вторник, 12 август 2008 г.

Да се псуваме с любов!





Джиесемът иззвъня. “Оооо, радост моя!”

- Кажи, кучко!

- Къде си бе, нещастник?!

- Насам- натам... Както винаги... Разбра ли, че пътуваш?!

- Да, С. ми каза... Между другото, той ти е бесен! Казал си му да го духа...

- Да, в лицето! За разлика от него, който ме плюе зад гърба... А и не е единствен, напоследък го казах на много хора...

- Не е здравословно да го псуваш...

- Абе, хора, докога ще ви обяснявам, че “да го духаш” не е псувня, а покана за сближаване... А и не ме е страх- много лае, ама малко хапе! Но ако се притесняваш, ще си разплета чорапите...

- “Покана за сближаване”... Ама мен не ме каниш!- смее се

- Ти си зла, ще го отхапеш...

- Напротив, не знаеш колко съм добра...

- Знам! Нали затова заминаваш, ще им духаш и ще ги убедиш да участват в проекта. Но ти си професионалистка, а аз обичам неразкрити аматьорски таланти! С. е роден духач, ама още не го знае. Аз ще му помогна да разкрие таланта си...

- Простак!

- Но такъв ме обичаш...

- Мислиш ли?

- Убеден съм!

П>С>

Всяка трета дума в кварталната градинка е псувня. Псувните заместват много други думи. Важна е интонацията! Понякога псувнята наистина може да бъде обяснение в любов.

Няма коментари: