Виртуалният Близък изток: Трудното начало

“През 90-те години на миналия век явлението интернет промени съвременния свят, поставяйки началото на «информационната епоха». «Глобалната мрежа» обезпечи нови възможности за хората да получават и обменят информация в местен или международен мащаб, поставяйки в «рамката на досегаемото» един от най- големите световни складове с ресурси на познанието, огромната част от които свободни и непрекъснато обновявани, правейки ги по- лесно управляеми и предаваеми. Много бързо «виртуалната реалност» се превърна в неотменна част от нашето ежедневие и намери приложение във всички сфери на обществения и личния ни живот. Днес развитието на «високите технологии» и интернет се възприема като една от предпоставките за икономически растеж и социално благоденствие. Показателно за това е вниманието, което «развитите държави» обръщат в своите статистики на интернет потреблението, както и многобройните академически изследвания, посветени на въпроса.

Но на фона на главоломното развитие на «виртуалното пространство» в световен мащаб Близкият изток значително изостава. Какви са причините за това? Имат ли близкоизточните правителства политика и стратегии за развитието на «информационните технологии»? Какви са нагласите и опасенията на местната общественост спрямо «виртуалната мрежа»?”

[+/-] прочети повече:

“Ако между появата на първият европейски вестник и първото печатно издание в Близкия изток изминават повече от два века, то интернет навлиза в региона почти едновременно с неговият възход в Европа и Америка. През 1991 г. Европейският съвет за ядрени изследвания започва проект наречен «Уърлд Уайд Уеб», а две години по- късно британският учен Тим Бернерс-Лий вече е създал първите експериментални уеб страници. През април 1993 г. ЕСЯИ обявява, че уеб технологията е свободна и достъпна за всеки. С тази стъпка се поставя началото на съвременната «глобална мрежа». Според сведенията на компютърният инженер Пайман Арабшахи иранският Институт за изследвания в теоретичната физика и математика прави своите първи крачки и експерименти в интернет още през 1992 г. Но както вестникът, така и интернет среща редица трудности, преди да се превърне в комуникационно средство с обществена значимост в мюсюлманския свят. Докато в Америка и Европа «виртуалното пространство» се развива с главоломна скорост, то Близкият изток и северна Африка дълго време са едни от най- слабо представените области в света по отношение на интернет свързването.”

“Разпространението на «глобалната мрежа» в мюсюлманския свят се възпрепятства от редица фактори като лошата комуникационна инфраструктура в редица страни от региона, скъпите цени на интернет връзката и компютърната техника, но основната причина, забавяща интернет покритието на Близкият изток, според западните анализатори, е правителствената политика в мюсюлманските държави.”

Но “погрешно е да се смята, че всички близкоизточни правителства имат детайлно разработени стратегии за «задушаване» на свободата на словото онлайн. Степента на ограничения и отношението към интернет се различават в отделните държави. Това създава парадоксална ситуация в Египет и Йордания. Вестници, подлагани на цензура в тези страни, стават бързо достъпни онлайн без никакви последствия за тези, които ги четат и разпространяват. Алжир, Мароко и Палестинската автономия полагат относително малко усилия за контрол на интернет съдържанието, позволявайки достъп на местното население до новини и коментари, които местните вестници и ефирни медии не могат да предават.”

“Особено интересен е случаят с Иран, където в началото властите не предприемат никакви мерки срещу «виртуалното пространство». Според изследователят Бабак Рахими това се дължи на съчетаването на множество обстоятелства и фактори. Още от самото начало ислямската революция прокламира, че «ще осъществи близост между технологиите и вярата». Така че противопоставянето на «глобалната мрежа» би поставило управляващите в неловко положение. Навлизането на интернет спомага за икономическия бум последвал Ирано-иракската война, затова управляващите се отнасят благосклонно към него. Освен това правителството не разполага с необходимите ресурси, за да създаде ефективна филтрираща система като Китай и Саудитска Арабия. Не на последно място е и благоприятната политическа ситуация в страната, тъй като формирането на иранското киберпространство съвпада със засилването на реформаторското движение, ръководено от президента Хатами. Така, докато другите близкоизточни режими през 90-те години на миналия век се стремят да ограничат достъпът до интернет, Иран е пример за едно от най- бързо развиващите се онлайн общества в региона. За съжаление през последните години се наблюдава промяна на държавната политика в тази област, намерила отражение в ограниченията, приети през 2003 г.”

“В края на 90-те години на миналия век и най- консервативните близкоизточни правителства започват да разбират, че не могат да ограничават още дълго масовото потребление на интернет. Най- накрая през януари 1999 г. в Саудитска Арабия местни доставчици започват да обслужват обикновени граждани- почти пет години след като държавните институции вече са свързани с интернет. През май 1999 г. повечето страни в Близкият изток, освен Ирак и Либия, имат вече някаква форма за международна връзка с «глобалната мрежа». Поданиците на тези държави, с изключение на Сирия, получават възможност да се свързват по някакъв начин с интернет чрез услугите на локални провайдъри. През 2000 г. публичен достъп до киберпространството получават и гражданите на Либия, а скоро след това и на Сирия, макар че скъпите цени и правителственото филтриране все още потискат ръстът на «виртуалното» потребление в тези страни.”

“В началото на новото хилядолетие интернет вече присъства в близкоизточната реалност. Предстои ни да видим обаче каква роля ще играе там.”

Извадки и обобщения от дългата ми и подробна статия, публикувана в последния брой на списание “Изток-Запад”.

П>С>

Ако някой се интересува от формирането на ислямската комуникационна култура, възникването и развитието на медиите в Близкия изток, може да разгледа предишните ми публикации по темата в същото списание: “Съществува ли универсален модел на комуникация”, “Новото време и появата на вестника в Близкия изток” и “Съвремието и “новите медии” в мюсюлманския свят”. Достъпни са в архива му>, само трябва да се регистрирате. Тези материали не са някакви задълбочени “академични изследвания“ или “журналистически проучвания”. Не съм много доволен от тях. Знам, че има още много да се каже по въпроса и смятам да работя по тази тематика и занапред. Но се надявам, че съм успял да хвърля някаква светлина по “материята” с тези обзори и анализи. Благодаря за всички съвети, насоки и добронамерени критики от мои преподаватели, колеги, приятели и познати. Очаквам коментари и от вас.