вторник, 26 февруари 2008 г.

Блогът ми, мнението и лидерството

Отдавна искам да направя “равносметка” на блога си, но отлагах това “мероприятие” за рождения му ден през май. Впоследствие осъзнах, че му правя “равносметка” при всеки текст, който публикувам. Но причината да изложа писмено сега своите размисли за блоговете като цяло и моят в частност е текста на приятеля ми Комитата- “Мнение и лидерство”.

Според него блогърите са съвременните “лидери”, оформящи общественото мнение, тъй като са хора мислещи и с позиции. Съгласен съм, че хората с мнение намират блога като удачна форма за неговото изказване. Но не знам доколко можем да ги определим като лидери. Поне аз лично не се чувствам такъв. Още по- малко по начинът, по който се разбира понятието “лидер” в България. Останал съм с впечатление, че много от нашите сънародници под “лидер” разбират човек, който ги освобождава от личната им отговорност и им казва как да мислят. Може би затова в политическият ни живот има толкова много “лидерски партии” и изплуват явления като Волен Сидеров. Наистина лидерът е личност, канализираща обществената нагласа и поведение за постигането на някаква цел от “всеобщ интерес”. Но той също така е резултат именно на тези обществени нагласи.

Както казах по- горе, не се изживявам като лидер нито в българския, нито в друг вариант. Не искам да казвам да хората как да мислят. Чрез моя блог искам просто да общувам с мислещи хора. (и съм радостен, че тази комуникация наистина се осъществява.)

Моят блог е по- скоро един път на себеоткритие. Начин да споделя това, което ме вълнува с други хора и да чуя какво мислят те по този въпрос. Вероятно писанията ми оказват някакво влияние върху тези, които ги четат. Но моето желание е не да ги манипулирам. Читателите ми също оказват влияние върху мен чрез своите коментари. Това е един двупосочен процес.

Разговор в голямото “виртуално кафене”. (жалко само, че кафето го няма :))

Радвам се, че участвам в него.

Няма коментари: