Майтапчийският коментар на Бла ме подсети за един от любимите ми поети- Байрон. Реших да споделя с вас едно от неговите стихотворения, което ми е много близко до сърцето. Това е и специален поздрав за Бла. Вярвам, че той, като един от най- запалените почитатели на филмите на ужасите, ще го оцени...:)
Че от мъртвец съм забрави
И само череп в мен съзирай;
Като от живите глави
От него глупост не извира.
Обичах, пиех, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
Налей! От теб не ме е страх-
Нали ме е целувал червей?
Наместо да ги храня аз,
Бих предпочел във мен да свети
На пиршество в тържествен час
Туй питие на боговете.
Тук с ум блестях и тук дано
На вас придавам блясък днеска.
Какво по- висше от вино
Ума ни може да замести?
До дъното ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
И със смъртта ще се сдружи,
От черепа ти за да пие.
Защо не?! щом в живота къс
Тъй жалки са главите наши,
Осъдени да гният в пръст,
Защо пък да не станат чаши?!
П>С>
Дали това не са били последните мисли на Никифор, преди да се раздели с главата си.:)
П>П>С>
Преводът е на Любен Любенов. Неговата версия ми допада най- много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар