“Мъжете са ненужни”- това бомбастично заглавие носеше един репортаж вчера по новините. Ставаше дума за това, че учени успели да изолират протосперматозоиди или май даже сперматозоиди от стволови клетки на женски зародиш. Щели да продължат опитите с генетичен материал от жени. “Мъжете вече са ненужни за зачеване на деца”. Това заключаваше материалът.
Добре! Ясно, вече сме ненужни.
Ама ние сме ненужни много отдавна.
Ето има вибратори, банки за сперма- така че мъжете отдавна не трябват на жените. Познавам и много жени, които си поправят уредите сами, сменят крушки, боядисват, мажат...
Добре де, ама защо тогава те продължават да си търсят някой принц на бял кон. Това- мъжете са ненужни, го слушаме постоянно- от някоя злобна феминистка, разочарована жена с разбито сърце... И нищо не се променило засега.
Всъщност, аз съм доволен от това откритие. Може би то най- накрая ще прекрати това утилитарно оценяване на мъжете. Ами че ние не сме само някакви донори за сперма бе!
Искам да отбележа, че в нашето съвремие това дали някой има нужда от някого, всеки решава сам. Аз лично го правя без бакалски сметки. И тези изкуствено създавани противоречия между половете ме дразнят.
А и дори да не трябвам на никого, нужен съм на себе си, защото колкото и да се опитвам да се абстрахирам от своето тленно битие, светът съществува за мен само чрез него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар