петък, 8 юни 2007 г.

Не, не съжалявам за нищо

Наскоро имах рожден ден. Създал съм си традиция за отбелязване на празника. Усамотявам се някъде с чаша отлежало спиртно питие и правя равносметка на пътят, който съм изминал досега. Разхождам се по улиците “без цел и посока”, за да попия животът и да проверя дали не съм изпуснал нещо. Ако правя купон, то не е на самата дата, а по- късно същият месец. (Извинявам се на приятелите, които са ме търсили да ми честитят. Изключвам си мобилният телефон и го оставям вкъщи. Благодаря ви, знам, че не сте ме забравили. Търсете ме на следващият ден или пращайте писма :))

Обикновено, когато се събудя на този ден, докато пия сутрешното си кафе избирам песен, с която да се поздравя, и музика за слушане. Тази година нямах колебания, нито съмнения. Знаех с коя песен ще започна денят си. Знаех, още преди да се събудя. Защото я сънувах.

Ето я и нея.






Едит Пиаф. Само тя може да изпее тази песен:

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо

Ни за доброто дето ми сториха, нито за злото

Всичко това ми еднакво безразлично

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо

Всичко е платено, изчистено, забравено, не ми пука за миналото


С моите спомени запалвам огъня

Моята тъга, моите удоволствия

нямам вече нужда от тях

изчистих трепетите на старата любов

изчистих ги завинаги

сега започвам пак от нулата


Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо

Ни за доброто дето ми сториха, нито за злото

Всичко това ми еднакво безразлично

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо

Защото моят живот, защото моите радости

днес започват наново със тебе




Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien

Ni Le Bien Qu`on M`a Fait, Ni Le Mal

Tout Ca M`est Bien Egal

Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien

C`est Paye, Balaye, Oublie, Je Me Fous Du Passe


Avec Mes Souvenirs J`ai Allume Le Feu

Mes Shagrins, Mes Plaisirs,

Je N`ai Plus Besoin D`eux

Balaye Les Amours Avec Leurs Tremolos

Balaye Pour Toujours

Je Reparas A Zero


Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien

Ni Le Bien Qu`on M`a Fait, Ni Le Mal

Tout Ca M`est Bien Egal

Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien

Car Ma Vie, Car Me Joies

Aujourd`hui Ca Commence Avec Toi


Слушал съм тази песен в изпълнение на различни певци. Но само на Едит повярвах. Това е нейната песен. Гледам я как е стиснала решително юмруци, погледът й...

Тя пее за своя живот. Тя е изживяла това, което пее.

Хората свързват френската съпротива през Втората световна война с образа на Дьо Гол. Не, господа, съжалявам. Дьо Гол беше велик политик, но за мен символ на френската съпротива е тази дребна жена, която не се подвоуми да изпее Марсилезата в сърцето на окупиран Париж пред публика от нацистки офицери.

Затова тази песен се превърна в нейн химн, макар и закъснял. Тази песен пеят френските ветерани, когато се събират. Тази песен пееха французите, когато се изселваха от Алжир.

Не съм франкофон. Няколкото френски думи и изрази, които знам, се дължат на Едит и френският рап. Но и това не е малко.

Искреността е универсална, не зависи от езика. Когато пее тази песен, Едит Пиаф не играе роля. Тя представя себе си. Тя казва: “Аз съм това, което съм. Нищо скрито и покрито. И не се срамувам от това. Не ми пука какво мислите. Аз се чувствам добре в своята кожа, защото съм честна със себе си и с вас.” Това е. Без излишна помпозност. Чисто човешка позиция. Затова тази песен ме грабва и обичам да я слушам.

А докато се разхождах в центъра, разбрах, че на екран е излязъл биографичен филм за нея. Съдба. Тия дни ще отида да го гледам.

3 коментара:

Анонимен каза...

http://www.edith-piaf.narod.ru/

Maketo каза...

Zdravo Vorche,
ne znaeh, che si imal rozden den. Pritetstvam po tozi povod na paterici. Budi ziv i zdrav i uspehi.
S pozdrav!

Съзерцател каза...

благодаря, човек. ке се гледаме. ;)