Скандал

Разговор онлайн

ТЯ: Нека не го обсъждаме това сега.

АЗ: Що? Крайно време е вече да се скараме:). Какво е това приятелство без нито един скандал?:). Трябва и скандали да има!:)

ТЯ: Съгласна! Но нека да е както си му е редът- на живо, с повишаване на тон, мълниеносни погледи, женски прийоми и мъжки инат.:)

АЗ: Ако искаш, и публика ще си осигурим.:)

ТЯ: Може! Аз не се стеснявам:).

АЗ: Точно така... А, няма да ми е за първи път да ме изхвърлят от някое заведение, щото смущавам клиентите.

ТЯ: Е, не, няма да стига до там, аз не мога да си позволя такава репутация;).

Понякога дори за караницата трябва подготовка.:) За да стане както трябва!

Има две неверни твърдения за скандала: че действа деструктивно на отношенията и че е абсолютно неконтролируем плод на емоциите. Имам една приятелка, която сума години на успя да се скара с гаджето си. Провокираше го, но той приемаше всичко с ледено спокойствие. Накрая тя му би шута...

Скандалът също е вид комуникация, която води до някакво напасване. Най- вече емоционално.

А когато става въпрос за двойка- често има и бонуси като див и страстен секс.:)

Тези, които мислят, че процесът на избухване не може да се контролира- грешат!

Не могат да го контролират онези, които не познават себе си и не знаят какво искат да постигнат със скандала. Дори самият “взрив” да е плод на дива емоция, всеки си е изградил сценарий, по който да протече и завърши конфликтът- мятане на чинии, тряскане на врати, пози...:) Дори в скандалите сме си прокарали невидими граници, до които можем да стигнем. Те често варират в зависимост от ситуацията и човекът, с когото се караме...

Скандалът просто е един от инструментите на нашето общуване.

Така че осъзнайте го и го приемете.:)

Акценти: скандал, взаимоотношения

България и случая ”Ризински”

Изпратиха ми една статия, публикувана в македонското списания “Фокус” , брой 687 от 29 август 2008, в която се разглежда така наречения случай “Ризински”. Предоставям я на вниманието на читателите на блога, изкушени от македонската тематика. За съдебното дело срещу Мирослав Ризински вече съм писал тук>

Болка до безкрай (Компенсация от дрога)

Таман се подмладих и взех, че навлязох в един от най- болезнените периоди в живота си.;) Имайте предвид, че издържам адски много на болка. Толкова травми съм преживял, че второто ми име е “болка”. Даже си говорим на малки имена и сме приятели.:) С болката де! Но това, което изпитах преди няколко вечери беше неописуемо дори за моите стандарти. Осемгодишната липса на зъболекар в живота ми даде плодове. Пулпит, чудесии... 6 зъба, два от които са на косъм от вадене!

За сметка на това дрогата е в такова изобилие...

При това напълно законно!:)

Компенсира до голяма степен неудобството.:)

Абе, толкова друсан никога не съм бил!

Така че, приятели мои, простете моята абсолютна неадекватност през следващите дни...

П>С>

Малеee, ако наистина ще влизаме в снимачен процес, какви ли снимки ще станат:))))

FEAR AND LOATHING IN LAS VEGAS :))))

Но "без фира"!

Подмладявам се:)

Вчера, докато си плащах сметката към нашия любим мобилен оператор;), младата секси касиерка почна усилено да ме убеждава, че трябва да вляза в “луууп”. Заявих й с усмивка, че не се вписвам в условията, тъй като съм почти на 30. Тя видимо се сконфузи. “Извинете, изглеждате на 22-23!” “Благодаря!”

Напоследък всички, с които се запознавам, ми дават по- малко години, отколкото имам...

Доста ми е странно...

Преди няколко години на някакъв купон една мацка каза, че изглеждам на 33...

Сума народ ме смяташе за по- възрастен.

Явно се подмладявам!

Вероятно заради дълбокия душевен комфорт и равновесие, които царят в мен!;)

Тъй жалки са главите наши...

Майтапчийският коментар на Бла ме подсети за един от любимите ми поети- Байрон. Реших да споделя с вас едно от неговите стихотворения, което ми е много близко до сърцето. Това е и специален поздрав за Бла. Вярвам, че той, като един от най- запалените почитатели на филмите на ужасите, ще го оцени...:)

Че от мъртвец съм забрави

И само череп в мен съзирай;

Като от живите глави

От него глупост не извира.

Обичах, пиех, но умрях.

Вземи ме от земята черна,

Налей! От теб не ме е страх-

Нали ме е целувал червей?

Наместо да ги храня аз,

Бих предпочел във мен да свети

На пиршество в тържествен час

Туй питие на боговете.

Тук с ум блестях и тук дано

На вас придавам блясък днеска.

Какво по- висше от вино

Ума ни може да замести?

До дъното ме пресуши!

И тебе някой ще изрие

И със смъртта ще се сдружи,

От черепа ти за да пие.

Защо не?! щом в живота къс

Тъй жалки са главите наши,

Осъдени да гният в пръст,

Защо пък да не станат чаши?!

П>С>

Дали това не са били последните мисли на Никифор, преди да се раздели с главата си.:)

П>П>С>

Преводът е на Любен Любенов. Неговата версия ми допада най- много.

Акценти: поезия, Байрон

За вярата и съмнението...

Вярвам само на себе си, но скептицизмът е част от моята вяра, защото знам, че самоувереността ще ме довърши!

Правило 3 от кодекса на Ворце ;)

Скелети

Доста народ ме пита по кю и скайп какви са тези поеми, за които говори Jah-Sen, а аз само се усмихвах загадъчно.

Но вчера, докато разчиствах един от шкафовете, миналото изскочи и ме цапардоса по главата, и то под формата на поема (?)...

Първо ми стана малко тъжно...

А после се смях с часове... :)

Ето и причината:

На С.

Не помня!

Просто се взирам,

И ровя, и търся...

Но не намирам нищо във теб.

Какво ще остане след мен в твоята къща?

Освен кошче пълно със смет...

Спомен от нашата среща.

Ти, малка харпийо,

Но все пак моя жена!

04 юли 1996

Както се вижда от гореизложеното, критиката на Jah-Sen е напълно основателна! :)

От мен поет няма да излезе!

П>С>

Малее, к’ви глупости съм писал едно време!

Не че сега пак не пиша такива, макар и прозаични...:)

П>П>С

Напоследък нещо много се отдадох на спомени...:(

Трябва да сменим обстановката!

Акценти: тинейджърска поезия

Любовна лудост...

Не знам как се е озовал на компютъра ми, защото не си спомням да съм го свалял, но снощи, в късна доба, докато разчиствах харддисковете, намерих филма “10 неща, които мразя в теб”. Така и така беше там, та реших да го изгледам. Типична блудкава романтична история в американски стил...

Една сцена обаче привлече вниманието ми:

и се замислих за всички онези луди постъпки, които правим, за да докажем любовта си на даден човек...

Сетих се за момичето, с което

Ромео и Жулиета

Отново изиграхме,

Публика отбрана

Цял квартал събрахме

Тя стоеше на онзи балкон, а аз отдолу, точно като в шекспировата пиеса. Катерех се по решетки и бръшляни, за да вляза в стаята й. А после едни злобни старици ме гонеха с метли по дългите коридори.:) Дори извикаха полиция...

Ситуацията хич не беше розова, още повече че действието се развиваше в чужбина.:)

Спомних си и за онази, която се отказа от шестица по немски, само за да научи името ми от класния. А след това влязла в учителската стая, взела дневника ни и преписала адреса ми...

Чакаше ме на стълбите пред нас, а аз бях като в небрано лозе.:)

Изкарваше ме от часовете, за да ми каже колко хубав е денят...

Ех, либов, либов,

Какви глупости вършим в твое име...:)

От поредицата “Ех, либов, либов, ти си като жълта тиква...”

П>С>

А коя е най- щурата постъпка, която вие сте извършили, за да се докажете на някого, когото сте обичали?

П>П>С>

Липсват ми тези моменти, детската невинност и вярата...

А, сега ме накарай да се катеря два етажа...

Интересно е как се променят свалките и връзките с годините. Тази гадна улегналост направо съсипва романтиката. :)

Акценти: любов, флирт, лудост

Неделна усмивка

Може така

а може и така

по желание на клиента. :)

Акценти: 17-те мига на Л., "Бейрут", музика

Въпроси и отговори

Докато си пиех сутрешното кафе, попаднах на лексикона на Комитата и реших да го попълня. Ето резултата:

Какво е твоето най-ценно притежание и защо?

Спомените ми... И “свободата”. Или по- точно моето разбиране за нея. :)

На моето нощно шкафче винаги има ...

При нормални обстоятелства: мобилен телефон, двата ми пръстена- инсигнии, чист пепелник, кутия цигари и запалка + някакъв допълнителен аксесоар в зависимост от ситуацията- дистанционно, книга...

В хладилника винаги имам ...

Остатъци...:) Понякога е и празен...:) В повечето случаи някакъв алкохол.

Ако някой надзърне в гардероба ми, ще намери ...

Около 60 ризи, още толкова тениски, 20 броя боксерки... :) Понякога в идеален ред, друг път в пълен безпорядък...

И задължително мобилизационни заготовки за път: несесер за тоалетни принадлежности, игли, конци, аптечка- всичко необходимо, за да стегна раницата за 6 минути и да изчезна.;)

Любимият ми спомен от ваканция или почивка е...

Престоят в някой задграничен арест. След първоначалния шок е много забавно. :)

Ако имаш три последни желания, какви са те и защо?

Много тъп въпрос, бате Коста! Ще получиш и тъп отговор...:)

Ако ми кажат, че ми остава седмица живот, ще се напуша като свиня, ще кача на плеъра най- дивата и любима музика, която имам, ще взема най- яките слушалки, които да ми спукат тъпанчетата, ще пусна музиката и ще скоча с парашут от минимум 3000 метра. :) Като парашутът ще бъде само аксесоар.:)

Като правех кариера под пагон, ми откриха онези проблеми с кръвното и не ми позволиха да си направя скоковете. По същата причина избягвам и тревата. Така че ще осъществим забранените удоволствия.:)

Ако умреш и трябва да се върнеш отново на този свят, като какво/кого ще се върнеш и защо?

Ами, мисля, че за мен няма значение... Винаги се радвам на живота, дори на гадните моменти и вероятно ще го правя под всякаква форма...

След кратък размисъл- може би като палав и красив котарак, съжителстващ с някоя красива госпожица. :)

Каква е любимата ти храна на улицата?

Отраснах с милинки, а сега маам като луд фалафели и дюнери! Няма арабска закусвалня в София, дето да не съм бил!

Ако трябва да дадеш съвет на някой по-млад от тебе, съветът е...

Бъди верен на себе си!

На кого се ядосваш най-много?

На скотовете, които вегетират и не ценят живота!

Какво те движи напред?

Инатът ми

Кой малък грях ти носи голямо удоволствие?

А, де...

Според повечето ми познати и приятели притежавам един от смъртните грехове: гордостта!

Мантрата, в която живееш е ...

Чшшш! Не са ебавай!

На този въпрос не мога да намеря и тъп отговор. :)

Качеството, на което се възхищавам у другите е...

Много са! Възхищавам се на личности като цяло, не ги разделям по качества...

Най-важният човек за мен винаги ми казва...

Истината. Или поне неговата “истина”. Гледната му точка към нещата!

Слушаш ли го?

Понякога.

Кой си ти? (отговори само ако искаш)

И аз това се питам, откак се помня: “Кой съм аз?!”:)

Позитивизъм в криза

- Гадно ли ти е?

- Много, но пък от сърце...

П>С>

Звучи почти като дзен... :)

Старческа демагогия

- Старите хора трябва да се уважават!

Това твърдение винаги ме е хвърляло в потрес. Разглеждането на старостта като специален клуб, предизвикващ уважение, е абсурдно...

Старостта не е някакво качество, което изграждаме в себе си и ни прави личности. В края на краищата всички остаряваме!

Поставянето на равенство между старост и мъдрост също ми се струва неадекватно. Аз съм живият пример- с годините си оставам все същия глупак.

Уважение в мен предизвикват честността, добротата, професионализмът...

Уважавам хората, които притежават тези качества, независимо дали са стари, или млади.

Боклукът, дали ще бъде стар, или млад, разлика няма, предизвиква само презрение.

И възрастта не може да промени този факт!

Акценти: старост, стереотипи

Замлъкна гласът на Палестина

На 9 август е починал Махмуд Даруиш- най- великият арабски и палестински поет на съвремието...

Претрупан от работа разбрах едва днес...

Не знам какво да кажа...

Нищо не ми идва отвътре...

А и ще бъде пошло!

Той каза всичко чрез стиховете си.

Затова просто ги прочетете...

Лято в града (2)

П>С>
Ама накрая, около 20-ти, ще ви тегля на всички една ..., ще си изключа всички телефони и тем подобни, па ходете ме търсете...

Посланиетооо!!!

- Ама какво е посланието на този скеч?! Аз не го виждам... Нали трябва да кажем нещо на хората!

Не мога да го разбера това отношение!

Кои сме ние?

Следващите пророци?

Поредните политици, размахващи пръст от екрана?

Поредната тъпа политическа сатира?

Винаги трябва да има послание!

На всяка цена...

Ама ако се напъваме все да тръгваме от него, накрая ще е едно голямо осиране!

Стига с този наставнически манталитет, който ни кара да си мислим, че знаем всичко и можем да кажем на другите кое е правилно и как трябва да става!

Ние не сме по- добри от тях!

Също толкова заблудени сме и се лутаме!

Най- важно е чувството!

Нека да тръгнем от него...

Има ли чувство, има и послание!

А не е ли по- важно за един скеч да бъде смешен?

Посланието всеки ще намери сам!

Да се псуваме с любов!

Джиесемът иззвъня. “Оооо, радост моя!”

- Кажи, кучко!

- Къде си бе, нещастник?!

- Насам- натам... Както винаги... Разбра ли, че пътуваш?!

- Да, С. ми каза... Между другото, той ти е бесен! Казал си му да го духа...

- Да, в лицето! За разлика от него, който ме плюе зад гърба... А и не е единствен, напоследък го казах на много хора...

- Не е здравословно да го псуваш...

- Абе, хора, докога ще ви обяснявам, че “да го духаш” не е псувня, а покана за сближаване... А и не ме е страх- много лае, ама малко хапе! Но ако се притесняваш, ще си разплета чорапите...

- “Покана за сближаване”... Ама мен не ме каниш!- смее се

- Ти си зла, ще го отхапеш...

- Напротив, не знаеш колко съм добра...

- Знам! Нали затова заминаваш, ще им духаш и ще ги убедиш да участват в проекта. Но ти си професионалистка, а аз обичам неразкрити аматьорски таланти! С. е роден духач, ама още не го знае. Аз ще му помогна да разкрие таланта си...

- Простак!

- Но такъв ме обичаш...

- Мислиш ли?

- Убеден съм!

П>С>

Всяка трета дума в кварталната градинка е псувня. Псувните заместват много други думи. Важна е интонацията! Понякога псувнята наистина може да бъде обяснение в любов.

Най- простата и ефикасна житейска теория!

“Кое си требе, оно си сака и ако е нужно, ке стане!”

Така е казвал дядо ми. Чул го от своя баща, а той навярно от неговия...

И така до Адам вероятно.

Абсолютно вярно!

Аз само добавям клишето “прави каквото трябва и каквото чувстваш, пък да става каквото ще...”

Или сумирайки, девизът ми е “Оцелявам напук на всички, само не и на себе си!”

Развод по мъжки

- Разделихме се с жената…

- Чудесноооо!!!

- Що бе?

- Ами вече няма да се налага да се правиш на добро момче!

- Че аз правех ли се?

- Ооооо, баце!- залива се от ироничен смях- Добре дошъл у дома!

- Ти к’во направи, като си тръгна твоичката?

- Ами… Купих си слънчеви очила и разкарах любовницата…

- Е защо?

- Поиска да заеме мястото на жената!

- Добре де, слънчеви очила си имам, а любовница нямам…

- Там ти беше грешката…

- Смяташ ли?

- Определено…

- Хм… както и да е… след като нямам любовница, която да разкарам, какво да правя?

- Абе ти луууд ли си бееее?!?!? Гледай к’ва опашка от жени има пред вас…

- Е, та?

- Как “е, та”?!? Секс, секс, секс… До припадък и после отново…

- “Без въпроси”…

- К’во?

- Малкият Явор така казва: “Секс, секс, секс без въпроси”

- Точно такааа!!! Никакви въпроси, никакви отговори и тъпи разговори! Само секс, наркотици и рокендрол! Клише, ама е верно! Не успяхме да се засечем с Малкия, но от твоите разкази все повече се убеждавам, че е много мъдър човек…

- По своему…

- Както и да е… Отивам да взема още по една, за да полеем събитието!

П>С>

Понеже видях, че долният пост привлече вниманието на читателите на блога и макар да съм го затворил за коментари, такива се появиха при други постове, реших да представя още една мнение за събитието, което смятам за много по- интересно и достойно за обсъждане от психологическа и социална гледна точка,:) въпреки че считам темата за приключена и затова не позволих оставянето на мнения при долния разказ.

Акценти: бирени моабети, в градинката

Обяснението

- Ама защо...- лицето й се разкривява в болезнена гримаса, очите й се пълнят със сълзи, а аз се втрещявам- Вие сте един за друг... Бяхте перфектна двойка... Защо се разделихте?!?

- Точно заради това- смея се.

- Не разбирам какво имаш предвид...

- Прекалено много красота и съвършенство се събраха на едно място. Не можеше да се диша... Сега тя си търси някой по- смотан и аз се оглеждам за някоя по- семпла, която да не ме засенчва...

П>С>

Надявам се с този текст да съм отговорил на тъпия въпрос, който все ми се задава в последно време. Нека циркулацията на това питане спре. Още повече че доста време мина оттогава. Явно не ви работят службите, дами и господа, щом разбирате с такова закъснение. Поласкан съм от мнението ви за нас, но ние не бяхме нито семейство Саркози, нито Брад и Анджелина.:)

Перпетуум мобиле

Това е една от последните творби на приятелката ми Стела. Страхотен фон за медитация и хипноза. Преди да я гледате, препоръчвам половинка треволяк за съсредоточаване.:)

Насладете се:

Perpetuum mobile

П>С>

Това ще стане перфектен скрийн сейвър

Спомени от “бермудския триъгълник”

Наричаха го “бермудския триъгълник”, защото “влизаш в него с една компания, а излизаш с друга, ако въобще излезеш”. Става въпрос за пространството между трите култови заведения от моята младост: “Билкова”, “Лимона” и “Инкогнито”, които бяха отправни точки за нашите пътувания в алкохолната неизвестност. Всяка вечер тези барове бяха пълни с подрастващи мечтатели циници и възрастни арт неудачници, които киснеха в очакване на революцията винаги на една крачка или храчка от нирваната или удовлетворението. Но тъй като не можеха да направят тази стъпка, запълваха липсата с още 100 грама текила или цигара трева…

Пълни бяха и околните улици. Между “трите опорни пункта” постоянно циркулираха групички с хора, които отиваха “да видят какво става”. Все очаквахме нещо да стане и то ставаше, макар че може би не беше това, което си мечтаехме. През лятото се разполагахме направо по бордюрите на “Шишман” и “Вазов” с поредната бира, купена от някой клекшоп или от гореспоменатите дупки. Нощите минаваха в разговори за книги, музика, кино, политика, борд и сърф техники, както и много други незначителни теми. Хората бяха братя. Комунизмът ряпа да яде. Нямаше никаква дистанция. Не си знаехме имената, но си говорехме все едно се познаваме от 100 години. Разменяхме си дискове, касети и книги с напълно непознати, а после тези предмети пак се връщаха при нас по някакви неведоми пътища, знайни само на “бермудския триъгълник”. Биехме се със скинарите и простаците- за спорта и каузата. Удареха един, а всички скачаха в негова защита, макар да го виждаха за първи път. Събирахме жълтите си стотинки, за да купим кутия цигари, която да споделим като истински софийски гавроши. Имаше две мацки от ВИТИЗ, които ни вкарваха на представленията в театрите. Ни в клин, ни в ръкав идваше някой и казваше: “Еди-къде си има купон” и всички се юрвахме за ужас на домакина, който обаче след втората чаша се успокояваше, сливайки се в общата анархия, чиито старт беше дал…

Днес е останала само “Билкова”.

А и аз не съм същият колкото и да не ми се иска да си призная…

Глупаво е да говоря за спомените си от този период и тези места. Нали максимата гласи, че “който си спомня, не е бил там”…

Но няколко случки изскочиха тези дни в главата ми, провокирани от разказа на Албинос за неговия “бермудски триъгълник”…

Що пък да не ги разкажа

Охраната на “Билкова”

Беше зима, дърво и камък се пукаше, затова и “Билкова” също се пукаше по шевовете- нямаше опция за седене отвън. Атмосферата беше толкова задушевна, че нямаше накъде повече. Бяхме се натъпкали вътре като сардели и едва се поклащахме на дивата музика, макар да ни се искаше да кофеем до припадък. Беше поредният “цветен петък” на “синдиката”. “Билкова” беше сборния пункт, където “силите” щяха да се срещнат, за да се измисли план за поредното нападение над нощта. Принципно се събирахме на малкия бар вляво от входа, но блъсканицата беше толкова голяма, че ни изтикаха в коридора. Хората постоянно отиваха да си вземат питие и ни бутаха, но на нас не ни пукаше. Всъщност, алкохолната циркулация беше и причината да ни избутат от бара. Постоянно ни поднасяха насам и натам- ту към бара, ту към коридора. Компенсирахме неудобството с алкохол. Както и всички останали. Вече бяхме направили главите, когато успяхме да се дислоцираме трайно в коридора. Спорехме оживено за нещо, но по едно време усетих, че в тила ми са се впили нечии очи. Обърнах се. Зад нас се беше събрала малка тълпа. Оглавяваше я една готина мацка, чиито поглед бях почувствал. Разглеждаше ни с интерес, но и с доза досада. Много странна смесица.

- Готини ли сме? Че има си хас! Ние сме най- готините!

- Може би… не знам- сигурно си е помислила, че не трябва да спори с пиян.

- Така, както ни гледаш, всички ние сме една фамилия! Това е Баджанакът ми,- Баджанакът веднага пусна донжуановската усмивка- това е кумецът ми… А ето го и Компаниероса ми… И закъде сме без Омбрето… След малко ще дойде и кръщелника ми…

- Много ми е приятно… А цялата фамилия ли чакате за тоалетната…

Чак тогава зацепих. Обърнах се и видях, че сме застанали така, че запушваме входа към кенефа. Фактически цялата група зад нас, чакаше, за да се облекчи и си мислеха, че ние сме начело на опашката! Едва сдържах смеха си! Обърнах се и казах с най- сериозния възможен тон:

- Не, милейди! Ние само я охраняваме! Това е нашия бизнес.

Тя се засмя.

Барманката

По едно време зад малкия бар на “Билкова” се появи невероятно красиво миньонче с гарваново черна коса и очи като маслини. Аз така й и виках: “очи маслини” или “красавице”. От тогава ми датира и това обръщение към жените. Не си научихме имената. Тя ми викаше “пътешественико” или “миткало”. Тази анонимност само засилваше флиртът, който започнахме и подклаждаше сексуалната енергия. Когато чуех нейния глас да казва:

- Откъде се връщаш, пътешественико?

Имах чувството, че съм се прибрал у дома. Беше невероятна барманка и невероятен човек. Винаги беше усмихната. Излъчваше страхотна топлина. И въпреки това беше секси. Страшно секси. Една от онези жени, които хем възприемаш като най- добрата си приятелка, но хем ти мокрят сънищата до безкрай.

Беше поредната вечер на лето … и аз киснех на малкия бар, смучейки текила след текила, бъбрейки си с малката чернокоса фея.

- Довечера ще дават “Индиана Джоунс”…

- Ааа, супер… коя част?

- Ами не съм много сигурна… Аз съм голям почитател

- Че и аз…

- Ами може да се съберем, за да го гледаме…

- Перфектно, ама не свършваш ли работа много късно?

- Имам ги всичките части на касети…

- Идеално! От мен пуканките, чипсът и бирата…

- Ама да знаеш, че обикновено, когато гледам този филм почват да ми се въртят едни мисли и желания за белезници и камшици…

- За мен не е проблем… дори мисля, че и ще се впиша в ситуацията…

Директно предложение. Нямаше пет, нямаше шест. И едновременно с това беше стилно и лежерно. Перфектно начало за перфектна вечер с големи очаквания и надежди. Нахалните посетители изревнуваха и я откъснаха от мен с тривиалните поръчки. А тя ме остави насаме с бутилката текила. Това беше повратната точка. Грешката в плана. Докато свърши работа, почти бях пресушил шишето. Дори отидох до тоалетната да повърна. Имам си златно правило: мина ли 500 грама, повръщам. Накрая всичко ми беше толкова размазано, че почти не помня как ме е влачила…

Нищо не помня. Откъслечни образи… седим на едно старо канапе, покрито с много хубави чуждестранни одеяла (На другата сутрин разбрах, че са индиански.) смеем се… гледаме нещо, но дали беше “Индиана Джоунс”… пием бира… тя се сгушва в мен… пръстите й шарят из косата ми… Бланк

На другата сутрин се събудих гол на пода. Върху козяка беше постлан син индийски чаршаф и шарени възглавници, върху тях бях аз, а върху мен още един индийски чаршаф. Тя ми се смееше, подавайки ми чаша ароматно кафе. Едно от най- хубавите кафета, които съм пил… Беше гола. По- точно по едни много сладки бикини и моята риза. Перфектно тяло… Сцена от някой филм- извадена и реализирана в моята сутрин.

- Пържени филийки?

- Мммм… Може… Ама искам много вода или сок, ако имаш…

- Портокал?

- Не мога да си пожелая нещо по- добро…

Тя изчезна в кухнята. “Дали сме го направили?” Не знам защо нямах усещането, че сме се любили, макар всичко да говореше за обратното…

- Снощи добре ли си прекара?

- О, да…- провикна се тя от кухнята.

- Нали не съм направил някоя глупост?

- Беше джентълмен…

- А… как…

- Тайна- подаде ми чиния с току-що изпържени филийки и кутия с натурален сок, смеейки се дяволито.- Сладко или течен шоколад?

“Откъде разбра какво ще я питам?” Въпреки всичко не знам защо нямах усещането, че съм правил секс. “Мамка му! Поне някакъв спомен или усещане трябва да имам!” Спрях да се терзая.

- И двете.

Сутринта беше невероятно хубава. Една от най- хубавите утрини в живота ми. След една от най- хубавите нощи…

Може би…

След много години

“Бермудският триъгълник” излезе от живота ми така, както и влезе- неусетно и тайнствено… Нали е “бермудски триъгълник”. Не знам дали ние причинихме западането с нашето оттегляне, или нашето оттегляне последва западането. “Лимонът” стана първо магазин за бои и художествени материали, сега е бутик, мисля… С “Инкогнито” не знам какво стана… Сменяха имена, собственици май.

Само “Билкова” стои като величествена останка от златната отминала епоха…

Но вече не е същата…

Миналата година отидохме със Стела и Дърк. Посещаемостта беше рехава. А и клиентите бяха други.

- Аман от юпита- заключи Дърк.

Допихме бирите си и излязохме…

Красотата… (?)

- Красива е!!!

- Прекалено…

- Направо е съвършена!

- Нереално…

- Като я гледам, дори не мога да се възбудя!!!

- Направо е травмиращо… Можем само да се напием...

- Наздраве!

- Наздраве!

Не знам дали “красота ще спаси света”, но ще съсипе мъжете!

П>С>

Съществува категория жени, които са толкова съвършени, че мъжете се плашат от тях. Изглеждат като богини. Съвършени във всичко- външност, поведение, интелект… Но оставам с впечатление, че са изключително самотни. Хората, особено мъжете, не смеят да се доближат до тях. Дали не възприемат своята красота и съвършеност като проклятие?

Интересно ми е да видя и мъжът, който би тръгнал с такава жена?

Има ли такъв?

Акценти: бирени моабети, в градинката

Бюро “Справки” (За силата и тежестта на информацията)

Тъкмо си сипвах сутрешното кафе, чешейки се по голия космат корем, когато забелязах премигващия дисплей на мобилния. Пропуснато обаждане. Имам навика да държа “слушалката” постоянно на вибрация без звук. Знам колко е дразнещо за околните да слушат глупавите мелодии на джиесема ти. Затова им спестявам това неудобство. Но по този начин понякога създавам неудобства за самия себе си. Ако телефонът не е в мен, често разбирам със закъснение, че са ме търсили. Обикновено, когато си лягам, го поставям до главата си, но снощи съм го зарязал на бара в кухнята. Проверих регистъра. “Този пък какво се е присетил?!... Може пък да е нещо важно”. Набирам:

- Алооо! Аз съм тук, на ... Току-що се запознах с еди-кой си, викали му еди-как си. Познаваш ли го?!

- Че от к’ъв дявол?

- Ами бил в организацията... Казва, че той и неговите хора са истинските наследници на ХХХ...

- Ооо, братче, толкова хора бяха в организацията... Може да е бил след мен. А и сума ти народ, дето не е бил в организацията, се пише, че е бил... И всички са наследници на ХХХ... В края на краищата не мога да познавам всеки, който се пише функционер...

- Добре де, само питам. Той има кръчма и ни кани...

- Не, благодаря. Ще пропусна. Имам ангажимент.

Раздразних се. “Тоя луд ли е да ме набутва за такива глупости?!?” Отпуснах се в креслото си, предвкусвайки удоволствието от първата цигара, придружена с глътка ароматно горещо кафе. Но не би... Джиесемът пак започна да подскача по бюрото. “Сега пък какво?! А стига бе...” Натискам бутона със зелената слушалка:

- Hasta la Victoria siempreee!!!- крещи адски ентусиазирано, смеейки се.

- Щом си рекъл- засмивам се и аз.

- Какво правиш, скъпи?!

- Ако искаш вярвай, от вчера си мисля за теб...

- И възбуждаш ли се?

- Перманентно...

- Ами да започваме със секса тогава.

- Крайно време е.

- Сега сериозно... Какво знаеш за компанията ХХХ?! Твоите хора я държат...

- Да, знам я тази фирма, само не знам кои са моите хора...

- Е как кои?!? Арабите... Те имат дял...

- Брей, не знаех, че арабите служат на мен. Ако знаех... Какво те интересува?

- Ами обща информация... Стават ли за бизнес?

- Регистърът не ти ли стига?

- Мен ме интересуват нещата под повърхността- клюките, мръсното бельо...

- Добре, ще ти направя едно кратко резюме. Но принципно са точни. Нямам оплаквания, а и всички останали, които са имали работа с тях, са доволни ...

- Супер. Все пак драсни нещичко като за мен... Ще почерпя...

- Няма нужда...

- А, и още нещо… Помниш ли онези книжа, които смятахме за умрели и стояха на stand by?

- Е?

- Белгиецът предлага 20 % от номинала. Нещо не ми се връзва. Май има някаква далавера. Ще можеш ли да провериш за какво става въпрос?

- Това е доста по- трудно...

- Ще има голяма почерпка...

- Стига с тази почерпка! Не се познаваме от вчера. Кръв сме плюли заедно. Ще видя какво мога да направя, но не обещавам...

- Страшен си! Обичам те, човек!

- Има си хас!

- Ще затварям, че жената ме чака и се изнервя...

- До скоро.

“Приятел! Какво да го правиш?...” Макар че ми стовари още два ангажимента, обаждането му ми оправи настроението. Отпих от кафето и включих компютъра. Разнесоха се трелите на “Малка нощна музика”. Звънеше стационарният телефон. “Какво става тая сутрин бе?!” Поглеждам дисплея- някакъв чужбински номер. “Кой ли е пък сега?!”

- Явор!

- Кай си бе, Ворце?!?!? Да не спиеш, у пичка му матерна?!

- Не беее. Ти кай си бе, диване?! Нели си бил во София?! Защо не ми се яви?!?

- Бев, брат! Ама бързахме да завършиме работа, бев со кола и не можах да ти се явя...

- А аз се уплаших да не ти се е случило нещо...

- Не, бе, Ворце! Яз сум арен! Сега сум во ХХХ на работа...

- Видов аз дека е тамошен брой... Е, браво! Убава земя, убави люде... по- добро е отколко во Македония...

- Тако е, брат. Види, Ворце, за що те барам...

- Речи...

- Овде битолчанецът е взел два обекта. Ни требат заварчици. Ако му намерим, ке части. Знам дека ти знаеш такива... По- добро да са от България... Нема визи. Нема трошаци. Ако помогнеш и за тебе ке има. Он им плака пат. Първиот месец по 5 евра на час. Ако стават- повеке...

- Ще видя какво мога да направя, ама парите са малко... Имам познати, но не знам дали ще се навият...

- Добро, види... Ти прашай... яз ке ти се явя след два дена да ми кажеш...

- Добро...

- Ай ке се гледаме... Мора да ода.

- И умната...

- Знаеш ме бе, Ворце...

“Точно защото те знам...” Затвори със смях. Поне вече бях спокоен, че е жив и здрав. Винаги съм се изправял на нокти от неговите изчезвания. Отварям браузъра, за да прегледам пресата, но скайпът изпищява.

M… каза: Zdravej

Vorce каза: здравей

М... каза: ti nali poznawa6 6efa na XXX?

Vorce каза: да

M... каза: q go pitaj dali 6te mozhe da naemem zavedenieto za edna ve4er i kakvi sa usloviqta

M... каза: za rozhdeniq mi dne stawa wypros

Vorce каза: добре

М... каза: zna4i, ako e do 600 leva stava

Vorce каза: добре

М... каза: pitaj i za alkohola

Vorce каза: добре

M... каза: dali mozhe nie da si donesem, ako go naemem ili

M… каза: trqbva ot nego da go vzemem

Vorce каза: добре

Джиесемът пак започна своя танц по бюрото. “Ето го и този дебил!”

- Дааа

- Алоо???

- Дааа

- Видя ли се с Елена?

- Дааа

- Тя пита ли за мен?

- Неее

- Ама въобще ли не ме спомена?!?

- Неее

- Има ли си някой?

- Не знам

- Е нали трябваше да разбереш!

- Как бе, идиот? Нали ако я попитам направо, веднага ще разбере, че ти се интересуваш?! Беше сама и после я изпратих до тях... Мисля, че май засега никой не й се върти, ама знае ли човек... И ми писна от вашите истории!!! Хванете се разберете!

- Ама тя не иска...

- Ами отиди й направи серенада! Изпрати й 10 кошници с рози! Падни на колене! Кажи, че не можеш да живееш без нея! Ако и тогава не стане, тегли му една майна и продължи напред! Не съм ви сводник и ми писна от шекспирови пиеси!

- Не можеш да ме разбереш...

“О, мога, мога и още как! Ама само не днес! Моля те!”

- Човек, трябва да затварям! Изникна ситуация!

Денят едва започваше, а вече се чувствах като парцал! Излязох от скайп, кю, месинджъри и всякаква подобна помия. Хванах мобилния, набрах и сложих ново съобщения на гласовата поща: “Съжаляваме за неудобството, но бюро “Справки” временно не работи”. След което го изключих...

“Информацията е сила”. Не знам дали Рокфелер е автор на тази фраза, но факт е, че я употребявал доста често. Със сигурност обаче се смята за доказано бащинството му на една друга сентенция, която е в пряка връзка с първата: “Покажете ми човекът, който взима правилното решение в точното време и аз ще ви покажа победителя.” Информацията наистина е сила. Тя е по- скъпа от златото и диамантите. Кажи ми какво ще стане утре и аз ще направя милионите без проблем. Информацията те прави победител...

По някакво странно стечение на обстоятелствата през лъкатушещия ми жизнен път между мен и информацията се оформиха доста интересни взаимоотношения. От малък трупам страшно много информация в различни области и от всякакво естество. Доста от приятелите ме наричат на майтап “енциклопедия” и все се заканват, че ако играят в “Стани богат”, ще ме посочат за жокер. Но и без телевизионна викторина пак ме търсят постоянно за какви ли не справки. Познавам страшно много хора, развиващи се в различни области, имащи пари, власт и влияние. Доста често ставам посредник при бизнес запознанства. Понякога полудявам от непрекъснатите запитвания за това или онова...

Невероятен факт, но явно внушавам доверие, защото сума ти народ ми се изповядва като на поп или психолог. Знаят, че си държа езика зад зъбите и няма да кажа повече от необходимото. А и никога не ги съдя. Не ги карам да се чувстват неудобно. Затова ми доверяват своите тайни- бизнес, интимни, лични, перверзни...

Знам, че Х изневерява на Y. Но си трая. Макар аз да не съм кръшкач, не го обвинявам. Ясно ми е, че той не го прави, защото иска да я нарани, а заради психическия си проблем. Знам, че Н. работи като елитна компаньонка. Сподели го само с мен. Това не промени отношението ми към нея. Тя е една от най- умните жени, които познавам. Знае 5 езика.

И все пак информацията тежи. Когато един от най- добрите ми приятели се влюби в Н., бях изправен пред страшна дилема. “Да му кажа ли, че тя е проститутка, или да запазя тайната й, както бях обещал?!?” Накрая историята стана много грозна. Дори за моите стандарти. Всъщност, тя му призна. Но не и без моя натиск...

Сега се чувствам виновен...

Понякога се чувствам като кошче за хорския боклук. Иска ми се да не знам нищо...

Искам онази детска невинност, която изчезна май безвъзвратно...

“Информацията е сила”. Но за да я оползотвориш, трябва да си безскрупулен манипулатор.

Иначе, както е известно, “посредникът винаги е лайно”.