неделя, 24 февруари 2008 г.

БлогКамп ‘08- кратки впечатления

Реших този път да отида на блогърската среща, защото щяха да се обсъждат важни неща като свободата в интернет, Наредба 40 и съпротивата срещу нея. А и много познати и приятели ме навиваха, и заливаха пощата ми със спам за конференцията.

Ами така и така се навих да отида на мероприятието, поставих си за цел този път да бъда акуратен- да отида навреме, макар че последните дни имах много работа и ми се събираха няколко часа сън. Естествено, не започна точно в 10.00, а с половин час по- късно, но това си е в реда на нещата- нали трябва да се наместим на столовете, да утихне шума и т.н. За организацията- много добра, мястото си го биваше, осигурени тефтери и други материали, имаше и “бар” с минерална вода, безалкохолни напитки и бира. Не знам що нямаше кафе, щях да му се зарадвам много- едва гледах- надявам се следващия път да има. Вътре бъкаше от журналисти и телевизионни камери в очакване да “направят новина”. Освен тях, сума ти народ щракаше с фотоапарати като туристи. А имаше двама, които според мен си бяха чисти “слухари”. Както е известно на моите близки приятели, бате Ворце се изприщва, като го снимат непознати, така че направих всичко възможно да остана настрани от обективите на “папараците”. Вероятно обаче съм влязъл в някой кадър. Както и да е.

Шопов откри конференцията, щото Васил Крокодилът се беше успал. Но това не беше проблем. Винаги съм казвал- анархията е майка на реда. И в този случай беше точно така. Въобще, през цялото време на дискусиите и панелите цареше някаква непринуденост, свобода, а имаше и някакви импровизации, които ми харесаха. Но от друга страна останах с впечатление, че някои от “лекторите” не се бяха подготвили “задълбочено” по темите си. Например, Ангел Грънчаров, който говори за “политическите блогове”. Не се обиждайте, господин Грънчаров, ако прочетете тези редове, но очаквах повече от вас. А панелът на Крокодила, който трябваше да говори за анонимизацията в интернет и подобряването на сигурността на блоговете ни, не беше лош, но не ми каза нищо ново.

Да се върна на главната тема- свободата в българския интернет и Наредба 40. Представители на властта липсваха, въпреки че е имало покана към тях. Почти всички присъстващи се съгласиха, че тази наредба е посегателство към конституционните ни права. Имаше само две алтернативни мнения. Един от участниците заяви, че “службите и без това ни подслушват, а тази наредба е крачка към легализация на този процес и ни дава възможност да предприемем мерки срещу него”. Някакво момче (съжалявам, не разбрах името му) се изказа, че “той не е терорист и престъпник, така че не се страхува от новата наредба”. Наивността няма да умре. Нели Огнянова маркира слабостите в наредбата и противоречията й с други законови актове. Има всички основания тя да бъде атакувана в съда. Надявам се, че освен вдигане на “шум”, ще се предприемат и по- сериозни стъпки в тази насока. Шопов потвърди, че се мисли по въпроса. Размених две реплики с него. Попитах го дали българската “Електронна граница” ще осигурява адвокатска защита на блогъри, подложени на преследване, както правят “ония оттатък”, и той каза, че “вероятно ще има такова развитие”. Това е добре, щото както е тръгнало, много хора от “виртуалното племе” могат да се озоват “на трамвайчето” (спомнете си Мишел), а адвокатите са скъпи.

Иначе уговорената среща с Маркуча беше осъществена. “Съдрахме се”. Видяхме се и с Комитата, който беше един от хората, навили ме да отида. (Комита, закъсня! Виж аз колко съм точен. :) А ти се съмняваш в мен.) Запознах се с още две “крастави магарета”, които са ми интересни и чета- Хобитът и Дзвер. (Пояснение: освен блоговете, към които съм сложил връзки, има още много, които чета. Разликата е, че тия с връзките ги посещавам два- три пъти седмично, а другите два- три пъти месечно. В противен случай няма да ми остава никакво време и ще съм заседнал постоянно в мрежата.) Видях се и със Симо Патеев, Александър Кръстев и JD.

За съжаление не успях да остана до края на панелът за Wordpress, воден от Бачийски- още повече, че напоследък си мисля дали да не се прехвърля на тази платформа. Но тъй като ме чакаше един спешен текст за редактиране, трябваше да си бия камшика. Може би е добре, следващият път дискусиите и “лекциите” да бъдат разделени и да се провеждат паралелно. Така всеки ще посещава тази, която го интересува. От друга страна може пък да се получи “застъпване”.

Мислех си дали след като приключа работата си, да не се присъединя на партито в “Грамофон”, ама получих алтернативно предложение за кънки и го предпочетох. Извинявам се, но винаги можем да си организираме бирена среща с Комитата и другите, а пързалката скоро ще я затворят.

До нови срещи!



П>С>

Допълнение:

Още впечатления за БлогКамп-а при Комитата, Маркуча, Дзвер, Шопов...

Богомил Шопов е събрал отзивите за събитието на блога си тук и тук.

Искам да изкажа специална благодарност на “Бого” Шопов за организацията на събитието. Беше много добра. Той е прекалено строг към себе си. Но аз също винаги не съм доволен от направеното и искам повече. Нормално е. Следващият път ще гледам да се включа по- активно в организацията, освен ако не съм някъде в “нелегалност” или прекалено зает.

Маркучът ме е описал с такива похвали, че се изчервих. Не можах да се позная.

Маркуч,

Аз също бях много впечатлен от теб. Не знам що, винаги съм мислел, че си по- възрастен, макар че ти си писал на колко години си в блога си. Оставах с впечатление, че сме набори.

Радвам се, че се видяхме на живо. И викам да го направим скоро пак.


5 коментара:

Александър Кръстев каза...

А бе... да кажем, че изтърва доста в Грамофон, щото се бяхме събрали точно със Симион, Калина и Комитата, после дойде и Велян. Стана забавно. И Антони де ла Рея беше при нас по едно време. И едни водки на корем за без пари...

Анонимен каза...

Осигурени тефтери, ама друг път! Някой най-безсрамно тафи моя :(

Съзерцател каза...

Алекс,

предполагам, че съм изпуснал много и от една страна съжалявам, но както казах- от друга винаги можем да се набутаме в някое заведение, а кънките са до време.

Маркуч,

и моят тефтер изчезна. :( Но голяма работа.

Анонимен каза...

А бе, не ми е жал за тефтера, а че някой се е полакомил и за него, когато имаше по един за всички.

Ангел Грънчаров каза...

Защо да се обидя, напротив, това ме ласкае: значи сте имали големи очаквания по повод на моята "беседа".

А за сбъдването и несбъдването на очакванията не мога да ви се сърдя, защото това е твърде субективно, нали така?! За какво да се сърдя тогава? Все пак аз съм философ и добре разбирам човешката психика, така че по принцип никому не се обиждам за нищо...