четвъртък, 19 юли 2007 г.

“Летопис на смутното време”

Снимка: http://boom.bg/auctiondetails.php?id=105556

Чели ли сте тази книжка? Говоря за “Летопис на смутното време” от Вера Мутафчиева. Невероятна книга, според мен, но не това е причината да напиша този текст. Просто всички събития от най- новата ни история около прехода ми напомнят за тази книга. Постоянно забелязвам приликите между Османската империя от този период, края на 18- началото на 19 век, и нашата мила родина. Ако и вие се вгледате по- внимателно, сигурно ще ги забележите.

Какво имам предвид?

Ами имаме си “рая” и каста на “спахиите”, “еничарите” и “огланите”. Тази служебна “еничарска” каста беше формирана, за да служи безрезервно на държавата, точно като в Османската империя. Но “държавата” започна да отива по дяволите, една от причините за което беше именно разпуснатостта и самозабравата на “еничарите”, точно както в Османската империя. “Еничарите” пък като видяха, че държавата отива в небитието, решиха да направят всичко възможно, за да запазят привилегиите си и дезертирайки от службите си, които вече не им носеха престиж и печалби, поставиха началото на голямото “размирие”, ставайки “кърджалии”- точно като в Османската империя, само че няколко века по- късно. Началото на 90-те беше времето на “дивото размирие”, когато “кърджалийските дружини” грабеха и разделяха “империята”. Държавата не можеше, а вероятно и не искаше да им противостои, нали знаете, винаги се намират корумпирани “везири”, които да провалят походът срещу “размирниците”, както е случаят с Османската империя при Селим III. Та държавата, като не можа да ги смири, ги остави да правят каквото си искат. Нещо повече, тя сметна за изгодно да разреши проблема, точно както е постъпил Селим III- узаконявайки размирието, давайки им титли. За “кърджалиите” това също беше изгодно, защото узаконяваше придобивките им. Така те станаха “аяни” и придобиха власт над заграбеното. Дойде времето на “уседналото размирие”. То продължава и до сега. “Аяните” са си същите вече повече от 17 години. От време на време теглят куршума или ножа на някой от тях, но това не изменя картинката. За “двореца” положението е удовлетворително, защото се е инкорпорирал в системата и няма визия с какво може да я замени за разлика от Селим III, който все пак е имал желание за реформи.

А “раята”? Тя си е “рая”. Гледа да не се навира много в очите на “държавата” и “аяните”, ако успее да скрие няколко “гроша от джизието”, е щастлива. На тези, които не им отърва, емигрират, но този път не към Бесарабия и Русия, а на запад. Двете касти на “еничарите” и “раята” си съществуват паралелно и сегрегирано, точно като в Османската империя. Вероятно “раята” тайно се надява, че ще се появи някой Мустафа Байрактар и Махмуд хан II, които да сложат край на “еничарският” произвол, от време на време ги припознава в лицето ту на някой “цар”, ту на някой “бат”, но уви.

Най- страшното е, че май на “раята” днес й липсва възрожденски плам и идеал, каквито е имала преди два века, за да се самоорганизира.

2 коментара:

Генова каза...

"Летопис на смутното време"
Изключително въздействаща книга!!!
Проекция на нашето съвремие!
Песимистичните ми изводи:
Няма ново. Случващото се с нас е вече случилото се с дедите ни. Кръгът е затворен.
Оптимистични изводи:
Ако се правим, че не знаем нещо, то все едно не се е случило и не бива да ни тревожи.

Съзерцател каза...

Аз вече се страхувам да правя заключения.
Да, ако не го забелязваме, не ни тревожи.