но погледни и от хубавата страна на нещата. Това, че не “трябваш на никого”, понякога е плюс. Представи си да са ти се увесили 10 души на врата, които зависят от теб и те разкъсват. Освен това откъде си сигурен, че не трябваш на никого? Вероятно има доста народ, който държи на теб, но ти не можеш да го забележиш, защото си зает да се самосъжаляваш. И както съм писал, най- малкото трябваш на себе си. Радвай се на живота. Огледай се и ще разбереш, че дори сам, не си самотен. Пиши едно писмо на suzercatel.contemplator@gmail и ще пием по бира. Стига да си в шоплука, иначе може да си поговорим в мрежата.

Шест души са търсели на блога ми “целувка”. Ето това да се чува. Ако сте жени (Сега някой да не ме обяви за хомофоб и че дискриминирам групите с алтернативна сексуална ориентация. Съжалявам, ама съм хетеро...), въпросът може да се уреди.

Скъпи дами,

Ако искате целувки от мен, пращайте кратки автобиографии и мотивационни писма, за предпочитане със снимка, на горепосочения мейл адрес.:)))) Обещавам, че ще отговоря на всички. Не се стеснявайте, излейте душата си. Бъдете детайлни и подробни, особено що се отнася до секса, а и не само до него.;)))

В очакване ваш

Ворце

П>С>

Допълнение:

Тoку-що една приятелка, прочела писанието ми, ми се скара, че не съм бил по- предпазлив. “Ти по- добре им искай медицинските картони вместо мотивационни писма”. Да, в какво време живеем. Но като се замисля май има право.

И все пак дори за целувката трябва мотивация. Знам какво е да се целуваш с някой, който не е мотивиран.;)

събота, 28 юни 2008 г.

Екотопия Байктур 2008

Екотопия Байктур 2008

България



· · София Голям протест, касаещ темите на Екотопия в България (04.07 – 18.00ч.- НДК)

· Самоков – Национален ден на ‘мечо’ (05.07 – вечер – центъра на града)

· Велинград – демонстрация срещу заменките на гори от ДГФ (07.07 – сутрин – центъра)

· Беглика – наслада сред природата

· Широка лъка – наслада сред културата, бита, традицията и природата

· Смолян – демонстарция+изложба+шествие срещу 'СТЦ Перелик' (09.07/16-18ч.- център)

· Гудевица – почивка, отмора и наслада

· Ардино – дебат биоземеделие (11.07 – 19.00ч.)

· Крумовград – Акция за забрана използването на цианиди в България (13.07–сутрин-център)

· Маджарово – наблюдения и лекции за редки и защитени животни

· Свиленград – демонстрация/протест срещу проекто - тръбопровода „Бургас-Александруполис” (15.07 –вечер – център)

Програма ‘акции’


Тъй като Екотопия през тази година е с основен акцент в подкрепа на енергийните и антиядрени проекти на Балканите, тя ще се присъедини към кампанията срещу проекта ‘АЕЦ Белене’. Друг основен казус срещу който ще разисква и срещу който ще се протестира е проекта за нефтопровода „Бургас – Александруполис”.

Останалите проблеми към чието разумно решаване призовава и Екотопия са проектите за строеж и експлоатация на нови ски-курорти в Родопите и Рила, както и тези за използване на цианиди в минно-добивната дейност. Ще бъде обърнато сериозно вниманиеи върху заменките на гори от Държавния Горски Фонд. Всяка от темите ще има своя локална акция по трасето на велопохода в България.

Организатори на Екотопия в България през тази година са European youth for action (www.eyfa.org), Велоеволюция (www.bikevolution-bg.org), Зелените (www.bulgariangreens.org), Коалиция „АЕЦ БелеНЕ” (www.bluelink.net/belene), Коалиция „България без цианиди” (www.cyanidefreerhodopi.org), както и много други организации и доброволци.

o София 04.07.2008 – НДК – 18.00 ч

Голяма демонстрационна и протестна акция касаеща 5-те кампании на Екотопия в България


В петъчната вечер ще се състои първото действие от Екотопия вело-тур. На него ще представят основни и актуални проблеми за България свързани с опазването на околната среда. Демонстрация на слънчеви системи ще представят потенциала на България за развитие в сферата на възобновяемите енергийни източници. Велосипедисти ще раздават информационни брошури и ще участват в организационната програма на мероприятията свързани с отделните теми на инициативата.


Преди акцията ше бъде внесена официална петиция до Областна администрация на Област София по отношение непълнотата на зоните от
NATURA 2000 по директивита за птиците и директивата за местообитанията.

o Западни Родопи 06.07.2008 – 11.07.2008

Множество акции по проблеми, касаещи региона. ‘Гвоздеят’ по трасето ще бъде протестна акция на 09. 07 в гр. Смолян срещу проекта „СТЦ Перелик”

Основна тема ще бъде намерението на местната администрация да реализира нови ски-курорти, като ще бъдат и разисквани преките и косвени връзки със заменките на гори и развитието на алтернативния туризъм.

o Източни Родопи 11.07.2008 – 15.07.2008

Поредица от акции с основен акцент в борбата на местни и национални инициативи за забрана използването на цианиди в минната дейност.

Предвижда се голяма акция в Крумовград, както и внасяне на петиция в областна управа Кърджали срещу намерението за използване на цианидно излужване местни мини. Други теми на вело-похода в Източни Родопи ще са биоземеделието и тръбопровода Бургас-Александруполис.

Маршрут

http://maps.google.com/maps/ms?client=firefox-a&hl=en&ie=UTF8&oe=UTF8&msa=0&msid=118284779147918645022.00044cb35f4b1ac7ead85

За повече информация и регистрация:

www.ecotopiagathering.org
www.ekolojikutopyalar.org/tr
www.ecotopiabiketour.net
www.eyfa.org

четвъртък, 26 юни 2008 г.

Обичай ме или... ме остави (да те обичам)

Нина винаги напипва моя нерв. Пускам някоя от нейните песни и ме улучва точно в сърцето. Сякаш имаме някаква духовна връзка...

петък, 20 юни 2008 г.

Кавалер (Фрустрирано за някои жени 2)




Другите шофьори се мятаха като риби на сухо в задръстването. Гледаха злобно изнервени и псуваха. Явно всички бързаха за някъде. За ракията и салатата, за мача... Болестта на съвремието. “Искам го и то на секундата, а всичко останало (и останали) нямат значение- само пречат”. От време на време някой “дилър” форсираше мощната си кола последен модел в отчаян и рискован опит да изпревари колоната, задръствайки и без това задръстеното положение.

А той...

Той ярко контрастираше в цялата ситуация. Подсвиркваше си весело и барабанеше по волана. Пълзеше с малката си икономична японска количка, без да недоволства. Беше странно, защото целият му ден беше низ от изнервящи събития като се почне от ядосаните недоебали шефове, които му скачаха по главата, мине се през досадните родители, звънящи му перманентно с някакви глупави проблеми и се свърши с нацупената му половинка, намираща винаги причина да недоволства. А въпреки всичко успя да запази позитивното си настроение. Радваше са на хубавото слънчево време сред бензинови изпарения и си подсвиркваше. Тъй като, за разлика от останалите, той не бързаше, виждаше неща невидими за другите. Затова ги и забеляза. Седяха на тротоара пред пешеходната пътека и чакаха да пресекат. Но всеки път когато стъпеха на улицата, отнасяха по някой клаксон и ги принуждаваха да се върнат. Те не оставаха длъжни. Процеждаха по някоя благословия към провинилия се шофьор. Бяха красиви. Нагласени. Отиваха на парти или среща. Едната руса, другата чернокоса. Класическа комбинация за порно тройка. Но на него му заприличаха на подплашени кошути. Какво да го правиш- романтик. Наби спирачки пред пешеходната пътека, предизвиквайки недоволството на шибаняците зад него. Махна им приятелски през отворения прозорец- “преминавайте”. Чернокоска му се усмихна в отговор.

- Ето това се казва кавалер!

Но блондинката му хвърли поглед, изпълнен с пренебрежение и презрение:

- К’ъв кавалер ма! Глей го к’ва кола кара! Абсолютен нещастник!

Кръвта нахлу в главата му и позитивизмът му се изпари. Стана реалист. Дори нещо повече- психопат. Почувства как всеки момент ще натисне газта и красивите тела ще се превърнат в кървава каша. Но беше вече късно. Те бяха пресекли.

- А да еба курвите нещастни!!!!

Даде мръсна газ. За 5 минути изкара репертоара си от псувни и ругатни. След това млъкна безпомощно. На следващия светофар вече беше спокоен. Все още малко го човъркаше отвътре. “Трябваше да ги смачкам!”- помисли си вяло.

- Ама нали съм кавалер!

Засмя се.

Няма лъжа, няма измама- историята е истинска. Главният герой е мой приятел.

вторник, 17 юни 2008 г.

7-ми сценариен конкурс на НИСИ МАСА

Няколко разяснения за незапознатите:

НИСИ МАСА започва своята история като френска неправителствена организация, чиято цел е подпомагането и насърчаването на млади хора, които искат да се реализират в киното. Днес НИСИ МАСА е мрежа от сдружения в 19 страни, включително България, обединени от желанието да създадат визията на съвременното европейски кино.

Най- известната и стара инициатива на организацията е конкурсът за сценарий за късометражен филм. Спечелилият сценарий получава скромен, но в повечето случаи достатъчен, бюджет за неговото филмиране.

България участва в това мероприятие почти от самото начало и има традиции в организирането му. През 2003-та голямата награда беше спечелена от българката Галина Георгиева.

Този конкурс може да даде доста добър старт на нечия кариера в седмото изкуство.

Подробности:

Сценариите са обединени около дадена тема. Тази година тя е “Бягството”. Срокът за изпращане на сценариите е 31 юли 2008.

Правилата на конкурса можете да видите тук>

Организатор на събитието в България е сдружение “Седем”>.

+ 359 2 4896842

bulgaria@nisimasa.com

сряда, 11 юни 2008 г.

Трябва ли арабските медии да се учат от западната преса?

Доста интересна дискусия в “ДОХА ДЕБАТ”. Участват най- големите експерти по въпросите на медиите в Близкия изток, както и едни от най- известните арабски журналисти, които доста често цитирам в статиите си, посветени на историята на средствата за масово осведомяване в мюсюлманския свят.

Моето мнение по въпроса съвпада с изказването на жената от публиката към 38 минута на дебата. “И двете страни се нуждаят от уроци”, защото липсата на качествена журналистика води до маргинализиране на обществото. Стереотипизирането на другия, гоненето на сензация и печалба не водят до нищо добро. Тук няма “добри” и “лоши”, а само огледални образи.

Ако се интересувате, вижте дебата:

неделя, 8 юни 2008 г.

Един различен поглед към киното

Словенският философ Славой Жижек предприема интересно пътешествие в света на киното под вещата режисура на Софи Файнс, декодирайки тайните послания на седмото изкуство.

Този филм, според мен, постави ново начало в кинокритиката.

Заслужава си да се види.

Приятно гледане.

петък, 6 юни 2008 г.

Песен на деня


четвъртък, 5 юни 2008 г.

Един разговор за “обектива на дявола”


Разговор с Ян Шибик

Ян Шибик е носител на трета награда на World Press Pho
to, най- престижното отличие в областта на фотографията. Смятат го за един от най- добрите световни фоторепортери. Едва ли има значимо събитие през последните 20 години, което да не е уловил в своя обектив. Той документира падането на комунизма в Европа, разрушаването на Берлинската стена, нежната революция в бившата Чехословакия и кървавия заник на режима на Чаушеску в Румъния. Ян Шибик става свидетел на кланетата в Сиера Леоне и в Либерия, глада в Судан, Сомалия и Етиопия. Преживява земетресението в Армения и Турция и похода на иракските кюрди до Иран. Отразява войните в Афганистан, Хърватия, Босна, Косово, грузинска Абхазия, Чечения, Нагорни Карабах, Ирак и Южна Африка. Геноцидът в Руанда, бежанските табори в Танзания, Судан, Хаити, Ангола и Сомалия не избягват неговия фотоапарат. ‛От репортажната фотография може да възникне иконата на времената‛, смята Шибик. Споделя, че фотографирането го изпълва с усещането, че прави нещо полезно, нещо, което хората признават и уважават.

Гостите на първото българско издание на ‛Един свят‛ - международния фестивал за документални филми, посветени на човешките права, имаха възможност да се запознаят с 65 негови творби в Дома на киното от 7 до 13 май, където изложбата му ‛Дяволът в нас‛ съпровождаше филмовите прожекции.



[+/-] РАЗГОВОРЪТ:



Живеем във време, когато медиите ни заливат с кадри, изпълнени с насилие. Това не води ли до обезценяване на визуалния образ на агресията? Дали хората разбират какво им се показва или чрез фотографията те реално се дистанцират от насилието?

Може би е по-добре да попитате хората, които гледат тези фотографии. Мнозина остават вероятно безразлични, не ги интересува това, което виждат. Но и много хора ми пишат писма, питат ме конкретни неща, свързани със снимките.

Озаглавил сте изложбата и албума с вашите фотографии ‛Дяволът в нас‛. А докато снимахте, не срещнахте ли дявола и в себе си?

Когато подготвях книгата, дълго мислех за нейното име, защото изложбите свършват, а албумът ще остане. От всички фотографии видях да излиза дяволът. В много страни и континенти той сякаш побеждава. Първо имах чувството, че побеждава в тези държави, които са далеч от мен. Но после той почна да се налага в страни, които се намират само на няколкостотин километра от Прага - като Косово например. Земи, които са на нивото на Чешката република. Ако трябва да отговоря на въпроса дали дяволът е и в мен, бих искал да вярвам, че не е. Но войните в бивша Югославия доста разколебаха моите впечатления. Защото преди те да станат реалност, не вярвах, че там съсед би вдигнал оръжие срещу съсед, както това се случи в Босна и Херцеговина. Бих казал, че дяволът не е в мен, но вярата ми в самия мен е малко разколебана след това, което се случи в Европа.



Когато разглеждам фотографиите ви, виждам напрежението, насилието, отчаянието, но не и надеждата. Къде остава тя?

Тези снимки не са аранжирани. Това е реалният живот.

Никъде ли не видяхте нещо, което си заслужава да бъде заснето и да компенсира грозотата и насилието?

Всеки вижда в тези фотографии различни неща. Може би и ние с вас разглеждаме нещата по различен начин. Има няколко снимки, които за мен излъчват положителна емоция. Например тази, на която хората се радват, че са се отървали от диктатурата на Чаушеску, или онази, където малките деца скачат върху старата кола в Хавана. Но пак повтарям, че тези снимки не са аранжирани. Не трябва да си слагаме капаци на очите, а да показваме тези неща. Аз не виждам това, което се случва по света в някакви розови цветове.

Вероятно сте прав, че снимките предизвикват у всеки различни емоции. Когато гледах фотографията с хората по улиците на Букурещ, забелязах напрежението и очакването, преливащи в касапницата на последвалите кадри. А в снимката на децата в Хавана на преден план видях бедността. И все пак не се ли изтощавате емоционално, предвид че повечето събития, които снимате, хич не са приятни, а вие давате всичко от себе си в работата си?

Напротив, мотивирам се. Хората, които уважавам, ми казват, че за тях е важно да видят тези снимки. Получавам някакъв позитивен отглас на това, което съм направил. Разбира се, тези фотографии не са направени в мирна обстановка, винаги има някакво напрежение, опасност. Фотографията не е като сглобяването на коли, т. е. веднъж научил механизма, да правиш едно и също по всеки автомобил. За да снимаш хора, трябва да спечелиш тяхното доверие, да вникнеш във вътрешния им свят. Така че при мен това има обратно въздействие. Аз съм много силно настроен към всяка проява на безправие и насилие. Това ми помага. Също така разбирам и колко добре си живеем ние, колко малки са нашите проблеми в сравнение с това, което се случва около нас.


Снимате по места, където границите между добро и зло се размиват; в ситуации, в които много трудно може да се разбере кой е прав и кой - крив. Как се ориентирате в обстановката? Не се ли чувствате объркан понякога?

Когато човек пътува и снима, трябва да обръща внимание на много неща. Не твърдя, че там, където аз виждам истината, е точно онази Истина. Аз търся емоционалните моменти, проявите на безправие и искам да ги заснемам, за да ги показвам на други хора.

А когато си тръгвате, след като сте снимали в някоя кризисна точка, зареден ли сте с оптимизъм? Вярвате ли, че нещата там ще се подобрят?

Не. Нищо не става по-добро. Напротив, отива към по-лошо. Тези фотографии не са направени, за да променят нещо. Те са направени, за да показват тези неща.



Разговаря

Явор-Ворце Михайлов

Публикувано в Култура, Брой 19 (2502), 21 май 2008 г. под заглавие “Фотографията не е като сглобяването на коли

П>С>

Фотографии: Ян Шибик, списание “Рефлекс”.

Снимките са предоставени от организаторите на фестивала “Един свят” само за “Култура” и мен ;), така че лиценза СС не важи за тях.

сряда, 4 юни 2008 г.

Поезия и музика под звездите