Запознайте се с “лошите момчета от Марсилия”, чиято музика озвучаваше бунтовете във френските гета. IAM превърнаха възгласа на марсилските запалянковци ”Довечера ги палим” в реалност.
AKHENATON and IAM “Bad Boys De Marseille”
Когато за пръв път слушах изпълнение на IAM, изпитах усещането за нещо различно. Помислих си, че това не е рап група, вписваща се в обществените стереотипи и нагласи към хип-хопа. Това ми убеждение се затвърди, когато гледах едно интервю с Akhenaton (Philippe Fragione). Първо, интервюто беше дадено в една обикновена селска къща, където той живееше с родителите, жена си и децата си. Съпругата му не беше руса секс бомба, а най- обикновена мароканска жена без излишни претенции. Akhenaton беше облечен като обикновен човек. Ако го срещнете на улицата, можете да го помислите за работник, а не за рап звезда. Държеше се непринудено. В къщата му се осещаше онази задушевност, типична за италианските семейства. Гледах как обядва със семейството си и членовете на IAM в двора на къщата си. Не група, а едно голямо семейство.
По стечение на обстоятелствата след репортажът за IAM гледах интервю с Ice T. Интервюираха го на една улица в Куинс, Ню Йорк, в центъра на гетото. Пичът беше застанал пред хамъра си и обясняваше колко обича този квартал. “Хората тук ме харесват.Аз съм един от тях. Аз мога да си позволя да дойда в това гето с моя ролекс и ще си тръгна с него. Вярвайте ми.” Е, “не му повервах”. Ако ги нямаше охранителите му, съдейки по погледите на наобиколилите го “негра”, щяха да го “опоскат” за пет минути.
Не може да става и дума за сравнение между Akhenaton и Ice T.
Ако е вярно, че рапът е музика на социалният протест, то това се отнася за IAM. Те не пеят за курви, пиене и тези три неща. Колко рап групи правят песни, разказващи съдбата на една самотна майка или за проблемите на пристрастените към наркотиците? Не съм чувал много такива.
Франция има една от най- добрите рап сцени в Европа. Причините се крият в благоприятните обстоятелства. Наличието на големи гета, голям брой емигранти. Така че когато американският хип-хоп пристигна в Европа, той намери там благодатна почва. За разлика от американският си събрат той запази своята чистота и дори се разви в неподозирани посоки. Тъй като 95 % от френските рапъри са емигранти в своята музика етно елементи. Но каквито и промени да имаше, френският рап съхрани своята социална основа и насоченост.
Всъщност с фенският рап ни запозна Благовест Вълкът, който имаше щастието (или нещастието) да учи в белгийско училище, тъй като родителите му работеха там. Той разказваше една история, която много добре показва влиянието на IAM над френската “младеж” и олицетворява техният дух.
Основателите на Independenza движението,
Нашият човек пътувал за Париж. На летището се сприятелил с двама ирландци, “сродни души”, тъй като те тримата били единствените, които се разхождали наоколо с бутилка бира в ръка под неодобрителните погледи на останалите пътници. Краставите магарета се надушват. Както и да е. Едва излезли от салона за пристигащи на “Орли” и попаднали в центъра на студентска демонстрация. (Май беше по време на вълненията срещу Баладюр. Те френските вълнения са толкова много, че им изпуснах бройката.) Полицаи и студенти се налагали взаимно, развявали се знамена, всички крещяли.
“Господи, едва от четири минути сме във Франция, а вече избухна революция.”- казал един от ирландците.
А цялата тази сцена била озвучена от песента на IAM Independenza.
От една рап песен възникна цяло движение. Нещо, което американският рап, вглъбен във враждите между “бреговете”, не успя да постигне.
Independenza беше по- скоро емоция, отколкото структурирано движение. Обединяваше различни групи, търсещи промяна. И въпреки всички тези недостатъци, то беляза (а и още оказва влияние) живота на няколко поколения французи, изживяващи младежкия си бунт.
танцуващи MIA
IAM “ Je Danse le Mia”
Естествено момчетата от IAM знаят, че освен да се занимават с революции и социални проблеми, трябва и да се забавляват. Та поставиха началото на нещо, наречено Mia, което аз лично (а и много други хора) и до днес не мога да определя като стил.
А това е ASSASSIN, който изпя “Държавата убива” по времето, когато тук държавата би те наказала, дори само за мисъл с подобно съдържание.
За съжаление не успях да намеря “Държавата убива”, но и тази песен не е лоша.
ASSASSIN се превърна в име на Rockin' Squat, а и на самата група. Една личност с много лица, както е и в самата секта на "Асасините", дала името на съвременните атентатори. Важното е да се прави добър рап, а не култ към определен изпълнител. Това е мотото на тия момчета.
От “заразата” на френският рап се разболя и Венсан Касел.
Интервю от времето, когато рапът беше млад и хората идеалисти.
А ето и наследниците на IAM
Млади, гневни и разочаровани. Те са тук. Макар и 22 години след основаването на IAM.
Това е накратко историята на френският рап, без много факти и подробности, видяна през моите очи и пречупена през моите преживявания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар