четвъртък, 18 декември 2008 г.

Разни истории...

Станах късно. Много късно не само за моите, но и за общоприетите стандарти за делничен ден. Главата ми тежеше от прекалено много сън, а не от безсъние. Последните два дни си дадох “лабаво”, щото така ми подсказа умореното ми тяло с повишената си температура. Докато чаках кафето да заври и пушех първата цигара за деня, пак се сетих за “Оазис”-а. През последните дни често се сещам за него...

В началото на прехода в махалата се появиха две заведения- “Оазиса” и “Дървеното”. Първите рожби на прохождащата бизнес инициативност. Днес собственикът на “Дървеното” притежава цял търговски комплекс. Построи го в съседство на мизерната будка. Не искаше да я бута от сантиментални подбуди. И сега там правят най- добрите сандвичи в квартала. Това е приказката за успелия през прехода. Но историята на “Оазиса” е малко по- различна, макар и също типична за периода. Разширена метална конструкция, която отвън не се различаваше от познатите ни до болка будки. А вътре... Вътре псевдолукс с провинциален привкус, ротативки, евтин алкохол и бандитски мутри. Сбиване всяка вечер по познат сценарий. Ченгетата вече им беше втръснало да идват по сигнали от околните къщи и блокове, а и си имаха приказка с управителя. Но през зимата на 98/ 99-а (не си спомням началото на едната или края на другата) един от вечерните побои излезе извън контрол, в резултат на което заклаха бармана и още някакъв индивид. Явно този инцидент не можа да мине тихомълком както другите и се започна шумно разследване, в процеса на което установиха, че “Оазис”-а няма никакви разрешителни- нито за строеж, нито за продажба на алкохол...
Вече са минали почти 10 години от тогава, но въпреки че парцела, на който е разположено заведението е изключително апетитен, а постройката незаконна, никой не смее да я бутне.

ХХХ

През последните дни Щутгард е хит. Повече камери отколкото в Холивуд, а полицаите са на всяка крачка. Всяка втора новина или тема в емисиите е свързана с положението в Студентски град. Онази вечер и ние снимахме там. Макар да смятах, че няма смисъл. Темата е толкова опоскана вече, че нямаше накъде.
Анкети сред състудентите на убития Стоян Балтов... Диапазонът от въпроси е известен, отговорите също...
“Защо?” “Манталитет...” “Селяния...”
Всеки трети казва, че е участвал в сбиване или е бил жертва на нападение.
Някакво момче обяснява, че редовно охраната в дискотеките го биела, но той продължава да ходи!
Нямало да се откаже.
В първия момент мисля да се заям с неговия “мазохизъм”, но един от приятелите му ме отклони с реплика, а той през това време изчезна.

После се замислих...
На 5 декември е убит Балтов. Новината минава тихомълком почти по агенциите. Кратък репортаж по БНТ.
Случилото се не ме учуди. Положението в Студентски град е такова от години. Две седмици преди да убият Балтов, пребили някакво момче, което пресичало на пешеходна пътека и “засякъл” някакъв джип.
Обичаен инцидент.
8 декември
Купонът е страшен. Никой не мислеше за убития студент. Бях скапан и макар да имах 4 предложения за празнуване, мислех да поспя. Но ми се обади Х. Не исках да бъде сама на празника, пък и апетита идва с яденето... Решаваме да отидем в един от клубовете, където ме каниха мои приятели. Изкарваме си страхотно. Клубът е готин, но знам кой е собственика му...
Истината е, че няма алтернатива. Развлеченията в София са монопол на мутрите. Те определят как ще се забавляваме. Независимо къде ще седнеш, похарчените пари ще отидат в джоба на някой дебеловрат. Това е най- бързия начин да переш и да печелиш пари. Ние сме ходещите постъпления за тези заведения...
Онзи “мазохист” донякъде е прав. Страхът има много измерения. Дали ще си седиш вкъщи, или ще бъдеш навън, пак си жертва.
Да се откажем да танцуваме, да се веселим...
Пак сме умрели.

Купонът свърши. Студентите изтрезняха. “Дойде” време за протест.
Сценарият оттук нататък е познат.
Ако трябва и жандармерията ще се намеси.
До след няколко седмици, когато всичко ще си тръгне по старому.

А ние ще продължим да работим за мутри и да харчим спечелените пари, като се веселим в техните заведения...

Кръгът се затваря отново.

сряда, 17 декември 2008 г.

В очакване на изгрева...

Така



или иначе



слънцето ще изгрее...

понеделник, 8 декември 2008 г.

Кръгът

Знаеше, че има много лица. Дори можем да кажем маски. Винаги е бил плъзгав като риба...

Затова не му повярва...

Макар този път да беше искрен и да не се прикриваше.

Може би пък това беше причината за откровеността му- знаеше, че няма да го вземе на сериозно.

събота, 6 декември 2008 г.

Дъ Жазз!

:)


video


video
Поздрав!

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Фарид Тукхбатулин: Туркменистан – официално и неофициално

В информационните емисии рядко присъстват новини от и за Туркменистан. Причината не е само в отдалечеността и географската изолираност на страната. Почти веднага след обявяването на независимостта, в Туркменистан е установена диктатурата на Сапармурад Ниязов, която според външните наблюдатели е много по- лоша дори от предхождащото я комунистическо управление. Държавата се изолира от външния свят. Диктаторът, нарекъл себе си Туркменбаши (баща на туркмените), не само не допуска създаването на политически партии и потиска гражданските свободи, но забрани дори киното и театъра като ‛неприсъщи на туркменската култура‛. Всички туркменци са принудени да учат наизуст неговата книга ‛Рухнама‛, предназначена да е ‛духовен пътеводител‛ на нацията. Ексцентричността на Ниязов стига дотам, че променя календара и именува месеците на себе си и на членове на семейството си. Реално погледнато, в Туркменистан няма никакъв обществен живот извън прищевките на диктатора. През 2006 година Сапармурад Ниязов почина изненадващо, но новият президент Курбангули Бердимухамедов сякаш не смята да прави радикални промени в управлението на страната. Въпреки някои признаци за ‛отваряне‛ към света, все още има дефицит на информация за случващото се там. Тази средноазиатска държава привлича вниманието заради огромните залежи от газ и нефт, намиращи се на нейна територия. Европа вижда в туркменския газ алтернатива на енергийната си зависимост от Русия. България също е заинтересувана от този проект, тъй като предполагаемият газопровод ще минава през нейна територия.


Фарид Тукхбатулин е един от най- известните туркменски правозащитници и дисиденти. През 2003 година е осъден от режима на Ниязов на три години затвор заради неговата дейност като граждански активист за човешките права. Под международен натиск присъдата е отменена, но той е принуден да замине в изгнание. Не прекъсва връзката със своята родина и следи внимателно случващото се там. Автор е на редица статии и репортажи за проблемите с гражданските свободи и вътрешнополитическата ситуация в Туркменистан. Основател е на неправителственото сдружение ‛Туркменска инициатива за граждански права‛. Работи в тясно сътрудничество с редица организации, като Амнести интернешънъл и ОССЕ.

- Какво доведе до установяването на диктатурата на Сапармурад Ниязов в Туркменистан? Възможно ли беше друго развитие на събитията, което да изведе страната на пътя към демокрация?

- Поколението на моите родители, както и нашето, въобще нямаше представа какво е това ‛демокрация‛. Ние сме родени и отрасли в Съветския съюз при условията на еднопартийна система. Нямаше свободна преса, нито право на сдружаване. Едва по времето на Горбачов се появиха някакви наченки на подобни явления. Но централноазиатските републики, които се намираха в периферията на СССР, бяха много малко повлияни от това, което се случваше в Прибалтика, Украйна и Русия. Когато Горбачов назначи Ниязов да ръководи Туркменистан, той го плашеше, че ако в Средна Азия се даде прекалено много свобода и започне процес на демократизация, това ще доведе до поява на радикален ислям. Затова Горбачов даде картбланш на Ниязов да управлява, както смята за нужно, за да не допусне такова развитие. Ниязов също беше възпитан в духа на комунистическата идеология. Затова и ръководеше Туркменистан, както си знаеше - с чисто административни, командни методи. Така че, когато в Русия се появиха наченки на алтернативни политически партии в средата на 80-те години на миналия век, в Туркменистан такива не възникнаха. Имаше неголямо движение на представители на интелигенцията, но Ниязов бързо се справи с тях. Той се грижеше нищо да не застраши неговата еднолична власт.

- Сега, при управлението на новия президент Курбангули Бердимухамедов, се забелязват признаци на смекчаване на режима - в страната вече има интернет... Дали това не е начало на либерализация?

- Да, наистина беше върнат старият календар, кинопрожекциите бяха разрешени и има интернет. За мен най-голямата промяна, предприета от новия президент, е облекчаването на режима за движение вътре в страната. Преди имаше големи проблеми да се отиде от едно населено място в друго. Трябваше да минете и да бъдете проверени поне от няколко полицейски поста. Сега вече не е така. Но каквото и да си говорим, всички тези промени имат декларативен и козметичен характер. Освен това, Туркменистан няма капацитет да се възползва пълноценно дори от тези козметични промени. Например, Бердимухамедов разреши отново оперните представления, но вече не са останали кадри, няма певци. Професионалните артисти или избягаха в чужбина по времето на Ниязов, или вече не са между живите. Сега някакви студенти, току-що завършили музикалното училище, се опитват да направят нещо. Можете да си представите какво ще бъде нивото. А що се отнася до интернет, преди да бъде създадена мрежа в страната и да бъде разрешено нейното ползване, Бердимухамедов покани няколко компании да изработят система, контролираща трафика от и за Туркменистан. Първоначално туркменските власти се обърнаха за помощ към Китай - както е известно, Китай има най-добрата система от този тип. Но китайското правителство отказа, тъй като се опасяваше, че ако предостави такъв софтуер на Туркменистан, може да има изтичане на информация и той да попадне в чужди ръце, в следствие на което да бъде създаден механизъм, чрез който тази програма да бъде ‛заобикаляна‛. Накрая програмата беше създадена от украински специалисти. Демократична Украйна постави филтриращ сървър, който да цензурира информацията, постъпваща чрез интернет в Туркменистан. Трябва да се има предвид, че тук голяма роля изиграха цените на газта - Украйна купува туркменски газ. Туркменистан постави като условие за гарантиране на газовите доставки създаването на тази система. Всъщност, Бердимухамедов позволи достъпа до интернет, когато реши, че глобалната мрежа не застрашава неговото управление. Достъпът до ‛лоши‛ сайтове е спрян. Става дума за уеб страници като тази на моята организация - ‛Туркменска инициатива за граждански права‛. Но, от друга страна, дори наличието на такъв интернет в Туркменистан е нещо хубаво. Сега младежите, които искат да продължат образованието си зад граница, има откъде да черпят информация за чуждестранните университети и образователните програми. И все пак не смятам, че това е стъпка към демокрация. Това е просто смекчение на режима в определени граници. До този момент не е казана нито дума по големите вътрешнополитически проблеми. В Туркменистан все още няма закон за политическите партии. Не съществуват профсъюзи, както и нормативна база за тяхното създаване. Няма закон, който да гарантира правото на достъп до свободна информация на гражданите. Всичко извършено досега е пожелателно и зависи от настроенията на режима.

- Споменахте опасността от засилването на влиянието на радикалния ислям в региона на Средна Азия. Каква е ролята на исляма в обществения живот на съвременен Туркменистан?

- Досега страната не е имала проблем с радикалния ислям. Туркмените не са особено религиозна нация. Те винаги са били номади и никога не са строили големи джамии или религиозни средища. Ислямът в Туркменистан се разпространява на битово ниво. Но през последните 10- 12 години доста млади хора заминаха да учат в Турция и се връщат оттам с ислямистки уклон. Някои от завърналите се студенти създават ислямски организации и общности, в които религията вече играе голяма роля. Интересно е, че тази тяхна дейност се посреща с одобрение от останалите туркмени. След обявяването на независимостта голямо разпространение получиха такива негативни социални явления, като наркоманията и проституцията. А в малките селца, където тези ислямски радикали или религиозни младежи са се установили и имат влияние, няма наркомани и проститутки. За изкореняването на наркоманията и проституцията те понякога прибягват и до физически наказания. Но жителите на околните селища забелязват, че в тези села има относителен ред и това им прави впечатление. Казват си, че начинът да се справят с негативите на съвремието е религията. Затова съществува тенденция към засилване на влиянието на исляма и религията като цяло. Ако това развитие на нещата се запази, не бих се учудил до 20 години в Туркменистан вече да съществува проблем с радикалния ислям.

- Странно е, че тези религиозни влияния идват от Турция.

- В Туркменистан сега съществуват 14 турски училища, които бяха открити през последните години, най-вече при управлението на Ниязов. И по-голямата част от тях са създадени не по инициатива на турската държава, а на частни благотворителни религиозни фондации. Повечето ученици, които завършват тези училища, заминават да следват в Турция и то предимно във висши религиозни учебни заведения.

- А в тази връзка какви са междудържавните отношения между Турция и Туркменистан? Има ли тежнения за по-голямо сближение на база близките езици и култура на двата народа?

- На междудържавно ниво не се забелязват някакви особено близки отношения, въпреки близостта в манталитета, езика и културата на двата народа. Но много турски бизнесмени и компании работеха (и продължават да работят) в Туркменистан, ползвайки се с благоразположението на президента Ниязов. Грубо казано, те си деляха парите. Ниязов им поръчваше строителството на големи скъпоструващи сгради, които бяха абсолютно ненужни; за тях се даваха повече средства, отколкото беше реалната им стойност. Затова сега Ашхабад се е превърнал в огромна строителна площадка насред пустинята.

- Как се вписва Туркменистан в Общността на независимите държави, в Централноазиатския съюз - организацията, която обединява бившите централноазиатски съветски републики?

- Сапармурад Ниязов влоши отношенията с всички съседни страни - Азербайджан, Казахстан, Узбекистан... Той ругаеше президентите на тези държави. Казвам ругаеше в буквалния смисъл на думата. Те се караха като съседи в някоя селска махала. Естествено, отношението към Русия беше по-различно. Той все пак схващаше, че тя е сериозна сила и има голямо влияние. Но това не му попречи да спре газопровода към Русия за две години в началото на 90-те години при управлението на Елцин. Русия беше принудена да направи отстъпки и да повиши цената на газта. Тогава Ниязов разбра, че макар Русия да е силна държава, той има средства, чрез които да накара и нея да му се поклони. След това Туркменбаши престана да се отнася с уважение към която и да е държава в региона. През септември 2006 година Ниязов отново затвори кранчето на газопровода към Русия и Газпром беше принуден да увеличи изкупната цена с 54%. Беше го страх единствено от американците. Опасяваше се, че те могат, ако решат, да проведат военна операция като в Афганистан или Ирак, за да свалят режима му. Макар, според мен, САЩ да нямаха такива намерения, все пак той имаше страх от тях.

- А какви са отношенията с Иран? Миналата година бяха преустановени доставките на туркменска газ и за Иран.

- Отношенията с Иран бяха обтегнати още при Ниязов. Основният спорен въпрос между двете страни е водата. Има няколко реки, които преминават през Туркменистан и Иран, а у нас селското стопанство е зависимо от изкуственото напояване. А Иран задържаше по-голямата част от водите за себе си. После беше построено огромно съвместно водохранилище, но Иран отново искаше по-голяма част от водата, мотивирайки се с по-големия инвестиционен дял в начинанието. Така че, макар да не бяха афиширани публично, проблеми между двете страни съществуваха. Накрая иранското правителство постави условие: ако не му се изплатят инвестициите, ще спре водата. Туркменистан пък в отговор им преустанови подаването на газ в края на миналата година. Така Иран беше принуден да отстъпи.

- А какво мислите за европейската политика към Туркменистан? Вероятно сте запознат със ‛средноазиатската стратегия‛. Изпълнима ли е тя?

- Да, Европейският съюз разработи стратегия за отношенията с петте страни от Централна Азия. Когато се срещаме с депутати от европейския парламент или други европейски функционери, те ни уверяват, че в тази стратегия са включени и проблемите с правата на човека, както и планове за демократизация на региона. Ние пък им предлагаме различни програми за осъществяването на тези цели. Но когато говорим неофициално, те ни казват, че поставянето на условия на Туркменистан за провеждането на каквито и да било реални реформи е ‛опасен и трънлив път‛, тъй като това означава да се ‛затворят‛ всички останали преговори. Страхуват се, че Туркменистан ще ‛загуби‛ икономическия си интерес към Европейския съюз, още повече, че сега Европа иска да си осигури газови доставки оттам. Затова неофициално европейците направо ни заявяват, че няма да настояват за съблюдаване на правата на човека. Европейските инициативи в Туркменистан се ограничават с образователни програми за правителствените чиновници или брошури за човешките права, но никой не смее да засегне въпроса за политическите затворници или да се поинтересува защо са изпратени в затвора. Не се пита защо не се позволява на опозицията да действа в страната или защо не се разрешава създаването на обществени организации. Европейският съюз оставя всички тези проблеми на заден план и не иска да ги постави на масата.

- И все пак изграждането на газопровода към Европа няма ли да спомогне за отварянето на страната? Като икономически партньор вероятно Европейският съюз ще има повече възможности за влияние и натиск върху режима.

