Американофилство срещу русофобия или русофилство срещу американофобия

Да си поговорим за “филството” и “фобството” в България. Прави ми впечатление, че в нашата родина афинитетът към определена нация се обвързва с политическата ориентация на даденият индивид. Или по- точно така го интерпретират голяма част от сънародниците. Особено място в тази схема заема отношението към Русия. Даниел ми каза, че един от маркерите, според които определя политическата ориентация на даден индивид, е позицията му спрямо Русия. Ако е проруски настроен, значи е ляв. (Даниел е политолог, завършил с отличие и защитил магистърска степен в ЦЕУ, така че е сведущ по тези въпроси, макар понякога да си мисля, че е прекалено краен и ортодоксален в разсъжденията си, но аз обичам да говоря с него, защото нашите разговори винаги ме подтикват към интересни размишления, освен това е рода, а кръвта трябва да се уважава.) Или както обобщава един друг блогър, ”aко искаш да видиш лявото, гледай Русия, за дясното гледай Полша.” В очите на българските “десничари” арогантността на Путинова Русия е опит за “ресталинизация” и възстановяване на СССР. Това, според мен, е доста ограничен и идеологизиран поглед върху ситуацията. Политологът Иван Кръстев също не смята, че сравнението между СССР и Путинова Русия е основателно. Ето някои негови разсъждения по темата, публикувани в “Култура”:

“Проблемът за предефиниране на Запада засяга и нашето отношение към Путинова Русия. Режимът в Москва не е демокрация, но не и нова версия на СССР. Мнозинството от хората в материално отношение никога досега не са живели толкова добре. Този режим на свръхуправляема демокрация, в която хората имат право да гласуват, но властта определя партиите, за които могат да гласуват и после пак властта брои гласовете, може да изглежда привлекателен и за част от политическите елити в Централна и Източна Европа, които живеят в ужас от вълната от популизъм, заляла континента. Но колко стабилен е този режим и как ще изглежда Путинова Русия без Путин е въпрос, на който Европа няма отговор. Европа няма отговор и на въпроса, какъв е стратегическият интерес на Русия. Единственото, което Европа започва да разбира, е, че руските компании са не само компании и че „петата колона‛ на Русия в европейската политика е не в работническите квартали, а в Лондонското сити.”

Не знам защо политиката на Русия се свежда до етикета “ресталинизация”. Може би, защото така е по- лесно и по- изгодно. Но ако прочетем Бердяев и особено ако погледнем историята, ще видим, че знакът за равенство между “ляво” и Русия е най- малкото несъстоятелен. Според мен руската външнополитическа арогантност няма нищо общо с комунизмът, както се опитват да ни внушат някои. Припомнете си събитията около детронирането на Александър Батенберг. Русия се държи арогантно и без да е лява. Тук аз виждам една културно-историческа парадигма, заложена много отдавна и вкоренена в руският светоглед. Парадигмата на “самодържеца”, на “бащицата”, която предвид някои политически събития в най- новата ни история като идването на царя, май не е съвсем чужда и на нашият манталитет. Всичко останало като “комунизъм”, “демокрация” са само лустрови покрития на руският афинитет към авторитаризъм и хегемония. Че те руските революционни ръководители се държат като същински царе. Показателна е репликата на Сталин, когато получава комплимент за превземането на Берлин:

“Сигурно сте много горд, че превзехте Берлин.”

“Цар Александър стигна до Париж.”- отговорил Сталин.

Вижте с кого се сравнява “бащицата на народите”.

Западът си живее с някакви химери. Иска да види “демокрация от западен тип” и “либерален пазар” в една държава, където те нямат никаква историческа основа за съществуване. Фактът, че не може да постигне това, го фрапира. Чувства се заплашен. Ситуацията ми напомня за противоречията между Русия и европейските сили през 19 век. Западът сякаш е забравил за съществуването на руската културно-историческа парадигма и играе ролята на излъгано дете. “Русия на Путин е лошата”. Първо, според мен, това не е Русия на Путин, а си е просто Русия. Второ, Русия не е нито добра, нито лоша, а си е просто Русия. Както пише Пушкин, ако не се лъжа, “да разбереш Русия е невъзможно, може само да вярваш в нея.” Но аз не съм съвсем съгласен. Именно наличието на тази културно-историческа парадигма, този манталитет, заложен преди векове, прави поведението на Русия предсказуемо. В Русия имаме две алтернативи- слаб цар и силни боляри (олигарси), какъвто беше случаят при Елцин, или силен цар и слаби боляри (олигарси), както е при “бащица” Путин. (Много ми е интересно да наблюдавам Березовски, един от бившите “най- добри приятели” на Путин, как се бори срещу своето другарче.) Независимо дали опозицията ще спечели, или не, поведението на управляващите в Русия ще следва една от тези линии. Представям си следната ситуация. Някой идва на мястото на Путин, издигайки лозунгът на “демокрацията” под бурните аплодисменти на Западът и започва да се държи точно като Путин, защото знае, че това е успешната формула за Русия. Става ми смешно.

Не трябва да търсим извинение за политическата си импотентност в политиката на Русия. Нейното поведение е ясно. Това, че ние не можем да формулираме своята позиция спрямо нея, си е наш проблем.

Да кажем нещо и за “антиамериканизмът”. В нашето обществено пространство той се свързва, до голяма степен с право, с “автентичното ляво пространство”. Но според мен пак не можем да генерализираме подобно твърдение. “Антиамериканизмът” е част от външнополитическите платформи (доколкото можем да ги наречем така) на най- различни групировки. Иван Кръстев отбелязва, че “Източноевропейците знаят, как антидемократичните и антилибералните сили използват антиамериканизма. На Балканите антиамериканизмът не осигури подкрепа за европейската идея на Хабермас. Омразата към американците се равняваше на омраза за либерализма. Това е проблем, който Западна Европа не иска да види.” (Целият разговор “Как да обединим Западът?”, публикуван в “Култура” е доста интересен.) Факт е, че антиамериканизъм има не само в България. Интересни мисли по темата изказва Роджър Коен, външнополитически наблюдател на “Ню Йорк Таймс”:

“В Европа - съзнателно или не - американците се третират като глупци. Вижте ги, те ходят на църква. А знайно е, че интелигентните хора не ходят на църква. В САЩ все още има смъртно наказание, а цивилизованите нации не прилагат смъртно наказание. В САЩ капитализмът е такъв, че позволява 40 милиона души да бъдат лишени от здравеопазване. Все повече хора се замислят дали този модел заслужава да се следва.

В Европа Джордж Буш често е представян като по-голямо зло от Саддам Хюсеин. Наскоро бях във Франция и в таксито чух по радиото някой да казва, че Хюсеин е създал светска държава в Ирак. Това понятие е на изключителна почит във Франция. А този режим, преди да бъде ликвидиран, беше най-брутална тоталитарна система.

Аз не виждам реална алтернатива на щатското лидерство. Ако американските бази в Европа, Азия, Китайско море или където и да е другаде по света бъдат закрити, светът ще стане нестабилен. И определено по-брутален, с повече насилие.”

“Антиамериканизмът” май е световна тенденция. Французите са прочути със своята неприязън към САЩ. Но май само у нас (и Източна Европа) американофобията се обвързва с “антилиберализъм” и “антидемокрация”.

Прекалено сложно се разсъждава за изключително прости неща. Поне така ми се струва. американците също си имат своята културно-историческа парадигма, разкъсвани между изолационизмът и самочувствието на “кръстоносци на демокрацията”- мит, обединяващ тяхната нация. Мнозина вярват в предопределеността на тази мисия.Тук имаме приложение на един физичен закон, който гласи, цитирам по памет, “всяко действие има равно по сила противодействие”. Познавам доста хора, които се дразнят и от руснаците, и от американците. Те виждат сблъсък на американският етноцентризъм и надменност с руският етноцентризъм и комплекси.

Както и да е. И американци, и руснаци си имат своите парадигми, а ние?

Независимо какво си мислят едните и другите, аз бих казал: “Добре дошли в “многополюсният” свят. Той не признава авторитети и лидери.”

П>С> Колкото до моето отношение към американците и руснаците, както казах на Даниел, ако трябва да избирам компания за чашка, ще предпочета руснак, а ако трябва да избирам партньор за бизнес- американец. Но в днешният “многополюсен” свят всичко това е условно. ;)

Снимки:http://czad.blox.pl; http://www.infowars.com; http://www.greenpeace.org; http://truckandbarter.com