понеделник, 28 април 2008 г.

За свободата на словото или “Майната им Ден 2” в Италия


Явно не само “новите демокрации”, но и в старите членки на Европейския съюз имат проблем със свободата на словото.

Докато ние се готвехме да празнуваме Великден, в Италия на 25 и 26 април се проведе втория “Майната им Ден” под надслов “Свободна информация в свободна страна”.

La marcia del V2-Day

И тъй като нашите медии, улисани в отразяване на великденските празненства. не обърнаха внимание на събитието, реших да драсна няколко реда за случилото се.

“Майната им Ден” (Vaffanculo Giorno a.k.a. Fuck Off Day) е инициатива на италианския комик Бепе Грилло, чийто интернет дневник се определя от читателите на “Таймс” като “най- интересният политически блог в света”. През 1987 г. Грилло губи работата си след като в телевизионен ефир отправя закачки към управляващата тогава социалистическа партия, намеквайки за корупционните й афери. След това не го приемат в никоя телевизия, включително и в тези на Берлускони. Както отбелязва европейският редактор на БиБиСи Марк Мардъл в своя блог, “италианските журналисти все още са обединени в гилдията, създадена от Мусолини, за да контролира пресата”, а “никой в Италия не се бори сериозно за (журналистическа) обективност”. “Преди да ви се позволи да напишете и една единствена статия, вие трябва да имате покровител в (медийната) индустрия и да минете на изпит в Рим, използвайки старомодна пишеща машина”.

Грилло отбелязва, че в Италия “имаме 7 телевизионни мрежи и три вестника, които информират общественото мнение. И всички те са собственост на банки, индустриалци и политици- и те се поддържат един друг. И без тяхното одобрение нищо не се случва.”

Звучи ми някак познато.;)

Затова “Майната им Ден 2” се фокусира върху медиите. Целта му е да предизвика реформа в информационния сектор. Организаторите се опират на интернет, за да популяризират каузата си. “Канал” пренебрегван от политиците и традиционните медии. Очевидно имат успех, защото в Торино се събират около 80 000 души, а общо участниците са били над 1 200 000, доколкото разбрах. (За разлика от 200, дето се събраха да протестират срещу Петков... Румен.)

Както и да е.

Малко видео:

вторник, 22 април 2008 г.

Книжен репертоар


През последните дни бях доста зает, та с доста голямо закъснение видях, че Маркуча ме е включил една “литературна игра”. Трябва да назова три книги, които съм прочел наскоро; три, купени напоследък; три, които желая да препрочета. Лесна работа на пръв поглед, но за мен литературата е важна част от живота ми и затова не исках да подхождам лекомислено към настоящия текст, втурвайки се да отговарям “моменталически”.:) Всъщност, благодарен съм на Маркуча за тази закачка, защото ме накара да се замисля сериозно за “литературния” ми живот.


[+/-] виж "книжния ми репертоар":

Ако е вярно, че “битието определя съзнанието”, то същото с голяма сила се отнася и за книгите, които четем. Така че не се учудвайте, като разберете, че “книжовния ми живот” през последния месец е доминиран от заниманията ми с Близкия изток и неистовото желание да завърша най- накрая степента си по арабистика в СУ.

Напоследък прочетох и препрочетох:

  1. “Diplomacy in the Middle East. The international Relations of regional and outside Powers.” Ed. By L. Carl Brown
  2. “Ислямът:Кратък справочник.” (Има и онлайн издание.)
  3. “Мюсюлманската политика” на Айкелман/Пискатори
  4. “Съвременният ислям” на Йордан Пеев
  5. “Религия и политика в арабския свят: ислямът и публичната сфера” на Симеон Евстатиев.

