неделя, 31 август 2008 г.

Скандал


Разговор онлайн

ТЯ: Нека не го обсъждаме това сега.

АЗ: Що? Крайно време е вече да се скараме:). Какво е това приятелство без нито един скандал?:). Трябва и скандали да има!:)

ТЯ: Съгласна! Но нека да е както си му е редът- на живо, с повишаване на тон, мълниеносни погледи, женски прийоми и мъжки инат.:)

АЗ: Ако искаш, и публика ще си осигурим.:)

ТЯ: Може! Аз не се стеснявам:).

АЗ: Точно така... А, няма да ми е за първи път да ме изхвърлят от някое заведение, щото смущавам клиентите.

ТЯ: Е, не, няма да стига до там, аз не мога да си позволя такава репутация;).

Понякога дори за караницата трябва подготовка.:) За да стане както трябва!

Има две неверни твърдения за скандала: че действа деструктивно на отношенията и че е абсолютно неконтролируем плод на емоциите. Имам една приятелка, която сума години на успя да се скара с гаджето си. Провокираше го, но той приемаше всичко с ледено спокойствие. Накрая тя му би шута...

Скандалът също е вид комуникация, която води до някакво напасване. Най- вече емоционално.

А когато става въпрос за двойка- често има и бонуси като див и страстен секс.:)

Тези, които мислят, че процесът на избухване не може да се контролира- грешат!

Не могат да го контролират онези, които не познават себе си и не знаят какво искат да постигнат със скандала. Дори самият “взрив” да е плод на дива емоция, всеки си е изградил сценарий, по който да протече и завърши конфликтът- мятане на чинии, тряскане на врати, пози...:) Дори в скандалите сме си прокарали невидими граници, до които можем да стигнем. Те често варират в зависимост от ситуацията и човекът, с когото се караме...

Скандалът просто е един от инструментите на нашето общуване.

Така че осъзнайте го и го приемете.:)

2 коментара:

nousha каза...

Понякога, когато достигнеш една граница, откриваш, че можеш да продължиш и по-нататък... а там е някаква земя от приказките, където ти самият се превърщаш в нещо, което не познаваш и нямаш представа какво ще става насетне... Понякога.

Съзерцател каза...

Знам. Писал съм нещо за границите на яростта тук>
Риск винаги има, но може да направиш възможното, за да го минимизираш.
Но пак остава едно голямо неизвестно...
Ако все пак имаш някакви граници, изградени от самия теб, станали част от самия теб, е по- добре.
Поне ще имаш съзнанието, че си ги прекрачил.