понеделник, 21 януари 2008 г.

Неведомите пътища на промяната

Докато светът обсъжда личността и кариерата на Беназир Бхуто, очаквайки развитието на събитията в Пакистан, един мой преподавател ме подсети за личност, малко известна извън специализираните среди както на запад, така и на изток, чиято дейност обаче е една от причините да може в тази мюсюлманска страна жена да бъде избрана за премиер много преди това да се случи в “светска” Турция.

Леополд Вайс, по- известен като Мухаммад Асад, е еврейн, роден през 1900 г. в град Лвов, намиращ се в границите на тогавашна Австро-Унгария. Произхожда от род на равини. Самият той обаче се отклонява от религиозната кариера. Авантюрист по душа, Вайс сменя много поприща, но основно се занимава с журналистика. През 20-те години на 20 век се озовава в Палестина като кореспондент на “Франкфуртер Цайтунг”. Тук, сблъсквайки се с исляма, стига до заключението, че само като мюсюлманин ще може да проумее тази религия, в резултат на което я приема. Следват престой в двора на Саудите и множество пътешествия в страните от Ориента. Пише редица студии и статии за исляма. Среща се с Мохамед Икбал, който му оказва голямо влияние и се установява в Британска Индия. След разделението между Индия и Пакистан през 1947 г. взема дейно участие в политическия живот на новосформираната държава. Посланик на Пакистан в ООН. Участва в създаването на пакистанската конституция. Според сведенията той е радетел за клаузите и законите, обосноваващи участието на жени в политическия живот, нещо революционно за мюсюлманските страни тогава.

Като се замисля, май със своята дейност Вайс, или Мухаммад Асад, е допринесъл за развитието на мюсюлманския свят много повече, отколкото външният модернизационен натиск на запада, чиито резултати не винаги са успешни.

П>С>

Najam, Adil. Muhammad Asad (1900-1992): The Pakistani Connection

Ben-David, Amir. Leopold of Arabia (part I)(part II)

Muhammad Asad in Wikipedia

1 коментар:

Анонимен каза...

Не е само той. По времето на Мохамед Али Джина и предното поколение индийският елит е бил мюсюлмански - преди Ганди да почне да носи чаршаф и да мобилизира индуистките орди.