- Не вярвам. Ще стане точно обратното. Туркменистан ще разполага със средство, което ще му позволява да оказва натиск върху Европа.

- Явно не разчитате на външна помощ за демократизацията на Туркменистан. Виждате ли изобщо някакви възможности за либерализация и промяна на положението в страната?

- Знаете ли, когато говорим с представители на Европейския съюз за демократизацията на Туркменистан, те ни питат дали има алтернатива на режима. Т.е. има ли някаква солидна опозиционна сила, на която да може да се разчита за тези промени. Засега обаче туркменската опозиция не е разработила някаква своя конкретна програма или предложение, които да представи както на международната общественост, така и вътре в Туркменистан. Затова, искат или не, европейците са принудени да работят с Бердимухамедов. Ситуацията в Туркменистан е изключително сложна. Затова и демократизацията на страната ще бъде труден и продължителен процес. Дори ако утре Бердимухамедов бъде сменен от някой друг, новият лидер едва ли ще действа по друг начин. Трудно ще се намери човек, който да махне с ръка и да каже: ‛от утре ще се създават партии, вестници, ще има честни избори‛. Всеки, който се нагърби с управлението на Туркменистан, ще се страхува да не направи грешна стъпка, която да обърне страната наопаки и да доведе до хаос. Всъщност, те не се боят толкова от реакцията на населението, а от външна провокация. Туркменистан има стратегическо положение. Той е точка, в която се преплитат много интереси. На територията на страната работят службите на редица държави - турски, китайски, пакистански... Основният страх е, че при една либерализация на режима някоя от тези спецслужби може да извърши провокация, която да доведе до катастрофа не само за държавата, а и за тях лично, сваляйки ги от власт. А да управляваш Туркменистан в сегашните условия е сладка и изгодна работа - страната е богата, няма никакъв контрол над управляващите и можеш да крадеш, колкото си искаш. Моделът не е добър, но никой не смее да го промени.

- А вътре в страната не съществуват ли някакви опозиционни групировки?

- Туркменската опозиция се намира основно зад граница. Но тя е изключително слаба и не предприема никакви действия.

- Доколкото разбрах, на територията на Туркменистан свободно работят специалните служби на всички страни, които имат интереси в региона. Оказва се, че държавната сигурност на Ниязов, всяваща ужас в туркменските дисиденти, дори когато са в чужбина, не може да контролира положението на собствена територия. Звучи странно един авторитарен и силов режим да допусне такава ситуация.

- Ситуацията изобщо не е странна. Туркменистан не разполага с качествени специалисти дори в областта на държавната сигурност. Туркменските служби не могат да съперничат на руските, китайските или турските си колеги. Освен това и в този сектор цари невероятна корупция. По време на своето управление Ниязов въведе доста странна система. Сменяше ръководителите на министерства и служби на всеки шест месеца. За тези шест месеца никой от назначените не се грижеше да въведе ред в повереното му ведомство. Те мислеха само как да напълнят джобовете си. Корупцията и наркоманията, според мен, са двата най-големи проблема в Туркменистан, които ще доведат страната до катастрофа.

- Тоест, вие не очаквате някаква активност или натиск от страна на населението вътре в страната за промяна на статуквото. Ако съм схванал правилно вашите думи, избухването на каквито и да е брожения или дори ‛революция‛ в Туркменистан ще са дело на чужди служби, целящи да докарат на власт хора, които да обслужват техните интереси?

- Не казвам, че е 100 % сигурно да се случи това, но този сценарий изглежда най-достоверен. За населението в момента няма значение кой ще бъде на власт. Когато Ниязов почина и дойде новият президент, хората се надяваха, че той ще им осигури работа, тъй като в Туркменистан има огромна безработица. Очакваха, че ще се подобрят условията за живот, защото държавата е изключително богата, а те живеят в нищета. Но нищо такова не се случи и населението е разочаровано от новия президент. Единственото, заради което туркменците биха излезли на улицата (да кажа отново, че това е малко вероятно да се случи утре), е липсата на работа и възможност да издържат семействата си. Тях не ги интересува дали ще ги управлява диктатор, цар или шах, стига да имат работа. Демокрацията и правата на човека в момента са последна грижа на туркменците, за съжаление.

- Не виждате ли някакъв оптимистичен сценарий за подобряване на положението в страната?

- Аз съм преди всичко общественик и правозащитник, а не политик. Считам, че докато в Туркменистан не се даде възможност на хората да изградят гражданско общество, т.е. да се научат сами да решават проблемите си, демокрацията ще бъде невъзможна. Когато изградим гражданско съзнание, ще можем да мислим за демократични реформи. Но това ще бъде доста продължителен процес.

Разговора води Явор Михайлов- Ворце

Публикувано в “Култура”, Брой 41 (2524), 27 ноември 2008 г.

вторник, 18 ноември 2008 г.

Жесток свят


Така

или иначе

си е жесток...

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Голямата промяна

Всички говорят за “голямата промяна”. Имам предвид избора на Барак Обама за президент на САЩ. Малко ми е странно. Тези високопарни изказвания и радост, особено в Европа и България, са малко закъснели, според мен. Промяната е настъпила много отдавна, но тогава никой не го е забелязал. Защото тя е била тиха и незабелязана. Изборната победа на Обама е само логичния й завършек.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Епитафия


На М.

Почивай в мир, брат!

Едно ще ви кажа за него, което се надявам някой да каже и за мен някой ден:

“Умря, както и живя- безпътно. Но все пак живя!”

петък, 31 октомври 2008 г.

Резервация

- Добър ден, бирария ХХХ

- Добър ден, искам да запазя маса за довечера за четирима...

- При нас резервациите се правят на място срещу капаро...

- А няма ли възможност да я направим по телефона, в момента съм на работа и ми е трудно да изляза, за да направя резервация.

