събота, 7 юли 2007 г.

Година на сватбите

Не знам какво става тази година, някакъв бацил ли има във въздуха, но всичко живо тръгна да се жени/ омъжва. Гледах по новините, че днес в България са сключени рекорден брой бракове. Само в София били около 200. Хората искали да се оженят непременно днес, защото числовото съвпадение на три седмици било знак за щастие. Но да оставим това. Постоянно научавам, че някой познат или непознат е сключил брак. Женят/ омъжват се приятели, роднини, познати... Поканен съм на осем сватби. Лудница. Накрая тази година ще остане в спомените ми като една голяма сватба.

А преди известно време голям диспут се води по въпроса за брака. Казваха, че бил умираща институция. Милен Цветков цяло предаване май направи за това. Хич не ми изглежда брака да умира.

На всички, които са решили да направят тази стъпка, пожелавам много щастие. Върнахте ми вярата, че може и да не ти се налага да умираш самотен. Знам колко трудно е днес да намериш човек, с който да споделиш живота си. Но не забравяйте, че

Не, не искам да ви обезкуражавам. Само се надявам, че сте наясно какво правите. Аз гласувам за брака с две ръце. Първо, защото съм традиционалист и харесвам тези ритуали. Второ, аз наистина вярвам, че това е начина да кажеш на света: “Аз открих човека, с когото искам да споделя пътя.” Нашият общ път. Не единият да се превръща в притурка на другият.

Ще се постарая да уважа всички, които са ме поканили. Но както ви е известно, аз съм “пътник за никъде” и “бунтовник без кауза”, така че може “неотложни ангажименти” да ме възпрепятстват. Не се сърдете. Вие си имате вашият път. Подобен на моя, но по- приятен, защото ще “кръстосвате” заедно, а “небето е направено за вас тази вечер”. Така че

Ще приключвам, че трябва да ходя на сватба в провинцията.

Няма коментари: