петък, 7 март 2008 г.

Как са раждали, раждат и ще раждат български майки юнашки :)


Ако 2007-ма беше година на сватбите, то 2008-ма ще е година на бебетата. Нормално е. Дори бебетата ще се окажат повече от сватбите, защото както е известно, не е необходим брак, за да се правят деца. Други неща са необходими.:)

Минах да видя един приятел, чиято жена е бременна. Горката постоянно се оплакваше за положението на бременните жени в България- колко тежко било, как обществото нямало изградено отношение към тях, нахока и приятелят ми- не правел достатъчно, дори през 19 век бременните жени били по- добре третирани... На пръв поглед не бих се съгласил с нея, той я обича много и винаги я е носил на ръце. Но откъде да знам. Трябва да се вземе предвид, че терминът й наближава. Доколкото знам през този период родилките са изключително раздразнителни. (Моля дамите да не ми се впрягат- не съм много вещ, така съм чувал.)

Та нейните оплаквания ме накараха да направя един обзор на българските обичаи при бременност и раждане през вековете, опирайки се на познанията ми останали от курса по етнология. (Ако някъде пропусна или сгреша нещо, нека някой колега, минаващ през блога, ме поправи. Все пак съм специализирал нова обща история, а не етнография.) Допълнителен стимул в това начинание ми оказа и утрешния ден на майката. (този долен комунистически празник, каращ мъжете да се изръсят още веднъж за жените си през годината.:) Това беше шега, за неразбралите.)

Та било ли е положението с бременните и родилките през “19 век по- добро”?

Първо, по онова време жената е трябвало да крие бременността си възможно по- дълго време. Защото ако някой лош и завистлив разбере е можело да урочаса плода или да му направи магия. Това означава, че жената не се е радвала на специално внимание. Факт е, че редица от прадядовците ми са родени по каменистите ниви в Македония, докато майките им са сеели и жънели.

Родилката има двойствен статут в тогавашното общество. От една страна тя вероятно носи бъдещия наследник и радост за бащата, но от друга той се явява чужд “погански” организъм, податлив на дявола. Затова има много суеверия, че родилките пресичат късмета. Ловците и рибарите са смятали, че ако срещнат бременна жена- ще им се загуби слуката. Освен това родилката не се нарича по име. Казвали са и в някои райони “левуса”, в други- има различни наименования. Това е продължавало до 40 ден от раждането. До този ден не е имала право да влиза в църквата. Едва тогава минава от там, пречиства се и пак почват да я наричат по име. Затова и майките не са присъствали едно време на кръщенетата на своите деца. Обикновено новородените са били доста слабички и голям процент от тях са издъхвали. По тази причина бабите са бързали с кръщенетата- в противен случай е можело умрелите бебета да не видят християнско погребение. Освен това детето в утробата се е смятало за уязвимо от външни влияния. Така например, ако родилка види змия или прескочи въже, смятало се е, че пъпната връв ще се увие около врата му и ще се задуши.

Раждането. Такова изживяване днес няма. Раждало се е в къщи при лоши хигиенични условия. И това е в добрия случай. Смъртността при родилките е била доста висока. Така си е отишла и първата жена на дядо ми. По време на раждането в някои райони на южна България и най- вече в Македония под възглавницата на родилката са слагали глава на убит вълк (понякога куче)- хем да пази, хем детето да е юнак. Пак в този регион е било прието родилката да прегризва пъпната връв със зъби- за да бъде детето здраво и юнак. (Моля, не повръщайте.) В Добруджа пък са я прерязвали със сърп, за да стане новороденото работлив човек.

Веднага след раждането бебето се е прекарвало над огъня- както казах, то е чужд, “погански” организъм и може да бъде обсебено от дявола. Та това е предпазна мярка. Увивали са бебето в някоя мръсна риза на баща му- да мирише на “познато” и да го пропуснат злите сили. Червени конци и сребърни пари. Те също пазят. Не дай си боже детето да има някой дяволски белег- ципа или нещо друго. Или пък “лоши очи”. “Лоши очи” имат хората, чиито вежди са сключени.

Апропо, нашите предци са били запознати с явлението родилен белег. Знаели са, че то е следствие на уплах в родилката, която при стрес е докоснала някоя част от тялото си. Затова бабите са съветвали булките, ако се уплашат, да се хващат за “гъзо”, че там “ни си личи”.

Така са раждали и носили в утробите децата през 18 и 19 век.

Вие преценете дали положението на днешните родилки е по- лошо.

Знам, че има рискове. Но те са резултат от състоянието на здравната ни система. Рискът да попаднеш на някой некадърен доктор и да си отидеш са доста големи. Доста такива случаи има през последните години. Също и за хигиената на здравните ни заведения има какво да кажем.

Но да се твърди, че отношението към бременните не се е променило през вековете, ми се струва нереално.

хххх

Шегата настрана.

Днес се взрях в очите на майка си, осъзнах колко тревоги и неприятности съм й създавал, колко трудно намирам време да направя нещо хубаво за нея.

Утре поговорете с майките си, момчета. Направете нещо за тях. Защото без тях нямаше да сме това, което сме. Нали знаете какво е казал българина във вица: “най си обичам мама”.:)

И нека не го правим само на празници

8 коментара:

Комитата каза...

Бацо Ворце, посланието ти няма да стигне там, където е предназначено. Спомням си как разубеждавах една бивша че св. Валентин е католически а 8-ми март комунистически празник, но това не ми спести тежкото сърдене. И то при положение че имахме съгласие предварително по въпроса ;-)

nousha каза...

Св. Валентин е католически, но защо 8-и март да е комунистически?

Комитата каза...

In 1910 the first international women's conference was held in Copenhagen (in the labour-movement building located at Jagtvej 69, which until recently housed Ungdomshuset) by the Second International and an 'International Women's Day' was established, which was submitted by the important German Socialist Clara Zetkin. The following year, IWD was marked by over a million people in Austria, Denmark, Germany and Switzerland. However, soon thereafter, the Triangle Shirtwaist Factory fire in New York City killed over 140 garment workers. A lack of safety measures was blamed for the high death toll. Furthermore, on the eve of World War I, women across Europe held peace rallies on 8 March 1913. In the West, International Women's Day was commemorated during the 1910s and 1920s, but dwindled. It was revived by the rise of feminism in the 1960s.

Demonstrations marking International Women's Day in Russia proved to be the first stage of the Russian Revolution of 1917.

Following the October Revolution, the Bolshevik feminist Alexandra Kollontai persuaded Lenin to make it an official holiday in Russia, and it was established, but was a working day until 1965.

On May 8, 1965 by the decree of the USSR Presidium of the Supreme Soviet International Women's Day was declared as a non working day in the USSR "in commemoration of outstanding merits of the Soviet women in communistic construction, in the defense of their Motherland during the Great Patriotic War, their heroism and selflessness at the front and in rear, and also marking the big contribution of women to strengthening friendship between peoples and struggle for the peace."

nousha каза...

А защо да изпускаме началото?
The first IWD was observed on 28 February 1909 in the United States following a declaration by the Socialist Party of America. Among other relevant historic events, it commemorates the Triangle Shirtwaist Factory fire (New York, 1911), where over 140 women lost their lives.

Та пак да попитам, защо да е комунистически? Аз до тук виждам социализъм в неговия зародиш.
А в сегашното му състояние просто един (още един) повод да се отнесеш добре с жена.

Комитата каза...

Именно де. Политически празник на партия която въобще не уважавам. Социалисти-комунисти все тая.

Сегашното му състояние е плод на малодушието на властта която така и не го отмени.

Съзерцател каза...

успокойте се бе, хора.
Това, че комунистите са използвали един наболял проблем, не означава, че не е имало нужда от такъв празник.
Друг е въпросът в какво го израждат някои днес.

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.