Препоръчвам ги на хората, които се интересуват от мюсюлманския свят. Има още много други книги и статии, които прегледах междувременно, пак посветени на същата тематика. Както вероятно и много други, аз също чета по няколко книги наведнъж. Започнати и недовършени, оставени на изчакване са: “Сатанинските строфи” на Рушди (Искам да я дочета тази книга, а от сума ти време не мога. Интересно ми е да видя за какво толкова го преследват Салман.), “Див пелин и сладка вода” на Валери Милев (доскоро неизвестен за мен автор, който ми беше препоръчан горещо. Засега не ме е разочаровал, ще видя, като довърша книгата, дали ще ме впечатли.) и сборника “Насилие и медии” (чието четене е продиктувано от една друга сфера на моите занимания- медиите. За мен е интересно, за другите- не знам. Дава повод да се размислиш как средствата за масова информация интерпретират агресията, когато я отразяват, както и насоки как трябва да го правят.) Чувствам, че напоследък съм пренебрегнал “художествената” литература за сметка на специализирани публикации. Ще трябва да възстановя баланса. И се надявам да го направя скоро.

Пазаруването на книги за мен е едно шизофренично преживяване. Разкъсвам се между желанието да задоволя библиофилската си страст и да закупя възможно повече издания, което доста често ме довежда до фалит след посещение на книжарница или минаване през площад “Славейков”. Затова избягвам това директно съприкосновение с книжните сергии, преди да съм платил всички сметки и чудесии, които ми тежат на плещите. Но това ме довежда до книжна абстиненция. Измислил съм си следната практика. Набелязвам желаните заглавия, кътам пари и после отивам да “събера реколтата”. Напоследък съм си купил само две книги, именно заради задълженията към разни институции- данъчни, кредити и т.н.: гореспоменатия Валери Милев и “Оксфордски речник на исляма” под редакцията на Джон Еспозито (пак го препоръчвам на хора интересуващи се от Близкия изток. Дава основна база познания и обща култура за региона. Но ако искате да знаете повече, няма да ви е достатъчен. Апропо, забелязах две неточности, ама сега не се сещам какви бяха. А и кой съм аз да критикувам едно от светилата на съвременното ислямознание.:)). Явно системата ми на “книжно пазаруване” понякога дава и дефекти. Преди няколко дни бях събрал пари, за да се впусна в обикаляне на сергиите на площад “Славейков” и любимите книжарници, но се оказа, че почти всички търсени от мен книги са с изчерпени издания.:( прави ми впечатление, че все по- често прибягвам до услугите на онлайн библиотеки, чуждестранни предимно. Но това предизвиква доста неприятни последствия за очите- стават като палачинки от взиране в монитора и се губи доста голяма част от удоволствието. Това е явно цената на прогреса, която трябва да платя. Макар че никак не ми харесва.

Що се отнася до книгите, които искам да препрочета, мога да пиша и говоря с часове...

Но няма да ви причинявам това мъчение.

Едва ли някой може да обоснове логично желанието да прочете отново дадена книга. Това по- скоро е търсене на някаква изгубена емоция, породена от това четиво. А препрочитането води до появата на нови чувства... И понякога ново препрочитане.:)

Така че когато тръгвам да препрочитам даден роман, повест или стихосбирка, се водя от интуицията си и моментното ми настроение.

Точно в момента изпитвам “душевна необходимост” да препрочета някои разкази на Джек Лондон. Не знам защо цари убеждението, че Лондон е писател за тийнейджъри. Тези, които познават добре творчеството му, ще потвърдят, че и възрастните намират допирни точки с неговите произведения. Бих разлистил отново “Мексиканецът” или “Костенурките на Тасмания”. А след това, набрал вече скорост, бих преминал към “Славата на Холандия” на Хартох, холандски писател, напомнящ на Лондон, но все пак с различно излъчване. Тази книга е посветена на морска тематика, за разлика от останалите му романи, които са предимно криминални. Ако все още съм на тази вълна, бих препрочел “Кораба на мъртвите” на Бишфул Травен, мистичния писател, покрит с тайнственост, живял някога в Мексико. Той също разбира от морето. Общото между тях е, че знаят за какво пишат и могат да предадат чувството на читателя.