- Не, така е при нас. Капарото е 10 лева на човек и се приспада от сметката, а не се връща.

- Ами... Приятен ден.

- Приятен ден и на вас.


П>С>

Публикацията много бързо привлече вниманието на познати и приятели. Получих запитвания по скайп и кю коя е аджеба тази бирария и защо не я споменавам поименно. Отговорих, че тя не е единственото заведение в София с подобна политика, но въпреки това запитванията продължиха. Та щом толкова ви интересува- става въпрос за "Лучано" на пл. "Славейков".

събота, 25 октомври 2008 г.

Социален социопат !

Току-що разгледах блога на една позната. Погледът ми попадна на връзките, които е сложила към други блогове. Оказа се, че и аз присъствам там. Но това, което ме удари по главата, е определението, дадено за мен:

“Явор- социален социопат”!

Не може да бъде казано по- добре! : D

сряда, 22 октомври 2008 г.

Унижените и оскърбените (За бедността и богатството като житейска теория)

На известна степен от мизерията вече нищо не води към нещо друго: и надеждата, и отчаянието изглеждат безсмислени, всичко се събира в един образ.

Албер Камю "Лице и опако: Между да и не"

“Може да сме бедни, но сме честни!” Това беше девизът на жителите на квартал “Долно нанагорнище”, една от многото подобни китни бетонни махали в красивия и прелестен град София, иначе столица на някаква си държава(?), наречена България. Този лозунг беше постоянна реплика в устата на неговите жители. И не беше чудно. Квартал “Горно Нанагорнище”, както повечето от тези комплекси, построени по времето на комунизма, беше “работнически”. Поне така се смяташе до прословутата дата 10 ноември. След това си остана преобладаващо такъв, макар някои да бяха повече работници от други. По- голямата част от жителите му работеха като хамали по стоковите борси или като труженици в комбинати като “Кремиковци”. Е, естествено, имаше и интелигенти, служители и други подобни, които бяха попаднали в махалата заради безмилостния жребии, наложен им от райсъвета при раздаването на жилища. Но това нямаше значение, защото по времето на комунизма всички бяха равни. Или по- скоро равно бедни. Ала след като привидната уравниловка отпадна, се разбра, че не всички са равни. Някои индивиди като Пешо Бичето почнаха да вадят много пари по неведоми пътища, да карат скъпи коли и да обзавеждат луксозно панелните си дупки, докато другите си кютаха на опашките и вечер вкъщи при режим на тока 2 към 1. Та вечер мъжете от квартала се събираха в “Дървеното”, мизерното капанче на централния ъгъл на махалата и гледаха злобно как Пешо Бичето прави кръгчета с новия си баварец и поредната перхидролена блондинка до него. От време на време някой от тях плюнеше злобно и процеждаше през зъби: “Може да сме бедни, но сме честни!”. А вътрешно би дал всичко, за да е на негово място, но не му стискаше да си признае. “Гроздето е кисело”- максима стара колкото света. Но след като бачкаш за 200 марки, жена ти прилича на крава, а повече лежиш под трошката си, отколкото да я караш, какво ти остава?!?!?! Не можеш да промениш нищо. Не ти стига смелост или познания. Тогава? Да си теглиш куршума? Е, не! Разбира се, че ще потърсиш нещо, което да осмисли жалкото ти съществуване, някаква свръхестествена житейска философия. И те я бяха открили- честността. В махалата съществуваше някакво равенство между понятията бедност и честност. Макар че повечето не се свеняха да правят дребни мизерии на съседите си като кражбата на ток например. Въпреки това си оставаха “честни” и напълно реално “бедни”. Жителите на махалата странно напомняха на героите на Достоевски с начина, по който се вживяваха в ролята си на страдалци, типично по източноевропейски, може би по православному.

Но можеше да бъде и по- зле. В Индия пък има поговорка “По- добре гладен, отколкото уморен”.

На известна степен богатство самото небе, както и звездната нощ, изглеждат естествени блага. Но в подножието на стълбата небето отново добива цялата си стойност- една безценна милостиня...

Албер Камю "Лице и опако: Между да и не"

Захвърли топката и се излегна на една от малкото останали здрави пейки в кварталната градинка, за да си отдъхне след тежкия мач. Мислеше да постои само миг или два, но нещо привлече вниманието му и той застина. Беше топла есенна вечер. Вече се стъмваше и пищящите дечурлига бяха прибрани по къщите. Настъпи дългоочакваната тишина. Изминаха часове, но той не помръдна. Тъмнината вече беше на път да го погълне съвсем и да го превърне в част от сенките на пейзажа, когато в далечината се чу свистене на гуми и два фара го простреляха фронтално.

- Тук ли си бе, баце?!

Кимна мълчаливо. М. тресна вратата на ланчията и приближи.

- Къде ли не те търсих... Хайде да те водя на клуб.

- Не тази вечер...

- Защо?! Във вип-а сме! Фраш е с пички!

- Ами отивай!

- Добре ли си? Какво правиш?

- Гледам.

- Какво гледаш?

- Звездите.

М. обърна поглед нагоре. Небето беше ясно. И звездно. После пак го погледна. Беше разбрал. Отиде до колата, изключи фаровете и се върна. Бръкна във вътрешния джоб и извади половинлитрова бутилка с марково уиски, отпи и му го подаде. Той също отпи. След това М. приседна на тревата до пейката и двамата се загледаха в небето, продължавайки своя разговор със звездите.

Има различни видове богатство, както и различни видове бедност.

П>С>

Бях замислил този текст по повод на БлогДеня на 15-ти, който беше посветен на бедността, но имах прекалено много работа, затова го публикувам сега, макар да не съм го доизкусурил, но нямам и време. :(

събота, 18 октомври 2008 г.

Както дъждът на пустинята


Така

Или иначе

Липсата се усеща.

неделя, 5 октомври 2008 г.

