сряда, 31 октомври 2007 г.

Една гадна тенденция в съвременното кино

- А какво ще кажеш за “Никита”?

- Сериалът ли?

- Какъв сериал бе ?! Нали говорим за френското кино и филмите на Люк Бесон!!!

Разговор между двама “киноманиаци”. Единият е на 16 години, а другият съм аз.

Призрак броди в света на киното. Призракът на “римейка”. А зад него дебнат посредствеността и алчността.

Първо някой добър режисьор прави филм с малък бюджет, но чудесен сюжет, претворен в отличен сценарий, превъплатен на лента с перфектна режисура и вдъхновена актьорска игра. Филмът взема, че става хит. Говоря за “Никита” на Люк Бесон.

Три години по- късно един холивудски мастодонт, който няма свежи идеи, го забелязва, решава да отбие номера и прави “римейк”. Режисьорът не е някой известен и добър, но това няма значение, тъй като става дума за “римейк”, направен на поточната линия. Пак по същата причина нищо не се привнася в сюжета и идеите на филма. Бюджета е по- висок. Повече ефекти. Актьорите са по- лъскави. Някои от тях са наистина добри, но като ги гледаш, не усещаш същото въздействие, както когато си гледал първата версия. Но филмът чупи класациите зад океана, а това е най- важното. Говоря за “Терористката” на Джон Бадхам с Бриджит Фонда в главната роля.

Не стига това, ами четири години по- късно, след като са видели, че идеята се кльопа, продуцентите от една телевизионна компания правят сериал по гореспоменатият сюжет, като го разводняват до такава степен, че заприличва на сапунена опера. Говоря за сериалът “Никита”.

Има много примери за това, което говоря. А говоря за посредствеността и липсата на идеи в съвременното кино.

Първенци по правенето на “римейци” са американците, макар че тази мания не подминава и другите страни, включително и България- спомнете си “Козият рог”. Но никъде тази истерия не е толкова голяма, колкото в Холивуд. Холивуд поставя преградна стена пред европейското кино и експлоатира неговите идеи. Американците сами подпомагат тази сегрегация, предвид пренебрежението им към чуждоезичното кино и нежеланието им да четат субтитри. Фактически, американските кинокомпании правят своеобразни преводи, предназначени за тяхната аудитория. Когато гледах “Град на ангели”, щях да повърна, защото от първоначалната идея на филма "Криле на желанието" нe беше останало нищо. По- буквалистки прочит на темата не бях виждал. Всичко беше направено като кашица, за да не се налага зрителят да напрегне една мозъчна клетка или, не дай си боже, да се събуди въображението му. Киното все пак има свой език, господа, а вие го убивате.

Не стига, че го убивате, ами ни го и натрапвате, възползвайки се от мощните си дистрибуторски мрежи, обхванали като октопод целият свят.

Правете си “римейците”, ама моля ви се, не ги изнасяйте!

4 коментара:

Комитата каза...

Ама не само това — спомни си безумното детско анимационно сериалче Дон Кихот, което беше сигурно над 200 серийки. Също така "Изгубеният свят", и какво ли още не...

ицаци каза...

Като стана дума за Люк Бесон, та си припомних холивудското недоразумение "Такси", което в сравнение с едноимения френски филм изглеждаше като зле представена пиеса в детската градина.

Маркуча каза...

Един от любимите ми филми си остава "Abre los ojos". Страхотно се изнервих, когато преди време ме замъкнаха да гледам далеч по-нескопосания "Vanilla Sky".

Съзерцател каза...

Аз започнах да се чудя дали не съм прекалено краен в мнението си. Нали винаги се стремя да съм обективен. Затова сега търся "римейк", който да е по- добър от оригинала, но до момента не съм открил.