понеделник, 24 март 2008 г.

Време за спорт (Мисията почти невъзможна)


Тъй като в неделя времето беше слънчево и приятно, някак мамещо и предразполагащо към разходки или някаква друга физическа активност, двамата с Jah-Sen решихме да открием баскетболния ни сезон.

Но докато стигнем до игрището, срещнахме толкова трудности, че замисълът ни беше пред провал. Първо, трябваше да купим топка, щото старата беше дала фира. Всеизвестен факт е, че неделя е най- “умрелия” ден от седмицата и всичко живо релаксира след съботния запой, а повечето магазини не работят. Също така е известно обаче, че бизнеса определя правилата и доста магазини работят в неделя. Лично аз дълго време съм работил през почивните дни, въпреки че не ми се е искало, но с ясното съзнание, че моята “дейност” ще помогне на някой нуждаещ се клиент. Благодарността, която ми изказваха, ми носеше голямо удовлетворение и компенсираше личните ми жертви. Но какво беше учудването ми, когато обиколихме почти всички спортни магазини, които знаем, а нито един не работеше. Струва ми се малко глупаво, тъй като почивните дни са време, когато хората проявяват желание да се “поизпотят” и това е възможност за търговците на спортни стоки да направят оборот. Вече почти се бяхме отказали, когато най- накрая съвсем случайно открихме магазин, който работи. Та след 4 часа обикаляне се снабдихме с топка и се насочихме към игрището на кварталното училище. Мислехме си, че при кошовете ще бъде “фраш” както винаги и лесно ще си намерим противници за играта. Но не би...

Игрищата бяха празни. Дори на футболното имаше само 6 момчета. За сметка на това около игрището имаше бая хлапета с махмурлийски вид, които пиеха бира и пушеха цигари...

Няма да се правя на възпитател- всеки сам решава за себе си, а и самият аз пуша и пия. Но това, което ме тревожи е нарушения баланс. Липсата на играчи на игрището и изобилието от кибици с мъртвешки физиономии наоколо. Т. е. отсъствието на алтернативната група. А не е зле, ако пушиш и пиеш, пак да поддържаш някакъв личен баланс и да изхвърляш малко токсини, да се поизпотиш...

Ние с Jah-Sen си направихме играта, но през цялото време ми беше някак странно колко самотни стояхме в средата на празното игрище.

П>С>

Ей, наистина прекалявам с цигарите, много бързо се задъхвам вече. Лошо, Седларов, лошо...

Няма коментари: