четвъртък, 19 юли 2007 г.

Колко е лесно да станеш убиец или Граница 2


Историята с убийството на шведският турист и обстоятелствата около него предизвикаха в главата ми едни асоциации, които не знам колко са удачни в случая, но принципно асоциациите, поне моите, са алогични. Претворих асоциацията в коментар на блога на Патеев, а после реших да го пренеса и тук:

Тази история ме подсети за една друга случка, която реших да разкажа. Вероятно много хора ще се отвратят от нея и ще ме помислят за изверг, няма да им се сърдя, тогава наистина бяхме изверги.

Не си спал с дни. Скъсват ти задника от наряди, защото не достигат хора. Не си спомняш откога не си ял нормална храна. Консервите, които ти дават, не ги искат дори служебните кучета. Брадясал си, но старшината не ти прави забележка, защото самият той е пуснал брада. Не си излизал отпуска от векове и цивилизацията ти изглежда като нереален сън.

Както и да е.

Мислиш си, че тази нощ може да се наспиш нормално, но знаеш, че това е заблуда и затова се отпускаш на вишката, без да си събуваш кубинките, защото след 15 минути визовката ще запищи, и ще те вдигнат да гониш поредният льольо, решил да пресече границата, преследвайки "американската мечта". И това наистина се случва. Вдигат ви под тревога, за да правите остановка (засада). На обичайният разбор опъват пред теб някаква карта и ти обясняват тривиалните глупости (резултат от информацията на граничното разузнаване), които минават през главата ти като сън и само си мислиш "айде да свършваме, мама му стара". И свършвате, в резултат на което се озоваваш на майна си посред нощ и организираш "ветрило". А след това настъпва периода на очакване- протяжен и изнервящ. Вече си мислиш, че цялата тази работа е поредната "полюция", че си висял напразно, когато се задава "стадото". Сенки и силуети в нощта, приглушени шушукания. Забравяш, че ти се спи, адреналинът ти се вдига, а заедно с него и едно чувство, подобно на омраза. Наблюдаваш ги, опитът ти подсказва, че тези са "самодейци"- движат се шумно и неорганизирано, вероятно каналджиите са се усетили (а може и да са ги предупредили) и след като са им взели парите, са ги заебали да се оправят сами, показвайки им посоката, накъдето да вървят.

Естествено, шибаният новобранец се издава преди "овцете" да са влезли в "чувала", за пръв път му е, вероятно нервите му не са издържали. В "стадото" настъпва паника, "овцете" започват да се щурат наоколо и да крещят нещо на своя неразбираем език. Някои се примиряват със съдбата си и остават на място, вдигайки ръце, но други са решени да водят "борбата" до край и се опитват да избягат. Виждаш как един от тях се впуска да тича наляво, опитвайки се да достигне гората, където да се скрие. Спускаш се след него, крещиш "Stop! Freeze!", но онзи е упорит и продължава. Ти се озлобяваш още повече, искаш да смачкаш този "циганин", заради когото не ти дават да се наспиш, заради когото не получваш отпуска, заради когото... Настигаш го точно преди да влезе в гората, той се обръща и те поглежда през рамо, прави някакво движение с дясната ръка, а ти без никакво колебание, с цялата си сила и злоба, му вкарваш приклада на калашника в лицето. Онзи се строполява, ти си подивял, надвесваш се над него, готвейки се да повториш удара. И в този момент, в сутрешната дрезгавина, виждаш погледа му, в който се чете ужас, страх, молба, но това, което те фрапира, е твоето отражение в неговите очи. Виждаш се, а не можеш да се познаеш. Усещаш нещо мокро и топло по лицето си. Разбираш, че кръвта, бликнала от носа и устата му, те е опръскала. Изведнъж всичките ти сили те напускат, цялата ти злоба се изпарява и ти се свличаш до него, усещайки невероятна умора, но и облекчение. Двамата дишате тежко. Подпираш се на калашника, за да се задържиш седнал. Вадиш мръсният парцал, който ползваш за носна кърпа и си изтриваш лицето, подаваш му го, той прави същото. Млад е, изглежда интелигентен, дори симпатичен, въпреки че си му строшил носа.

"Господи, какво щях да направя?" Това е първата съзнателна мисъл, която ти минава през главата.

И разбираш, че "цивилизацията", "възпитанието" и всичко подобно са само една тънка покривка. "Цивилизацията" е решението, което взимаш в промеждутъка от няколко секунди. Ако имаш късмета да го вземеш.

Бъркаш в джоба, към който е посегнал, докато си го гонел и изваждаш пакет цигари и шриланкийски паспорт. "Глупак!!! Дори не се е отървал от паспорта си." "Закопчаваш" го, сваляш го долу, където го предаваш и...

Получаваш три дена арест, защото си го конвоирал, без да си заредиш калашника, а капитанът добавя още три, защото си небръснат.

"Е, поне ще се наспя."

П>С> Не ме разбирайте погрешно, не оправдавам убийството на шведският турист. Просто асоциация.

Дали аз съм героят в тази история? Няма да ви кажа.

П>П>С> Всъщност, това е текст не само за границата на Република България, а за нашата вътрешна, човешка граница, за чието удържане се борим всеки ден.

А за побоят карцер не беше наложен, защото той мина по параграфа "съпротива при арест".

Няма коментари: