вторник, 5 август 2008 г.

Спомени от “бермудския триъгълник”

Наричаха го “бермудския триъгълник”, защото “влизаш в него с една компания, а излизаш с друга, ако въобще излезеш”. Става въпрос за пространството между трите култови заведения от моята младост: “Билкова”, “Лимона” и “Инкогнито”, които бяха отправни точки за нашите пътувания в алкохолната неизвестност. Всяка вечер тези барове бяха пълни с подрастващи мечтатели циници и възрастни арт неудачници, които киснеха в очакване на революцията винаги на една крачка или храчка от нирваната или удовлетворението. Но тъй като не можеха да направят тази стъпка, запълваха липсата с още 100 грама текила или цигара трева…

Пълни бяха и околните улици. Между “трите опорни пункта” постоянно циркулираха групички с хора, които отиваха “да видят какво става”. Все очаквахме нещо да стане и то ставаше, макар че може би не беше това, което си мечтаехме. През лятото се разполагахме направо по бордюрите на “Шишман” и “Вазов” с поредната бира, купена от някой клекшоп или от гореспоменатите дупки. Нощите минаваха в разговори за книги, музика, кино, политика, борд и сърф техники, както и много други незначителни теми. Хората бяха братя. Комунизмът ряпа да яде. Нямаше никаква дистанция. Не си знаехме имената, но си говорехме все едно се познаваме от 100 години. Разменяхме си дискове, касети и книги с напълно непознати, а после тези предмети пак се връщаха при нас по някакви неведоми пътища, знайни само на “бермудския триъгълник”. Биехме се със скинарите и простаците- за спорта и каузата. Удареха един, а всички скачаха в негова защита, макар да го виждаха за първи път. Събирахме жълтите си стотинки, за да купим кутия цигари, която да споделим като истински софийски гавроши. Имаше две мацки от ВИТИЗ, които ни вкарваха на представленията в театрите. Ни в клин, ни в ръкав идваше някой и казваше: “Еди-къде си има купон” и всички се юрвахме за ужас на домакина, който обаче след втората чаша се успокояваше, сливайки се в общата анархия, чиито старт беше дал…

Днес е останала само “Билкова”.

А и аз не съм същият колкото и да не ми се иска да си призная…

Глупаво е да говоря за спомените си от този период и тези места. Нали максимата гласи, че “който си спомня, не е бил там”…

Но няколко случки изскочиха тези дни в главата ми, провокирани от разказа на Албинос за неговия “бермудски триъгълник”…

Що пък да не ги разкажа

Охраната на “Билкова”

Беше зима, дърво и камък се пукаше, затова и “Билкова” също се пукаше по шевовете- нямаше опция за седене отвън. Атмосферата беше толкова задушевна, че нямаше накъде повече. Бяхме се натъпкали вътре като сардели и едва се поклащахме на дивата музика, макар да ни се искаше да кофеем до припадък. Беше поредният “цветен петък” на “синдиката”. “Билкова” беше сборния пункт, където “силите” щяха да се срещнат, за да се измисли план за поредното нападение над нощта. Принципно се събирахме на малкия бар вляво от входа, но блъсканицата беше толкова голяма, че ни изтикаха в коридора. Хората постоянно отиваха да си вземат питие и ни бутаха, но на нас не ни пукаше. Всъщност, алкохолната циркулация беше и причината да ни избутат от бара. Постоянно ни поднасяха насам и натам- ту към бара, ту към коридора. Компенсирахме неудобството с алкохол. Както и всички останали. Вече бяхме направили главите, когато успяхме да се дислоцираме трайно в коридора. Спорехме оживено за нещо, но по едно време усетих, че в тила ми са се впили нечии очи. Обърнах се. Зад нас се беше събрала малка тълпа. Оглавяваше я една готина мацка, чиито поглед бях почувствал. Разглеждаше ни с интерес, но и с доза досада. Много странна смесица.

- Готини ли сме? Че има си хас! Ние сме най- готините!

- Може би… не знам- сигурно си е помислила, че не трябва да спори с пиян.

- Така, както ни гледаш, всички ние сме една фамилия! Това е Баджанакът ми,- Баджанакът веднага пусна донжуановската усмивка- това е кумецът ми… А ето го и Компаниероса ми… И закъде сме без Омбрето… След малко ще дойде и кръщелника ми…

- Много ми е приятно… А цялата фамилия ли чакате за тоалетната…

Чак тогава зацепих. Обърнах се и видях, че сме застанали така, че запушваме входа към кенефа. Фактически цялата група зад нас, чакаше, за да се облекчи и си мислеха, че ние сме начело на опашката! Едва сдържах смеха си! Обърнах се и казах с най- сериозния възможен тон:

- Не, милейди! Ние само я охраняваме! Това е нашия бизнес.

Тя се засмя.

Барманката

По едно време зад малкия бар на “Билкова” се появи невероятно красиво миньонче с гарваново черна коса и очи като маслини. Аз така й и виках: “очи маслини” или “красавице”. От тогава ми датира и това обръщение към жените. Не си научихме имената. Тя ми викаше “пътешественико” или “миткало”. Тази анонимност само засилваше флиртът, който започнахме и подклаждаше сексуалната енергия. Когато чуех нейния глас да казва:

- Откъде се връщаш, пътешественико?

Имах чувството, че съм се прибрал у дома. Беше невероятна барманка и невероятен човек. Винаги беше усмихната. Излъчваше страхотна топлина. И въпреки това беше секси. Страшно секси. Една от онези жени, които хем възприемаш като най- добрата си приятелка, но хем ти мокрят сънищата до безкрай.

Беше поредната вечер на лето … и аз киснех на малкия бар, смучейки текила след текила, бъбрейки си с малката чернокоса фея.

- Довечера ще дават “Индиана Джоунс”…

- Ааа, супер… коя част?

- Ами не съм много сигурна… Аз съм голям почитател

- Че и аз…

- Ами може да се съберем, за да го гледаме…

- Перфектно, ама не свършваш ли работа много късно?

- Имам ги всичките части на касети…

- Идеално! От мен пуканките, чипсът и бирата…

- Ама да знаеш, че обикновено, когато гледам този филм почват да ми се въртят едни мисли и желания за белезници и камшици…

- За мен не е проблем… дори мисля, че и ще се впиша в ситуацията…

Директно предложение. Нямаше пет, нямаше шест. И едновременно с това беше стилно и лежерно. Перфектно начало за перфектна вечер с големи очаквания и надежди. Нахалните посетители изревнуваха и я откъснаха от мен с тривиалните поръчки. А тя ме остави насаме с бутилката текила. Това беше повратната точка. Грешката в плана. Докато свърши работа, почти бях пресушил шишето. Дори отидох до тоалетната да повърна. Имам си златно правило: мина ли 500 грама, повръщам. Накрая всичко ми беше толкова размазано, че почти не помня как ме е влачила…

Нищо не помня. Откъслечни образи… седим на едно старо канапе, покрито с много хубави чуждестранни одеяла (На другата сутрин разбрах, че са индиански.) смеем се… гледаме нещо, но дали беше “Индиана Джоунс”… пием бира… тя се сгушва в мен… пръстите й шарят из косата ми… Бланк

На другата сутрин се събудих гол на пода. Върху козяка беше постлан син индийски чаршаф и шарени възглавници, върху тях бях аз, а върху мен още един индийски чаршаф. Тя ми се смееше, подавайки ми чаша ароматно кафе. Едно от най- хубавите кафета, които съм пил… Беше гола. По- точно по едни много сладки бикини и моята риза. Перфектно тяло… Сцена от някой филм- извадена и реализирана в моята сутрин.

- Пържени филийки?

- Мммм… Може… Ама искам много вода или сок, ако имаш…

- Портокал?

- Не мога да си пожелая нещо по- добро…

Тя изчезна в кухнята. “Дали сме го направили?” Не знам защо нямах усещането, че сме се любили, макар всичко да говореше за обратното…

- Снощи добре ли си прекара?

- О, да…- провикна се тя от кухнята.

- Нали не съм направил някоя глупост?

- Беше джентълмен…

- А… как…

- Тайна- подаде ми чиния с току-що изпържени филийки и кутия с натурален сок, смеейки се дяволито.- Сладко или течен шоколад?

“Откъде разбра какво ще я питам?” Въпреки всичко не знам защо нямах усещането, че съм правил секс. “Мамка му! Поне някакъв спомен или усещане трябва да имам!” Спрях да се терзая.

- И двете.

Сутринта беше невероятно хубава. Една от най- хубавите утрини в живота ми. След една от най- хубавите нощи…

Може би…

След много години

“Бермудският триъгълник” излезе от живота ми така, както и влезе- неусетно и тайнствено… Нали е “бермудски триъгълник”. Не знам дали ние причинихме западането с нашето оттегляне, или нашето оттегляне последва западането. “Лимонът” стана първо магазин за бои и художествени материали, сега е бутик, мисля… С “Инкогнито” не знам какво стана… Сменяха имена, собственици май.

Само “Билкова” стои като величествена останка от златната отминала епоха…

Но вече не е същата…

Миналата година отидохме със Стела и Дърк. Посещаемостта беше рехава. А и клиентите бяха други.

- Аман от юпита- заключи Дърк.

Допихме бирите си и излязохме…

4 коментара:

Комитата каза...

баце, това е вторият ти разказ, за който ти давам награда за проза.

Анонимен каза...

:)
присъединявам се към Комитата

Съзерцател каза...

недейте бе, хора!:)
Ша са възгордея... :)

Belomore каза...

Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!
:)))
Спомени, спомени...
Поздравления и от мен!
Може някой път да сме се сбутвали по пътя към бара на "Билкова". Губил съм и аз неведнъж контрола над полета в този Бермудски триъгълник...