петък, 22 юни 2007 г.

Какво можеш да си купиш с кредитна карта в България?

Какво можеш да си купиш с кредитна карта в България?

Ето какво мислят по въпроса:



Внимание!!!

Показвайки това видео, не искам да предизвиквам истерия от типа на “случаят “Батак””. Крайно време е да спрем да се впрягаме за глупости и да гледаме по “английски” иронично на такива неща.

Този клип ме накара и аз да си задам същият въпрос. Стигнах до заключението, че трябва да си доволен, ако срещу кредитна карта в България получиш и кална баня. Защото в повечето случаи, като извадиш кредитна карта в някой магазин, те гледат все едно си марсианец. 90 % от магазините и хотелите в България нямат терминали за кредитни карти. Изключение правят само големите вериги от маркети и хотели. Така че спокойно можем да кажем: господа от МастърКард, това е подвеждаща реклама.

Ние, българите, не обичаме кредитни карти. Поне мнозинството от нас. Преди известно време с един познат слушахме речта на един от шефовете на Томас Кук, който се занимаваше с пътническите им чекове. Той обясняваше световните тенденции и целите на финансовите компании, пласиращи кредитни карти. “Надеждите са до 2015 покупките с банкноти да се ограничат до 10 %. Използването на кредитни и дебитни карти да надмине дял от 85 %. Това дава допълнителна сигурност. Ограничаване на сивата икономика...” Цитирам по памет, така че мога да бъркам някъде в детайлите, но смисълът беше този. “Големият брат иска да ни контролира”- прошепна моят познат.

Ами така де. Нали знаете от филмите- лошите винаги ви хващат, когато използвате кредитна карта. Ето доводите на повечето сънародници срещу тези карти:

  • Аман, ще ми гледат в паничката, какво получавам и за какво го харча. Ай си...
  • Тия мръсници само ми вземат проценти при теглене. Ай си...
  • Абе, не обичам да дължа.
  • Добавете каквото се сетите...

Така е. Не обичаме кредитни, дебитни и всякакъв друг вид карти, макар все по- често да ни прилъгват да ги ползваме. Какво е това кредитна карта?! А! Не може да си я отрием в брадата. Друго си е, като ти дадат една петдесетолевка на ръка. Пари са! Виждаш ги! Пипаш ги! Твои са! Докажи, че съм ги взел!

Та това е положението.

А тук все пак е по- добре. Я се опитай да си напазаруваш с кредитна карта в Афганистан, Ирак, Пакистан...

П>С> Дали ползвам кредитна карта? Е, няма пък да ви кажа.

2 коментара:

наблюдател каза...

Имах кредитна карта Транскарт - добра е. Ето защо:
1/Преди една година си внесох вноската навреме, но те не разбраха това и ми начислиха лихви и да си я платя отново. Покореспондирахме си 2-3 месеца и се изясни, че ништо не им дължа.
2/ Преди 7 месеца ми начислиха една покупка от 30 лева два пъти.
Не им платих допълнителните 30 лева, но започнаха да ми начисляват лихви и макар да се съгласиха да не ми искат 30-те лева, не се съгласиха да махнат и лихвите.
3/ Като имах предвид приказката за стомната реших да прекратим взаимоотношенията и да се разделим по взаимно съгласие. Постигнах го: начислиха ми такса за две години, начислиха ми и лихвите. Платих им ги и сега съм доволен, че мога да дам препоръки за тази карта.
Транскарт има и някои други екстри, но сега няма да ги разглеждам. Все пак ето само някои:
Около 60% от обектите, които са сложили стикера в същност не приемат картата. От тези, които я приемат около 70% не правят никакви отстъпки въпреки, че са декларирали до 5% отстъпки. И т.н.

Съзерцател каза...

О, и по- лоши неща могат да ти се случат. Понякога вместо да ни улеснят живота, тия пластмаси така ни го вгорчават.