Стокхолмският синдром на “любовта” и капитализма

- Интимните връзки на работното място са вредни за бизнеса. Факт! Но я ми кажи, как да завържеш връзка извън работата? Работим по 12- 18 часа, после минаваме през бара, обръщаме по 3 големи и се прибираме пребити... Понякога забърсваме в дискотеката някоя, дето на другата сутрин се чудим коя беше...

- Дааа, така е! – присвих рамене и отпих от брендито- Ами... Ти имаш хубави колежки, аз също- ще те запозная с моите, ти с твоите, па може да излезе нещо...

Засмяхме се.

Наскоро един приятел се ожени за своя колежка след тригодишна връзка. Приятелка пък е завъртяла любов с колега и сагата им продължава повече от година. Тези хора са непрекъснато заедно- почти по 24 часа в денонощието. Твърди, че е много щастлива. Иначе е много свободолюбив човек и обича постоянно да е в движение, харесва промяната...

Затова се озадачих, когато разбрах за "аферата" й. Но тя ми отговори, че се “чувствала свободна ”. Знам ли. На мен подобни връзки ми изглеждат задушаващи. Но напоследък има епидемия от такива. Постоянно научавам за нови работни връзки. Гореизложеният диалог до голяма степен обяснява защо се e стигнало до подобно положение. Времето е много динамично, постоянно сме заети и не можем да хвърлим поглед встрани. Нямаме време за лов, така да се каже.:)

Все повече трудовите общности заприличват на секти. Обсебват цялото ни време и внимание. Този модел отдавна е наложен в Япония. Гледах документален филм за “Мицубиши”. Представиха семейство, в което мъжът и жената работят в компанията, живеят в жилище на компанията, в квартал на компанията, естествено карат кола на компанията, всички уреди са с марката на компанията, логото на компанията беше дори върху възглавниците им. Разговорите се въртяха около работата в компанията...

Навлизаме в епоха, когато служебните отношения стават интимни, а интимните служебни.

Да живей трудът!;)

събота, 4 октомври 2008 г.

Рецесията подлуди долара ;)



П>С>

Майтапът настрана, изприщвам се като гледам какво става на пазара, но така или иначе вече съм проиграл авоарите си, така че ще си сипя едно уиски, ще запаля една пура и ще гледам представлението от ложата.


събота, 27 септември 2008 г.

Никоя жена...


“Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея!”

Верно е!

Проверих го!

Така че внимавайте в картинката! ;)

П>С>

“Опасен чар” си остава един от най- великите български филми за мен.

П>П>С>

Апропо, аз също се смущавам от хубави жени.:)

петък, 26 септември 2008 г.

Обещание


Не ви обещавам нито слава, ако победим, нито безсмъртие, ако загубим и загинем!

Единственото сигурно е приятното изкарване!;)

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Списание “Фокус” за “Българската политика спрямо република Македония”

Още една статия написана от Зоран Димитровски за списание “Фокус”, брой 686, третираща българо-македонските взаимоотношения и създадената от Атлантическия клуб брошура.






Странници в нощта

Седя си както винаги в нощта, обзет от творческо вдъхновение и пиша ли, пиша...

Някъде ме чакаха, ама забравих къде...

Но знам кой.:)

После поглеждам в кю-то, скайпа, джабера и т.н., а те са там- моите приятели вампири, вещици и таласъми.:)

Специален поздрав за потопилите се в нощната треска.

понеделник, 22 септември 2008 г.

Свобода и независимост

Днес, както Ви е известно, се навършват 100 години от обявяването на Независимостта на България. Докато величайшата нация се отдава на поредните празненства, фанфари и паради, аз се сетих за едно творение на Александър Дюма, което ще си позволя да предоставя на вашето внимание:

“Каква е разликата между свобода и независимост?!

Свободата е пожертване на част от своята независимост, което всеки гражданин прави, за да се създаде един общ фонд от свобода, наречен закон.

Независимостта е правото за пълно разгръщане на всичките ни способности и задоволяването на всичките ни желания.

Свободният човек е член на обществото; той се опира на съседа си, който също се уповава на него; и както сам се жертвува за другите, има право да изисква и другите да се жертват за него.

Независимият човек е дете на природата; той се уповава само на себе си; негов съюзник е планината и гората; негова закрила са пушката и камата; помощници- зрението и слухът.

Със свободни хора се създават армии.

С независими хора се създават шайки.

На свободните хора се казва, както Бонапарт пред пирамидите: “Стегнете редиците”.

На независимите се казва, както Шарет е казал при Машку: “Веселете се, момчета!”

Свободният човек се вдига при зова на своя крал или на своята родина.

Независимият човек се вдига при зова на своя интерес или на своята страст.

Свободният човек се сражава.

Независимият убива.

Свободният човек казва: ние.

Независимият казва: аз.

Свободният човек значи братство.

Независимият човек значи само егоизъм.”

По- нататък Дюма дава като пример за “независими народи и хора” черногорците, албанците и българите!

Дали е прав?!

Или това е поредния опит за омаскаряване на България в стил БиБиСи?!?!:)

Честита НЕЗАВИСИМОСТ, сънародници!

П>С>

Ей, много са нагли тия франсета! Много им знае устата, а? :)

петък, 19 септември 2008 г.

Вдъхновение и вдъхновители... (На моята муза!) ;)


Трудна е нашата пишман творческа работа. Няма шега, няма измама...

Идва режисьорът, с когото иначе се напасваме много добре, и казва “тука нещо не ми харесва, промени го”. После идва изпълнителната продуцентка, на нея нещо не й допада и пак “промени го”...

И това са леките случаи.

Имал съм ситуации от типа- “до утре искам 10 скеча, опрай са!”

Е, не се работи така!

Ник’во разбиране!!!

Творческата работа изисква вдъхновение.

А вдъхновението е трудно уловимо- трябва да го поиш, да го храниш... :)

Но никой не го е грижа!

Казах на продуцентката, че не става така, трябва ни някакъв стимул и тъй като ще забавят парите, й предложих за всеки хубав скеч да танцува пред сценаристите по един ориенталски танц!;) Досега не сме видели нито едно изпълнение! Няма кючеци- няма хубави скечове- няма кючеци... Затворен кръг!!!

Та за какво ви разправям всичко това?

“Поентата”, както казват братята македонци, на това словоизлияние е:

Хубаво е да има кой да те вдъхновява, за да можеш да твориш!

Т.е. МУЗА!

Някого, когото да докосваш с думите си и да оставяш следа...

Днес разбрах, че съм вдъхновявал някого. И ми стана много приятно.

Оказа се, че съм бил МУЗ (мъжки еквивалент на муза!).:)

Още по- хубаво ми стана, защото човекът, когото съм вдъхновявал, ми е отвръщал със същото, за което сърдечно му благодаря!

А СЕГА СЕРИОЗНО:

Истината е, че не пиша за пари (което не означава, че се отказвам от хонорарите си:)), нито за кючеци.:)

Когато разбера, че някое от моите произведения е докоснало поне един човек и го е накарало да размисли или пък го е вдъхновило да направи нещо, това ми е достатъчно, за да продължа напред. Знам, че не съм сам на този свят.

Затова наистина много се радвам, че моите неща са докоснали този човек, който, без майтап, също ме вдъхновява.

П>С>

Трябва да легна да поспя, иначе няма да спра да пиша простотии

КАКВО Е ТОВА НЕЩО "ЛЮБОВТА"?!?!?!?!?!

Говорим си с една приятелка. И както си говорим, не щеш ли, пак се появи тази думичка “любов”! Някои й викат “любоф”, други “либоф”, но без значение как я изговарят или изписват хората- тя винаги изскача някъде откъм гърбо и ни халосва по главата! А като ни халоса по главата, започва едно чудене, едно маене: “Любов ли е това?!?!?!”. Наскоро и аз зададох този въпрос! Любов ли е? Или пък привързаност? Или е обич? А къде е разликата?

Мразя да употребявам тази дума, както отбелязах наскоро в блога на Лидия, но го правя. Може би от не май къде, може би от незнание...

Та реших да тръгна от общото към частното:

КАКВО Е ТОВА ЖИВОТНО ЛЮБОВТА, ПО ДЯВОЛИТЕ, И ИМА ЛИ ТО ПОЧВА У НАС?!?!?!?!

Очаквам отговорите ви в коментарите!

Па барем стигнем до истината...

Акценти:

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Никога, ама никога...

Лиза Стенсфийлд

(Принципно не смятам Лиза за особено секси, но в този клип винаги ми е обирала точките... Какви неща правят режисьорите и операторите!!!:) А дали е имала дубльорка?)

срещу Бари Уайт

вторник, 16 септември 2008 г.

Само двама...

- Вие двамата ли сте?

Абсолютно безсмислен въпрос. Вероятно излезе толкова идиотски, защото беше бая подпийнала и сама не знаеше какво говори. Но разбрах какво има предвид. Питаше дали с нея сме заедно. Демек дали сме двойка...

- Ами все се опитваме да станем трима, но не се получава- засмях се аз.

ххх

След това получих доказателство колко мръсно е пияното женско (под)съзнание.

Помислила си, че искаме да направим тройка...

А думите ми имаха съвсем друг смисъл...

събота, 13 септември 2008 г.

Комплименти

Първо се подмладих.:) После жените около мен полудяха. Не знам какво става тези дни, но създанията от нежния пол се избиват да ми правят комплименти! Разбрах, че съм “привлекателен”, “елегантен”, “брадата ми отива и ме прави мъжествен”... Оказа се, че дори съм “красив” и “секси”!

Уау, не мога да повярвам! Един и същи човек ли виждаме!:)

Ето ги плодовете на еманципацията!;)

П>С>

Освен че се чувствам неудобно, започвам и да се тревожа. Ако съм съгласен за нещо с покойния генерал Лебед, то е, че “мъжът не трябва да бъде красив”.

Жените в моя живот


Имал съм всички жени, които съм искал... (без една, ама добре че нея я нямах:))

А накрая винаги се чудя защо съм ги искал. :)

П>С>

Любими мои,

Не се впрягайте, този пост е в кръга на шегата.:)

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Наградите на “НИЕ МЕДИЯ” за “игрови иноватори”;) в областта на медиите.

““НИЕ МЕДИЯ” е уебсайт, общност, конференция и глобално движение, което има за цел да направи света по- добър чрез средствата за масова информация.”
Повече информация за организацията може да видите тук>

“НИЕ МЕДИЯ” отдава признание чрез награди на “игровите иноватори”;) (game changers): хора, проекти, идеи и организации, довели до промяна и вдъхновяващи по- добър свят чрез медиите.

Номинации се приемат до 15 септември.

Критериите за наградите можете да видите тук>

Ако смятате, че в България има личност, организация или проект, които им отговарят, номинирайте го онлайн.

Макар у нас тези награди да са неизвестни, на запад се ползват с голям авторитет.

сряда, 3 септември 2008 г.

Досадните въпроси, без които не можем 2

Знаеш ли какво си мисля?

И

Знаеш ли какво забравих?

Не знам как е при вас, но тези два въпроса са запазена марка на нашето семейство!

А и досега не мога да си обясня техния смисъл и страшно ме дразнят.

Днес отивам да напазарувам на майка ми. Взимам списъка с покупки, отивам в маркета, пълня количката, плащам, излизам с торбите и на половината път...

Джиесемът иззвъня, а предчувствието ми се оказа вярно:

- Знаеш ли какво забравих?!

- Днес телепатичните ми способности са отслабнали- засмях се аз

- Захар! И повече вземи, че ще трябва за сладкото.

- Добре! Само това ли е?

- Да, да...

Затвори. Минах през една бакалия наблизо, взех захар и продължих. Точно пред входа мобилният ми пак изквича:

- Знаеш ли какво друго забравих?

Този път се озъбих като куче и изръмжах:

- Не!

- Хляб бе! Хляб забравих да ти кажа да вземеш!

Майки! Какво да ги правиш?!

П>С>

Започвам нещо да се плаша. Напоследък забравя прекалено много дори за нейните стандарти.:( Чудя се дали не е нещо повече от типичната ни семейна разсеяност.

неделя, 31 август 2008 г.

Скандал


Разговор онлайн

ТЯ: Нека не го обсъждаме това сега.

АЗ: Що? Крайно време е вече да се скараме:). Какво е това приятелство без нито един скандал?:). Трябва и скандали да има!:)

ТЯ: Съгласна! Но нека да е както си му е редът- на живо, с повишаване на тон, мълниеносни погледи, женски прийоми и мъжки инат.:)

АЗ: Ако искаш, и публика ще си осигурим.:)

ТЯ: Може! Аз не се стеснявам:).

АЗ: Точно така... А, няма да ми е за първи път да ме изхвърлят от някое заведение, щото смущавам клиентите.

ТЯ: Е, не, няма да стига до там, аз не мога да си позволя такава репутация;).

Понякога дори за караницата трябва подготовка.:) За да стане както трябва!

Има две неверни твърдения за скандала: че действа деструктивно на отношенията и че е абсолютно неконтролируем плод на емоциите. Имам една приятелка, която сума години на успя да се скара с гаджето си. Провокираше го, но той приемаше всичко с ледено спокойствие. Накрая тя му би шута...

Скандалът също е вид комуникация, която води до някакво напасване. Най- вече емоционално.

А когато става въпрос за двойка- често има и бонуси като див и страстен секс.:)

Тези, които мислят, че процесът на избухване не може да се контролира- грешат!

Не могат да го контролират онези, които не познават себе си и не знаят какво искат да постигнат със скандала. Дори самият “взрив” да е плод на дива емоция, всеки си е изградил сценарий, по който да протече и завърши конфликтът- мятане на чинии, тряскане на врати, пози...:) Дори в скандалите сме си прокарали невидими граници, до които можем да стигнем. Те често варират в зависимост от ситуацията и човекът, с когото се караме...

Скандалът просто е един от инструментите на нашето общуване.

Така че осъзнайте го и го приемете.:)

събота, 30 август 2008 г.

България и случая ”Ризински”

Изпратиха ми една статия, публикувана в македонското списания “Фокус” , брой 687 от 29 август 2008, в която се разглежда така наречения случай “Ризински”. Предоставям я на вниманието на читателите на блога, изкушени от македонската тематика. За съдебното дело срещу Мирослав Ризински вече съм писал тук>




петък, 29 август 2008 г.

Болка до безкрай (Компенсация от дрога)

Таман се подмладих и взех, че навлязох в един от най- болезнените периоди в живота си.;) Имайте предвид, че издържам адски много на болка. Толкова травми съм преживял, че второто ми име е “болка”. Даже си говорим на малки имена и сме приятели.:) С болката де! Но това, което изпитах преди няколко вечери беше неописуемо дори за моите стандарти. Осемгодишната липса на зъболекар в живота ми даде плодове. Пулпит, чудесии... 6 зъба, два от които са на косъм от вадене!

За сметка на това дрогата е в такова изобилие...

При това напълно законно!:)

Компенсира до голяма степен неудобството.:)

Абе, толкова друсан никога не съм бил!

Така че, приятели мои, простете моята абсолютна неадекватност през следващите дни...

П>С>

Малеee, ако наистина ще влизаме в снимачен процес, какви ли снимки ще станат:))))

FEAR AND LOATHING IN LAS VEGAS :))))

Но "без фира"!


сряда, 27 август 2008 г.

Подмладявам се:)


Вчера, докато си плащах сметката към нашия любим мобилен оператор;), младата секси касиерка почна усилено да ме убеждава, че трябва да вляза в “луууп”. Заявих й с усмивка, че не се вписвам в условията, тъй като съм почти на 30. Тя видимо се сконфузи. “Извинете, изглеждате на 22-23!” “Благодаря!”

Напоследък всички, с които се запознавам, ми дават по- малко години, отколкото имам...

Доста ми е странно...

Преди няколко години на някакъв купон една мацка каза, че изглеждам на 33...

Сума народ ме смяташе за по- възрастен.

Явно се подмладявам!

Вероятно заради дълбокия душевен комфорт и равновесие, които царят в мен!;)

вторник, 26 август 2008 г.

Тъй жалки са главите наши...


Майтапчийският коментар на Бла ме подсети за един от любимите ми поети- Байрон. Реших да споделя с вас едно от неговите стихотворения, което ми е много близко до сърцето. Това е и специален поздрав за Бла. Вярвам, че той, като един от най- запалените почитатели на филмите на ужасите, ще го оцени...:)

Че от мъртвец съм забрави

И само череп в мен съзирай;

Като от живите глави

От него глупост не извира.

Обичах, пиех, но умрях.

Вземи ме от земята черна,

Налей! От теб не ме е страх-

Нали ме е целувал червей?

Наместо да ги храня аз,

Бих предпочел във мен да свети

На пиршество в тържествен час

Туй питие на боговете.

Тук с ум блестях и тук дано

На вас придавам блясък днеска.

Какво по- висше от вино

Ума ни може да замести?

До дъното ме пресуши!

И тебе някой ще изрие

И със смъртта ще се сдружи,

От черепа ти за да пие.

Защо не?! щом в живота къс

Тъй жалки са главите наши,

Осъдени да гният в пръст,

Защо пък да не станат чаши?!

П>С>

Дали това не са били последните мисли на Никифор, преди да се раздели с главата си.:)

П>П>С>

Преводът е на Любен Любенов. Неговата версия ми допада най- много.

Акценти: ,