четвъртък, 21 август 2008 г.

Скелети

Доста народ ме пита по кю и скайп какви са тези поеми, за които говори Jah-Sen, а аз само се усмихвах загадъчно.

Но вчера, докато разчиствах един от шкафовете, миналото изскочи и ме цапардоса по главата, и то под формата на поема (?)...

Първо ми стана малко тъжно...

А после се смях с часове... :)

Ето и причината:

На С.

Не помня!

Просто се взирам,

И ровя, и търся...

Но не намирам нищо във теб.

Какво ще остане след мен в твоята къща?

Освен кошче пълно със смет...

Спомен от нашата среща.

Ти, малка харпийо,

Но все пак моя жена!

04 юли 1996

Както се вижда от гореизложеното, критиката на Jah-Sen е напълно основателна! :)

От мен поет няма да излезе!

П>С>

Малее, к’ви глупости съм писал едно време!

Не че сега пак не пиша такива, макар и прозаични...:)

П>П>С

Напоследък нещо много се отдадох на спомени...:(

Трябва да сменим обстановката!


2 коментара:

Bla каза...

Направо детронираш Байрон. :)

Съзерцател каза...

Ай, ай, ай
Бла,
как може да ме сравняваш с Байрон...

Един от любимците ми между другото.