събота, 29 март 2008 г.

Искаш огън да ти дам, но запалката не пали

Понякога запалките се развалят. Факт, известен на всички пушачи. Гадно е, когато свърши газта или камъчето хвръкне. Но това не ни отказва от тютюнопушенето. Запалки има много. Само трябва да прескочим до съседната будка. Знаем, че цигарите ни вредят, но не се отказваме. Просто сме деформирани. Станали сме зависими и вече нищо не ни прави впечатление, нищо не може да ни спре. Почнали сме толкова отдавна, че не можем да си представим живот без цигари. На това разчитат и тютюнопроизводителите. Както и техните колеги, произвеждащи запалки. Един вечен тандем. Може би стар колкото света. Поне в България. Работят заедно като часовников механизъм. Понякога се случва някой производител на запалки да гръмне. Пардон, фалира. Спокойно, “друг ще го смени и толкоз, какво тук значи някаква си личност”. Така е. И така ще бъде. Докато пушачите полугласно се оплакват, че цигарите ограбват живота им, а продължават през това време да “дърпат” по наркомански, нищо няма да се промени. Просто ще се сменят имената на производителите. И на тютюн, и на запалки. А механизмът ще си остава същият. Защото ги има пушачите...

А единствената необходима стъпка е да кажем “не”.

И производителите- и на запалки, и на тютюн, ще изчезнат като цигарен дим.

Да, това е проблемът!

Какво ще запълва жалкото ни съществуване, когато изчезне цигарения дим.

Ще трябва да се учим да живеем отново.

По правилата... на здравословния живот.

П>С>

Ама аз ще откажа цигарите и ще видите вие.:)

Почти е настъпил момента, усещам го.

2 коментара:

Стоян каза...

http://www.bgpetition.com/retirement-rumen_petkov/index.html

толкова ми се иска да го изритаме.....

Lemon каза...

Хмм, и аз това си мисля от няколко дни, но все не смея да го кажа на глас... Че май вече няма да ми повярват.