Горчива радост

Ако кажа, че не се радвам на прибирането на сестрите ни, ще излъжа. Майка ми се разплака. Аз успях да се сдържа. Но ако премълча, че тази радост ми горчи, пак няма да бъда искрен.

На какво се радваме?

На това, че Кадафи постигна всичко желано, като за целта смачка животът на тези жени?

Гледам ги по телевизията и си мисля колко време ще им трябва да се възстановят. Докога ли ще се будят нощем, сънувайки кошмари за Джудейда?

“Трябва да се радваш.”

“Защо?”

“Защото тяхното завръщане е възжеланото, очакваното, както бягството на евреите от Египет.”

Може би. Може би е прав този пореден пророк- просяк.

Да, вероятно, ако нашите дипломати и управляващи си бяха свършили работата навреме, щяхме да загубим всички тези страсти, които изпълваха животът ни 8 години. Ликуй, народе! Всяко поражение – победа! Сръбската максима за Косово поле. Ако сестрите се прибираха в Белград, представям си какво щеше да бъде. Сигурно във въздуха щяха да изстрелят един тон патрони, а улиците щяха да се огласят с вой на клаксони още през нощта, всички щяха да развеят знамената си. А ние... Ние не можем да празнуваме дори пораженията си!

Спомням си два разговора за “нашите медици в Либия”, по време на “възжеланото очакване”.

Разговор 1

“Аз мисля, че те са виновни.”

“Защо?”

“Знаеш ги какви са сестрите. К...”

Сдържам се.

“Аз пък смятам, че са невинни”

“Много си наивен”

“Може. Но аз вярвам в добротата на човека.”

Говори за жените също толкова злобно и завистливо, колкото за съседа си.

Разговор 2

“Оооо, ти си активист. Аз пък не смятам да нося такава лентичка.”

“Твоя воля”

“Хайде, убеди ме. Аз не мисля, че са невинни.”

“Няма да те убеждавам в нищо. Значи смяташ, че те са заразили умишлено 500 деца?”

“Е, не умишлено, но са ползвали мръсни спринцовки. Знаеш какво е и в нашите болници...”

Този път не се сдържах. Но това е друга тема.

Да, това е “народът израилев”, наречен български. Не, не го обвинявам. И аз бях един от тези, които страдаха в телевизионната пустиня и им спускаха “манна” от лентички. Още тогава се чудех, защо трябваше да ни дойдат тези лентички “отгоре”? Защо не си ги изстрадахме сами като евреите?

Да, но евреите преминаха пустинята, водени от Мойсей за 40 години, а ние само си мислехме, че сме в пустиня.

“А в Обетованата земя не влезе никой, роден в робство”

П>С> А май и "поражението" не е българско, а е френско-европейско-катарско.

Или не. Победата е френско-европейско-катарска. А поражението- то си е българско.