четвъртък, 13 март 2008 г.

Българските потайности

"Този град, в който аз съм роден

За мнозина навярно е скучен

Разпиляват се ден подир ден

Просто няма какво да се случи

Разпиляват се ден подир ден

Просто няма какво да се случи

Тук трамвайни коли не звънят

И реклами неонови няма

Тук по тъмно започва денят

И завършва със първа програма

Тук по тъмно започва денят

И завършва със първа програма

Ала все пак и тук

Хора раждат се, дишат, мечтаят

През дъждовни и слънчеви дни

Подир своето щастие бягат

Да, така е във малкия град

Този град старомоден и скучен

В който друго освен да се влюбиш

Просто няма какво да се случи"

Да, ама не. Образът на този малък град май изчезна безвъзвратно някъде. Реалността не се покрива с мита. Легендата за усмихнатите, чистосърдечни и добронамерени хора от провинцията, които поздравяват всеки и не заключват домовете си, които пеят и зло не мислят.

В българската провинция цари един “ъндърграунд”, който не можем да си представим. Малките градове се превърнаха в укритие на най- различни социопати и психопати, които виреят там на свобода. Не, че в големия град няма такива, но там незнайно защо избуяват още повече. Вероятно причините за това са комплексни- тежкото икономическо и социално положение в провинцията, безперспективността... Със сигурност роля тук играе и скуката. Тя може би подбужда хората към “отклонения”. Като казвам това , разбира се, имам предвид, че е доста трудно да се тегли ясна черта между нормално и ненормално. Но винаги съм си мислел, че има някакви граници... Все пак...

Случилото се в Трън е само върха на айсберга.

Що неща съм видял (вече си мисля, че нищо не може да ме изненада):

Баби и дядовци отглеждат и пушат канабис, за да подпомагат домакинствата си, тъй като не им стигат парите...

Дребни битови скандали, прерастващи в кланета...

Между свалка и изнасилване в доста райони на България има знак за равенство. Веднъж трябваше да спасявам една позната от такова изживяване. Някаква сбирщина “кочове” и се нахвърлиха без никакъв свян и предупреждение, а тя в случая не ги беше предизвикала с нищо. Най- странното е, че за всички това беше в реда на нещата и се чудеха защо им преча...

Приятел ми разказа как в един китен малък град местни бизнесмени, “стожерите на общността”, дето колят и бесят всичко местно, като се напили, без никакво притеснение разкрили педофилските си наклонности, разказвайки как изнасили някакво 14-годишно момче. И това се случило в присъствието на жертвата...

В някакво друго поселище пък двама местни мафиоти отишли посред нощ и пребили някаква старица, защото мислели, че е вещица и им е направила магия...

В провинцията продължават да действат някакви феодални порядки и “омерта”...

Започвам да се чудя дали винаги не е било така.

А “малкият китен град” е само една химера на болните ни мозъци...

1 коментар:

komitata каза...

Точно това си говорих снощи с една приятелка. Малките градове умират.