вторник, 19 юни 2007 г.

Парите

Това е един коментар, който направих на блога на Лидия, но стана толкова дълъг, че реших да го пренеса тук, още повече, че представя моята гледна точка по въпроса за парите.

Парите са странно нещо. Много хора полудяват по тях. Понякога за тях те се превръщат в самоцел. Улисани да печелим пари, забравяме как да ги харчим. Но основното, според мен, е какво отношение си изградил към финикийските знаци. “Парите не правят щастието, но без тях го няма.” Народна поговорка. Знам го със сигурност. Въпреки че имаше период, когато изкарвах много пари, а пак не бях щастлив. Един приятел смени скъпо платена работа с работа, която не носи много пари, но носи лично удовлетворение. Наскоро го видях- изглеждаше щастлив. Прав е Конфуций, като казва “Занимавай се с това, което обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито ден.”
Но първо наистина трябва да определиш отношението си към финикийските знаци. Много е важно да ги контролираш ти, а не те теб, но е трудно постижимо. Репликата “искам да имам пари” е изричана и от мен. Какво искам да кажа с нея ли? “Искам сигурност.” Искаме или не, днес положението е такова. Парите са сигурност и спокойствие. Вярвайте ми, с 10 000 $ в Косово или Ливан може да се оцелее по- лесно, отколкото със 100. Ама трябва да имаш и акъл. Защото ако имаш само 10 000 $, ще бъдеш поредният чужденец обран от местната мафия (а вероятно и убит). Но това си е проблем пак на съответният човек. Обикновено хората с много пари не ходят на такива места. Те предпочитат места със стара, изискана и застинала архитектура, където е спокойно и скучно. Но парите дават сигурност и в ежедневието. Когато имаш определено състояние, вече можеш да правиш някакви планове, можеш да си зададеш въпроса за какво да ги харчиш. Т. е. финикийските знаци освен сигурност са и свобода. Не универсална, но все пак свобода. Ако ги имаш, финансовият фактор отпада, когато избираш проектите, по които да работиш. Трябва да се внимава парите да не станат твой господар. Имаше едни германци, с които ходих на кръчма и изхарчих 800 марки за една вечер да ги черпя, бях в настроение, имах повод, а нямах друга компания. Излезе ми име на разсипник. Паричният ми баланс за мен е начин да следя и резултата на “играта”. Ако правя повече пари от другите в същата сфера, значи съм по- добър. Както вече казах- харченето е по собствена преценка. Но аз обичам да превръщам парите в спомени. Ако имам пари, споделям ги с приятели, инвестирам ги в приятно изкарване, правене на подаръци и други такива неща. Споделените пари са реализирани пари. ;) Имам планове в какво да инвестирам парите си, но няма да ги споделя, защото съм суеверен (за тях знаят само хората, които искам да участват). Но вярвай ми не мечтая за БМВ 7-ца или луксозна къща.
А иначе, като се оттегля, искам малка спретната къщурка в стар стил в полите на планината с изглед към морето, с малък чердак, на който да си пия ракията. Нищо голямо или грандоманско, но трябва да има билярдна маса, а за жената на моя живот наблизо да направя тенис корт. Понеже не съм свикнал да стоя със скръстени ръце, ще направя малък казан за ракия, на който да идват селяните от близкото село да варят джибрите и джанките, а аз ще се въртя наоколо да ги слушам и да записвам техните истории.
Ех, мечти, мечти.

Няма коментари: