четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Среща (Традициите не са това, което бяха...)

- Имам среща...
- Дано ти върже...
- Братовчедка ми ли?! Това ми мирише на отлъчване от църквата и прокурор...
- Ех, традициите не са това, което бяха...

сряда, 14 октомври 2009 г.

Надеждата ?!

Откакто невръстен прочетох мита за Пандора, все се чудя дали надеждата не е най- голямото зло излязло от кутията...

неделя, 4 октомври 2009 г.

Жертва на омразата

На Илия, който ме провокира да разкажа тази история с един негов коментар.

Още веднъж- Честит рожден ден, Илийка! :)

- Мразят ме, защото съм циганин!

Гледам го и не знам какво да му кажа. Най- лесно е да започна да му изразявам своето съчувствие. Но просто не ми идваше отвътре. Вероятно е прав. Със сигурност за мнозинството от хората тук той е просто един мръсен “мангал”. Те не го познават като мен. Не са работили с него по строежите и автомивките през летните си ваканции. Не знаят колко трудолюбив и честен е. Не знаят, че може да ти бъде един от най- верните приятели. Нямат представа колко е добродушен, колко голямо сърце се крие под тази мургава и изпъстрена с татуировки и белези кожа. Но въпреки че го познавам, в момента съм му страшно ядосан. Вбесен съм от изказването му. Проблемът не е в това, какво другите мислят за него, а че той самият се възприема по този начин. Потънал е в блатото на примирението, самосъжалението и омразата.

Уволнили са го и като причина за решението си шефовете му са изтъкнали факта, че е неграмотен. А това си е самата истина. Той отказа да завърши образованието си. Макар да имаше възможност. “За какво ми е? Ще си остана един бачкатор. Никой няма да ми позволи повече.” Така ми каза, когато го насърчавах да завърши курсовете, организирани за хора като него. “Ако постоянно си мислиш какво ти позволяват другите, няма да прокопсаш”- помислих си тогава. Но той не отчита своята грешка. Вижда в загубата на работата си поредната беда, сполетяла го, защото е “мръсен циганин”. Но дори да е така, не може да го докаже. Не може да ги “нае*бе по устав”. Собствениците на фирмата изтъкват основателна причина. Свиват работните места заради кризата. Вече не могат да поддържат един работник, който не може да върши всичко. По- изгодно им е да натоварят някой друг с неговите функции без да увеличават заплатата му. Може би, ако имаше образование, той щеше да е този, който си е запазил работата, а другият да изхвръкне, тъй като началниците му знаеха колко е работлив. Не го разбира, не мога и да му го обясня.

Пребивавал съм на доста места, където са ме считали за “мръсен българин”, но не съм позволявал това да се отрази на самооценката ми. Сблъсквал съм се постоянно с чуждата омраза, но не съм позволявал да ме обсебва. Отвръщал съм на предизвикателството. Понякога е хубаво да те мразят. Това те стимулира да се развиваш, “да им го начукваш по устав”, както казвахме в армията, със спортна злоба. Всеки ден да ставаш по- добър, независимо с колко пречки се сблъскваш и колко капани ти поставят.

Спомням си бледоликите западняци, които ме гледаха с пренебрежение... Докато не им “скрих топката” с най- високите резултати, постигани дотогава. В погледите им пак имаше омраза, но презрението беше изчезнало, заменено от нещо друго- страх! Постигнах го благодарение на спортната злоба обзела всяка фибра на тялото ми. Но при него омразата не е спортна. Тя е производна на самосъжалението и го притиска, скрива хоризонта му!

Каквото и да си говорим, животът си е едно съревнование. Ние трябва да ставаме всяка сутрин с ясното съзнание, че има нова дистанция за изминаване. Както при всяко състезание и тук има хора, които се опитват да измамят или скатаят, вземайки наградата без усилия. Те обаче не са мой проблем. Интересувам се само от своето участие в надпреварата. А пък има и правила- и рано или късно нечестните играчи отпадат. Повече от сигурно е, че има и хора с по- голям опит и по- добри качества от мен на пистата. Но това не ме кара да се отказвам. Всеки влиза в надпреварата с различно “наследство”. Надбягването трябва да продължи дори да си сам по трасето. Трябва да се бориш и със себе си. Иначе си мъртъв. Иначе ще седиш и ще търсиш причината за провала ти в другите...

И наистина ще бъдеш един смачкан, мръсен и гнусен циганин или българин.

Не можех да търпя да го гледам как се върти в затворения си кръг като хамстер в клетка. Имах чувството, че се задушавам, докато слушам оплакванията му.

Допих бирата си, плюнах и тръгнах да си ходя.

“Да го духат бедните! А наш’та работа това е- да разтворим ръце и да прегърнем рая!”


П>С>

Най- лошо е, когато жертвите на омразата започнат да се капсулират в групички и партии.