За разнообразие бих прелистил и “Тортила Флет” на Стайнбек. Винаги ми е било чудно как човекът написал нещо толкова тъжно и разтърсващо като “За мишките и хората”, може да напише и нещо толкова смешно като “Тортила Флет”. Сега май я преиздадоха. Издателската къща, почерпете за рекламата.:) не бих се отказал и от разказите на О’Хенри- също добър повод да се посмея.

А вечерта, когато се отпусна в семейното кресло, ще си припомня с удоволствие някои пасажи от любими исторически романи като “Летопис на смутното време” (имам тайното желание да направя сценарий по тази книга, но не се чувствам дорасъл за това. А и едва ли ще се намери в България продуцент за такава колосална продукция, макар че според мен си заслужава.) или семейната сага, описана от Талев на фона на историческите събития и македонските борби. Сещате се за коя говоря, нали?

За десерт не бих имал нищо против да препрочета “Императорът. Шахиншахът” на Ришард Капушчински. Напоследък много се спори за неговата личност. Бил ли е агент на полските тайни служби в третия свят? Не стереотипизира ли образа на Африка в своите романи? Не знам, но като стил, според мен, той заслужаваше много повече Нобеловата награда за литература през 2006 г. (Не казвам, че Памук е лош писател, напротив. Но според мен в изборът му имаше много политика. Повече, отколкото трябваше. А казваха, че политиката стои зад Капушчински.) Вероятно в обвиненията към него може би има истина, но като основоположник на репортажния роман, той превърна документалната книга от нещо, което всички посрещаха с досада, в произведение, което те увлича и четеш, забравяйки всичко останало. Имам две мечти или по скоро цели: да напиша нещо в стила на “Императорът”, дори да надмина неговия стил, и да филмирам “Императорът”. Пестеливостта на думите, с които рисува образите на героите си, винаги ме е впечатлявала...

Спирам, щото няма да има край.


Сега! Да видим на кого да осигурим приятно прекарване... извинете, изкарване:

Първи ще бъде Комитата, щото наскоро ми се оплакваше, че нямало за какво да пише и му липсва вдъхновение. Май е излязъл от “творческата дупка”, но знае ли човек. Нека все пак да му дам едно рамо.;)

Втори ще бъде Радан. Човекът има добър стил на писане, интересно е да видим кой му е оказал въздействие при формирането. Пък и стига е писал само за политика, ще получи язва накрая.

Трети... Донка или Лимона и лимонадата на живота. За разлика от повечето блогъри, които пишат предимно за книгите, които са прочели, тя малко се спира на тази тема.

И като бонус Симион, по причини сходни с тези, които ме накараха да номинирам Радан, макар и не съвсем същите.

Денят на Земята

Подробности тук>

понеделник, 21 април 2008 г.

Република Македония надмина “1984” на Оруел

Току-що разбрах, че в Скопие са арестували моя приятел македонския журналист Виктор Канзуров!

“До момента той е в неизвестност, роднините му не са информирани къде е отведен, нито причината за задържането.”

Тези, които познават Виктор, могат да потвърдят, че той е един изключително добър и възпитан човек. “На мравката път прави”, както се вика!

Така че за мен е непонятна причината за неговия арест. Той не е свързан с никакви криминални групи, няма икономически интереси, не е държавен служител, заподозрян в корупция...

Единствената възможност и повод за арестуването му виждам в неговото нееднократно открито заявено българско самосъзнание, острите му изказвания и статии против грубото фалшифициране на историята в Македония, както и участието му в изграждането на паметника на Тодор Александров във Велес.

Току-що стана ясно, че нашата любима посестрима и съседка Македония не може да се прости с тежкото си минало и вместо да кандидатства за НАТО и ЕС, по- добре да си сложи името Югославия, да се обърне към своя северен съсед и приятел и да престане да изказва претенции.

Държава, в която арестуват по този начин, както са арестували през 23, по времето на Тито, Франко и Пиночет, а от друга страна твърди, че отговаря на всички демократични стандарти, надминава дори описаното от Оруел в “1984”.

Остава тия дни да намерят Канзуров в някоя канавка (пепел ми на езика) и да отворят лагера в Идризово.

А аз питам пак: “Абе, македонци, що мълчите???!!!!!!!! Утре ще дойде и вашия ред!”

Не са ви проблем албанците! Вие сами ще си се изядете!

петък, 18 април 2008 г.

СБЛЪСЪК: Геерт Вилдерс vs СалахЕдДин (Избираш ти!)


СРЕЩУ


ПОБЕДИТЕЛЯТ ИЗБИРАШ ТИ!!!


Както е казал другаря Ленин, “от всички изкуства за нас най- важно е киното”.
Една приятелка гледа първо “Фитна” и беше впечатлена. Каза колко въздействащ е филма. После гледа този клип и заключи “киното наистина е въздействащо изкуство”.
Ами аз що съм се захванал се него, а?:)

вторник, 15 април 2008 г.

Добро утро, София!

петък, 11 април 2008 г.

Протести, протести... Ама революцията няма да я дават по телевизията!

Днес пак има два протеста:

Гражданска инициатива "Справедливост" призовава всички честни българи на граждански протест на 11.04.08г., петък, от 17,30 часа на площад "Независимост" (пред Президенството) - "НАРОДЪТ СРЕЩУ МАФИЯТА".

Повече тук>

“За да остане природа” ни призовава:

Елате на 11 април, петък, в 18:30 ч на мълчаливо бдение за Рила:

София – 18:30 до 19:00 на Попа

Русе – 18:30 до 19:00 пред сградата на Окръжен съд Русе. Лице за контакти - Момчил Стоянов, тел. 0889374274, mmomchil555@gmail.com

Варна – 18.30 до 19:00, на площад Независимост пред Операта, Лице за контакти – Владимир Михайлов - vladi.mihailov@gmail.com

Велико Търново – 18,30 до 19:00, пред Общината, info@nomadshostel.com

Пловдив - 18:30 - 19:00 на копчетата, за контакти: Нели Арабаджиева - тел: 0896614312

Повече тук>

Нееднократно съм писал за културата на протеста в България.

Сега се чудя защо се разпръскват сили, след като двата протеста са срещу едно и също нещо- мафията, окупирала държавата.

Гледам цялата ситуация и се сещам за протестите в Унгария срещу Дюрчани- ей не можем да излезем от ареала си и това е, за наш’та 97-ма- май натам отиват нещата и...

за едно изпълнение на Джил Скот Херон (Gil Scott Heron):

П>С>

Незнаещите могат да видят кой е Джил Скот Херон (Gil Scott Heron) тук>

петък, 4 април 2008 г.

Историята на пенкилера (Особености на българския капитализъм 3)

Първоначално го наели за графичен дизайнер. После го натоварили и със странирането. Накрая, след като разбрали, че е завършил и българска филология, добавили към задълженията му редактирането и коректурата.

Днес той си скъсва задника от работа, съвместявайки всички тези длъжности, а получава само една заплата- като графичен дизайнер.

П>С>

Историята е събирателна и представителна извадка за положението на трудовия пазар в България. Мога да дам безброй примери от личната си кариерна история, когато са ме наемали за едно, а съм вършил 100 неща за една заплата.

вторник, 1 април 2008 г.

Една целувка

За една страхотна жена...

Тя си знае коя е... ;)

П>С>

Комитата се надяваше да допълня репортажа му за "новата" българска политика към Македония, но да ме извини. Не ми се пише днес за такива неща...

За и против АЕЦ Белене

Университетски клуб за екология и устойчиво развитие

Ви кани на:

ПУБЛИЧЕН ДЕБАТ

АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ - ЗА ИЛИ ПРОТИВ

Има ли място в България за втора атомна електроцентрала?

02.04.2008 г., (сряда), 1900 ч.

65 аудитория, Южно крило на СУ „Св. Кл. Охридски“




участници:

против за

Ян Хаверкамп

(Greenpeace)

Представител на

Агенцията за ядрено регулиране

Петко Ковачев

(Институт за зелена политика)

Представител на

Министерството на икономиката и енергетиката

Софийски университет "Св. Климент Охридски" - бул. Цар Освободител №15

www.uneco.info unecobg@gmail.com