вторник, 2 октомври 2007 г.

Как да си поискаш?

Висяха на алеята при плажа. Че къде другаде да стоят посред лято? Разпускаха с по бира в ръка, смееха се и демонстрираха загорелите си мускулести тела. Беше забавно да ги наблюдава човек. Приисква ти се да минеш покрай тях и да изкрещиш “га-га”. Ей така- заради майтапа. Естествено, оглеждаха загорелите и добре сложени женски екземпляри, които минаваха покрай тях, подсвиркваха, лензеха се- нали това им беше работата- какво друго да правят. Тъкмо слънцето започна да напича, когато отгоре се появи една женска сюрия- ум да ти зайде- сякаш към плажа се беше насочил каймакът на “Форд Моделс”. Пичовете спряха да се хилят и застинаха като скулптурна композиция- дори техният богат плажен опит беше подложен на изпитание от гледката. Момичетата вече ги подминаваха, когато един от тях успя да си събере отчасти акъла и им подвикна, вероятно без да осъзнава какво казва:

- Абе, мацки, кой ви чука вас бе?

Една от “госпожиците” се обърна, усмихвайки се кокетливо:

- Такива като вас- а след това добави със сериозно изражение- ама знаят как да си поискат!

От цикълa “отлежали августовски размисли, блянове и манджи”

П>С> С благодарност към Омбрето, участник в гореописаните събития.

Тази история е отговор на мой познат, който ме питаше за публикацията “Политически Trainspotting”.

Господа политици,

Като не знаете как да си поискате, не се сърдете, че не ви пускаме.