Но стига съм се отклонявал- вижте впечатленията на Стоян:
Първо за откриването на паметника на Тодор Александров във Велес.
Самият Каров е много странен* (* нетипичен за македонската среда) човек, не го е страх ни най- малко от сърбите и отмъстителни македонисти. И не случайно точно той открива паметник на Тодор Александров. Това не продукт само на смелост а и самоувереност (включително и финансова). Местните сърбомани/македонисти му имат страх, не смеят да излезнат директно срещу него. Не случайно паметника го рушат нощем. Ще ми се да има повече такива българи в Македония. В деня на откриването още 1 час по- рано започнаха да се събират българи пред къщата му която е в центъра. Отивайки натам, питаме хората “къде е къщата на Драги Каров?“ и някои ни упътват, други злобни подмятат „той не умре ли ?“. Къщата му е известна още като „бугарската амбасада во Велес“. Пристигаме там веят се български знамена, чува се шумни възрожденски песни, както и песни за Тодор Александров. Направо не мога да повярвам, че това се случва, а някои от там присъстващите даже малко са смутени, но не и самия Каров. Седнахме с няколко от хората в едно съседно кафе да дочакаме 12 часа и разбирам, че тях още ги е страх да развеят българското знаме(докато пътувах от Скопие за Велес видях няколко къщи с Албански знамена.....),бая бой са яли.
Малко преди 12 дойде Каракачанов с мерцедес, а малко по- късно и рейса с ВМРО-вци. Една част от тях се познаваха с македонските българи, но друга част бяха пълни статисти, изглеждаха ми малко като „изпратени“, все пак изглеждаха сравнително интелигентни и слабички хора, които повече наблягат на книжките и по- малко на бодибилдинга. По едно време дойде и рейса на БГНС(хората на Расате), които изглеждаха доста яки (сравнени с ВМРО-вци) и малко тъповатички (съжалявам ако обиждам някой, но това ми бяха първите впечатления). Те бяха пълни парашутисти, нито се поздравяваха с някой от македонските българи, нито нищо, само дойдоха в дворчето около паметника и показваха на високо българското знаме щамповано с знака на Тангра (за мен гавра с 2 български символа, но както и да е лично мнение).
Речта на Канзуров.
Това, което го има качено в Интернет е една малка част, самата реч трая около 10 -15 мин. Като най- важното, което успях да запомня от нея, е – Биографична справка за живота на Тодор Александров, желание на македонските българи да не се крият като плъхове по дупките, да могат спокойно да се изяснуват както се чувстват, без каквото и да е претенции за територии или нещо подобно. Те просто искат права като всички останали. Не искат фалшификации в историята, готови са да си търсят правата пред всички правозащитни организации. Надявам се някой от ВМРО, да е записал и да качи в Интернет цялата реч на Канзуров и на всички останали, които говориха, защото паметта ми има свойството да помни само определени неща. Все пак искам да отбележа че говориха Каров, Канзуров, Перев и представител на МПО (македонската патриотична организация) от Скопие прочете едно писмо, което ще потърся и надявам се да сложа линк по- късно към файла .
През цялото време имаше една тълпа на далечния тротоар, която ни оглеждаше, но не смееше да доближи, само гледаше отдалече. По- късно видях какво „мислят“ в интервютата им за македонските телевизии (Сител най вече). Както по- късно разбрах, между нас е имало и страшно много ченгета, които са ни оглеждали отблизко.
После се събрахме и хапнахме (поляхме) откриването, като знаехме предварително че паметника няма да изкара още много. Важното беше, че тия хора се бяха осмелили да покажат публично, че искат промяна, самите те се радваха на собствената си дързост. Усетих в тях желание да променят ситуацията и да се почувстват свободни в собствената си държава.
Ако трябва да съм искрен, това, което най-точно ги характеризира е, че са българи. Не ги познавам добре, за да мога да дам някакво точно и изчерпателно описание за тях, още по- малко да ги съдя за недостатъци, но представете си какви хора познавате в България? Е такива са и те – различни, всеки със своите недостатъци и предимства. Все пак искам да споделя, че всички, които дойдоха в Неделя, са повече или по- малко смели. Особено онези, които са яли не веднъж бой от УДБАшите. Всичките ми се оплакаха, че българския капитал в МК е безразличен към българите. За пример ми дадоха сръбските фирми, които наемат предимно сърби, албанските - албанци , но не и българските. Може би българските въобще не се интересуват дали има българи в МК?! Едно момче спомена, че това дори било нарочно. Сега това е от теория на конспирациите. Но голяма част от едрия бизнес в България произлезе от политическите класи (ДС), не бих се учудил, ако нарочно не наемат българи. Не знам, но фактите са си факти, няма БГ фирма в МК, която да наема предимно българи. Някои от тамошните българи са се позамогнали и помагат на другите. Те казват така : отиваме в София, там ни казват „- вие сте българи“, „– да, българи сме“ и нищо повече, нямаме никаква подкрепа от София- нито официална, нито неофициална. Е има изключения, за които ми споменават някои от тях, но те са изключения.... За посланика Мухов, дори не искам да коментирам, нито един от тях не ми каза нещо положително за него. Показателно е, че при откриването се скриха тези от консулството. Липсва им медия. Всички сме свидетели на помията, която залива Македония и те самите го виждат, но няма какво да се направи. Всички медии са повече или по- малко подчинени на бившата държавна сигурност (както впрочем е и при нас). Нямат телевизия от България. Въпреки че КейбълТел купиха една дузина македонски кабеларки, единствена българска телевизия си остава “Планета” и много от тях недоумяват защо??? Аз също съм уверен, че има конкретна причина, която не знам. Много се зарадваха на мартениците (мартинките), които им донесох, като даже цяла чанта да бях взел щях да успея да я раздам. Не само че не декларират публично желание за обединение, а и не го показват в лични разговори. Дори и в тези на 4 очи, те изразяват желание да си седят в Македония , надяват се да влезнат в НАТО и ЕС, и по този начин да се „обединим“.
Стоян Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар