Бюро “Справки” (За силата и тежестта на информацията)

Тъкмо си сипвах сутрешното кафе, чешейки се по голия космат корем, когато забелязах премигващия дисплей на мобилния. Пропуснато обаждане. Имам навика да държа “слушалката” постоянно на вибрация без звук. Знам колко е дразнещо за околните да слушат глупавите мелодии на джиесема ти. Затова им спестявам това неудобство. Но по този начин понякога създавам неудобства за самия себе си. Ако телефонът не е в мен, често разбирам със закъснение, че са ме търсили. Обикновено, когато си лягам, го поставям до главата си, но снощи съм го зарязал на бара в кухнята. Проверих регистъра. “Този пък какво се е присетил?!... Може пък да е нещо важно”. Набирам:

- Алооо! Аз съм тук, на ... Току-що се запознах с еди-кой си, викали му еди-как си. Познаваш ли го?!

- Че от к’ъв дявол?

- Ами бил в организацията... Казва, че той и неговите хора са истинските наследници на ХХХ...

- Ооо, братче, толкова хора бяха в организацията... Може да е бил след мен. А и сума ти народ, дето не е бил в организацията, се пише, че е бил... И всички са наследници на ХХХ... В края на краищата не мога да познавам всеки, който се пише функционер...

- Добре де, само питам. Той има кръчма и ни кани...

- Не, благодаря. Ще пропусна. Имам ангажимент.

Раздразних се. “Тоя луд ли е да ме набутва за такива глупости?!?” Отпуснах се в креслото си, предвкусвайки удоволствието от първата цигара, придружена с глътка ароматно горещо кафе. Но не би... Джиесемът пак започна да подскача по бюрото. “Сега пък какво?! А стига бе...” Натискам бутона със зелената слушалка:

- Hasta la Victoria siempreee!!!- крещи адски ентусиазирано, смеейки се.

- Щом си рекъл- засмивам се и аз.

- Какво правиш, скъпи?!

- Ако искаш вярвай, от вчера си мисля за теб...

- И възбуждаш ли се?

- Перманентно...

- Ами да започваме със секса тогава.

- Крайно време е.

- Сега сериозно... Какво знаеш за компанията ХХХ?! Твоите хора я държат...

- Да, знам я тази фирма, само не знам кои са моите хора...

- Е как кои?!? Арабите... Те имат дял...

- Брей, не знаех, че арабите служат на мен. Ако знаех... Какво те интересува?

- Ами обща информация... Стават ли за бизнес?

- Регистърът не ти ли стига?

- Мен ме интересуват нещата под повърхността- клюките, мръсното бельо...

- Добре, ще ти направя едно кратко резюме. Но принципно са точни. Нямам оплаквания, а и всички останали, които са имали работа с тях, са доволни ...

- Супер. Все пак драсни нещичко като за мен... Ще почерпя...

- Няма нужда...

- А, и още нещо… Помниш ли онези книжа, които смятахме за умрели и стояха на stand by?

- Е?

- Белгиецът предлага 20 % от номинала. Нещо не ми се връзва. Май има някаква далавера. Ще можеш ли да провериш за какво става въпрос?

- Това е доста по- трудно...

- Ще има голяма почерпка...

- Стига с тази почерпка! Не се познаваме от вчера. Кръв сме плюли заедно. Ще видя какво мога да направя, но не обещавам...

- Страшен си! Обичам те, човек!

- Има си хас!

- Ще затварям, че жената ме чака и се изнервя...

- До скоро.

“Приятел! Какво да го правиш?...” Макар че ми стовари още два ангажимента, обаждането му ми оправи настроението. Отпих от кафето и включих компютъра. Разнесоха се трелите на “Малка нощна музика”. Звънеше стационарният телефон. “Какво става тая сутрин бе?!” Поглеждам дисплея- някакъв чужбински номер. “Кой ли е пък сега?!”

- Явор!

- Кай си бе, Ворце?!?!? Да не спиеш, у пичка му матерна?!

- Не беее. Ти кай си бе, диване?! Нели си бил во София?! Защо не ми се яви?!?

- Бев, брат! Ама бързахме да завършиме работа, бев со кола и не можах да ти се явя...

- А аз се уплаших да не ти се е случило нещо...

- Не, бе, Ворце! Яз сум арен! Сега сум во ХХХ на работа...

- Видов аз дека е тамошен брой... Е, браво! Убава земя, убави люде... по- добро е отколко во Македония...

- Тако е, брат. Види, Ворце, за що те барам...

- Речи...

- Овде битолчанецът е взел два обекта. Ни требат заварчици. Ако му намерим, ке части. Знам дека ти знаеш такива... По- добро да са от България... Нема визи. Нема трошаци. Ако помогнеш и за тебе ке има. Он им плака пат. Първиот месец по 5 евра на час. Ако стават- повеке...

- Ще видя какво мога да направя, ама парите са малко... Имам познати, но не знам дали ще се навият...

- Добро, види... Ти прашай... яз ке ти се явя след два дена да ми кажеш...

- Добро...

- Ай ке се гледаме... Мора да ода.

- И умната...

- Знаеш ме бе, Ворце...

“Точно защото те знам...” Затвори със смях. Поне вече бях спокоен, че е жив и здрав. Винаги съм се изправял на нокти от неговите изчезвания. Отварям браузъра, за да прегледам пресата, но скайпът изпищява.

M… каза: Zdravej

Vorce каза: здравей

М... каза: ti nali poznawa6 6efa na XXX?

Vorce каза: да

M... каза: q go pitaj dali 6te mozhe da naemem zavedenieto za edna ve4er i kakvi sa usloviqta

M... каза: za rozhdeniq mi dne stawa wypros

Vorce каза: добре

М... каза: zna4i, ako e do 600 leva stava

Vorce каза: добре

М... каза: pitaj i za alkohola

Vorce каза: добре

M... каза: dali mozhe nie da si donesem, ako go naemem ili

M… каза: trqbva ot nego da go vzemem

Vorce каза: добре

Джиесемът пак започна своя танц по бюрото. “Ето го и този дебил!”

- Дааа

- Алоо???

- Дааа

- Видя ли се с Елена?

- Дааа

- Тя пита ли за мен?

- Неее

- Ама въобще ли не ме спомена?!?

- Неее

- Има ли си някой?

- Не знам

- Е нали трябваше да разбереш!

- Как бе, идиот? Нали ако я попитам направо, веднага ще разбере, че ти се интересуваш?! Беше сама и после я изпратих до тях... Мисля, че май засега никой не й се върти, ама знае ли човек... И ми писна от вашите истории!!! Хванете се разберете!

- Ама тя не иска...

- Ами отиди й направи серенада! Изпрати й 10 кошници с рози! Падни на колене! Кажи, че не можеш да живееш без нея! Ако и тогава не стане, тегли му една майна и продължи напред! Не съм ви сводник и ми писна от шекспирови пиеси!

- Не можеш да ме разбереш...

“О, мога, мога и още как! Ама само не днес! Моля те!”

- Човек, трябва да затварям! Изникна ситуация!

Денят едва започваше, а вече се чувствах като парцал! Излязох от скайп, кю, месинджъри и всякаква подобна помия. Хванах мобилния, набрах и сложих ново съобщения на гласовата поща: “Съжаляваме за неудобството, но бюро “Справки” временно не работи”. След което го изключих...

“Информацията е сила”. Не знам дали Рокфелер е автор на тази фраза, но факт е, че я употребявал доста често. Със сигурност обаче се смята за доказано бащинството му на една друга сентенция, която е в пряка връзка с първата: “Покажете ми човекът, който взима правилното решение в точното време и аз ще ви покажа победителя.” Информацията наистина е сила. Тя е по- скъпа от златото и диамантите. Кажи ми какво ще стане утре и аз ще направя милионите без проблем. Информацията те прави победител...

По някакво странно стечение на обстоятелствата през лъкатушещия ми жизнен път между мен и информацията се оформиха доста интересни взаимоотношения. От малък трупам страшно много информация в различни области и от всякакво естество. Доста от приятелите ме наричат на майтап “енциклопедия” и все се заканват, че ако играят в “Стани богат”, ще ме посочат за жокер. Но и без телевизионна викторина пак ме търсят постоянно за какви ли не справки. Познавам страшно много хора, развиващи се в различни области, имащи пари, власт и влияние. Доста често ставам посредник при бизнес запознанства. Понякога полудявам от непрекъснатите запитвания за това или онова...

Невероятен факт, но явно внушавам доверие, защото сума ти народ ми се изповядва като на поп или психолог. Знаят, че си държа езика зад зъбите и няма да кажа повече от необходимото. А и никога не ги съдя. Не ги карам да се чувстват неудобно. Затова ми доверяват своите тайни- бизнес, интимни, лични, перверзни...

Знам, че Х изневерява на Y. Но си трая. Макар аз да не съм кръшкач, не го обвинявам. Ясно ми е, че той не го прави, защото иска да я нарани, а заради психическия си проблем. Знам, че Н. работи като елитна компаньонка. Сподели го само с мен. Това не промени отношението ми към нея. Тя е една от най- умните жени, които познавам. Знае 5 езика.

И все пак информацията тежи. Когато един от най- добрите ми приятели се влюби в Н., бях изправен пред страшна дилема. “Да му кажа ли, че тя е проститутка, или да запазя тайната й, както бях обещал?!?” Накрая историята стана много грозна. Дори за моите стандарти. Всъщност, тя му призна. Но не и без моя натиск...

Сега се чувствам виновен...

Понякога се чувствам като кошче за хорския боклук. Иска ми се да не знам нищо...

Искам онази детска невинност, която изчезна май безвъзвратно...

“Информацията е сила”. Но за да я оползотвориш, трябва да си безскрупулен манипулатор.

Иначе, както е известно, “посредникът винаги е лайно”.