вторник, 19 август 2008 г.

Любовна лудост...

Не знам как се е озовал на компютъра ми, защото не си спомням да съм го свалял, но снощи, в късна доба, докато разчиствах харддисковете, намерих филма “10 неща, които мразя в теб”. Така и така беше там, та реших да го изгледам. Типична блудкава романтична история в американски стил...

Една сцена обаче привлече вниманието ми:

и се замислих за всички онези луди постъпки, които правим, за да докажем любовта си на даден човек...

Сетих се за момичето, с което

Ромео и Жулиета

Отново изиграхме,

Публика отбрана

Цял квартал събрахме

Тя стоеше на онзи балкон, а аз отдолу, точно като в шекспировата пиеса. Катерех се по решетки и бръшляни, за да вляза в стаята й. А после едни злобни старици ме гонеха с метли по дългите коридори.:) Дори извикаха полиция...

Ситуацията хич не беше розова, още повече че действието се развиваше в чужбина.:)

Спомних си и за онази, която се отказа от шестица по немски, само за да научи името ми от класния. А след това влязла в учителската стая, взела дневника ни и преписала адреса ми...

Чакаше ме на стълбите пред нас, а аз бях като в небрано лозе.:)

Изкарваше ме от часовете, за да ми каже колко хубав е денят...

Ех, либов, либов,

Какви глупости вършим в твое име...:)

От поредицата “Ех, либов, либов, ти си като жълта тиква...”

П>С>

А коя е най- щурата постъпка, която вие сте извършили, за да се докажете на някого, когото сте обичали?

П>П>С>

Липсват ми тези моменти, детската невинност и вярата...

А, сега ме накарай да се катеря два етажа...

Интересно е как се променят свалките и връзките с годините. Тази гадна улегналост направо съсипва романтиката. :)

9 коментара:

Маркуча каза...

Ха, взел да се хвали с два етажа! Знаеш ли как се изкачват тринадесет с две раници на гърба? Имам и още една причина да го помня — когато най-сетне стигнахме дотам, тя ми каза "Иди по-надолу, че баща ми ще те види." Ромео ряпа да яде. А после — черна неблагодарност!

Съзерцател каза...

хахахахаха :):):)
Браво, Маркуч!
13 етажа ич не са малко...
А за неблагодарността, не си го слагай на сърце, помни хубавите моменти...
Само да добавя, че аз съм се катерил от външната страна и то посред нощ, а не по стълби. Става въпрос за височина от порядъка на 9- 10 метра, а вероятно и повече- сградата беше от старите, ренесансов тип, а там височината на помещенията е минимум три метра.
И става дума за девичи католически колеж.;)

Маркуча каза...

Хм, беше ми убягнало, че става дума за девическо-католически колеж. Определено внася пикантен елемент :) Ходил си да развращаваш невинните момичета, а? Нищо чудно, че разни баби са те гонили с метлата. Браво, браво! Respect!

Стоян каза...

Тия случаи са толкова много.... Но трябва да се отбележи задължително връзкат ами с Ася, тов амомиче ги искаше тия неща.... Да започнем с това че написах с червен сперей ред входа й: "Ася обичам те" на сл ден трябваше да го залича щото баща й го било срам.... и не само пред входа а на целия път от нас до тях имаше надписи... После направих Тениска със същия надпис и и я подарих после ох толкова отдавна беше, забравил съм. Прав си че младостта беше по романтична аа да подаривих букет който трудно се обгръща ей така без повод. Но над всичко беше в още по-ранната ми младост когато аз и още няколко приятелчета хдоихме 3 часа(15 -20 км) през ноща до съседно село за да видим Саня. Тази Саня дори не подозираше за нас нооооооооооооо ние бяхме решили че искаме да я видим на дискотеката.....
имаше и много други но напърви прочит в паметта ми е останало това...

lyd каза...

Писала съм писмо и съм заговаряла в чата - точно когато съм се била зарекла да не го правя :) Love is stronger than pride :D

Съзерцател каза...

Маркуч,

кой кого развращаваше е спорен въпрос. ;) Отивах при една точно определена, която ми беше обсебила душата. :)
А стариците бяха монахини. :)
Ето ти още една пикантерия.:)

Браво, Стояне!

Лидия,

знам за какво говориш...
Понякога да напишеш писмо изисква много повече усилия и саможертва, отколкото да изкатериш стена... :(
Дано да си е струвало.

Съзерцател каза...

Апропо, доста истории ми бяха изпратени по скайп и кю...
Накрая мога да оформя една книга. :)

lyd каза...

Е, ама ние не говорехме за любовната трудност, а за любовната лудост ;)

Съзерцател каза...

Лудостта също е трудна за постигане...
Като ни мине, си казваме "леле какви глупости направих"...
И си даваме сметка колко ни е струвало и колко трудно е било...