Откак Жоро се помнеше в тяхната махала имаше само един шивач- старият бай Митьо. Той обслужваше семейството му вече две поколения, така че не е чудно, че и Жоро започна да ходи от малък при него, за да си шие дрешки. Бай Митьо беше добър шивач. Облеклата му бяха изключително здрави. Но той беше и голям чешит. Имаше изявено мнение за всичко, така че фразата “клиентът винаги има право” не важеше много- много при него. Харесваше само няколко вида плат и използваше само тях. Същото се отнасяше и за копчетата. Да не говорим пък за кройките. Признаваше само едноредни сака. Това блейзър, сако със “столче”... Нямаше такива работи при него. Когато някой клиент искаше нещо по- различно, той му отвръщаше, че “нищо не разбира от мода и това са глезотии”. Въпреки остарелите си модни вкусове бай Митьо печелеше добре, защото шиеше здраво, а и нямаше конкуренция. Хората свикнаха да ходят в черни и сини едноредни сака. Нямаха избор. Та когато чужденец отидеше в махалата, имаше чувството, че е влязъл в армейско поделение. Но един ден, незнайно защо, някаква известна чуждестранна модна къща реши да открие ателие в квартала. Първоначално хората гледаха подозрително на “пришълците”. Пръв се престраши да “провери за какво иде реч” Пешо Серсема. Когато се върна, всички го наобиколиха в напрегнато очакване за новини. А той мълчеше загадъчно. После разтвори тържествено шлифера си, а от тълпата се изтръгна едно възхитено, невярващо “аууууууу”.
- Аууууу, ли? Още нищо не сте видели! Като влезете вътре, ви заобикалят пет страшни мадами, слагат ви да седнете в едно кожено кресло, отварят едни каталози и постоянно ви питат какво ви харесва, а на всичкото отгоре ви поднасят и кафе. Всички служители са чужденци, а говорят по нашему. Правят ви по 10 проби и постоянно питат “удобно ли ви е, сър?”. Хиляди видове плат и копчета. А шият здраво, с двоен шеф...
- Сигурно е много скъпо!- простена някой.
- А, не! Ядва се.
Обсъждането и разказите продължиха до късно през нощта. На другия ден голяма част от квартала се втурна да провери дали казаното е истина. И всички се връщаха доволни и разказваха още по- чудни истории. Бай Митьо наблюдаваше гълчавата от прозорчето на своята работилничка, усмихваше се през зъби и казваше:
- Всяко чудо за три дни! Нека ходят! Нищо не разбират от мода! Кауни!
И през ум не му мина да промени своят “маркетинг”- тази модерна дума не му говореше нищо, нито пък да въведе някакви подобрения. Все още много хора идваха да си шият при него. По навик, от лоялност или защото неговите дрехи задоволяваха техните изисквания. А пък и цените му все пак бяха евтини. Жоро също беше един от тях. Но един ден му се наложи да слезе в центъра по работа и забеляза, че всички оглеждаха пренебрежително неговият вълнен костюм. Нали знаете- “по дрехите посрещат”. Партньорите му бяха облечени в нови дрехи от известни дизайнери. Само той стоеше като някаква кръпка между тях. Когато се върна вкъщи, след дълъг размисъл, той реши, че повече така не може да продължава. Отиде в новото ателие и си поръча хубав костюм. Оттогава започна да си шие там. Но въпреки това му беше жал за старият шивач и му поверяваше дребни поправки по новите си дрехи. За да има и той работа де. Първите няколко пъти Бай Митьо го приемаше със свъсени вежди, мърморейки:
- И ти ли се подлъга по тия лъскави парцали, бе! Ей, Жоре, не очаквах това от тебе! Та аз съм ти ушил първият костюм бе!
Вътре в стареца яростта растеше, като гледаше как клиентите му отичат при неговите конкуренти. Но пак и през ум не му мина да направи някакви подобрения. Само се озлобяваше още повече. Разтуха намираше единствено в любимата си домашна шльоковица и поемаше все по- големи количества от нея. Така един ден, точно когато бай Митьо се беше качил на градус, в ателието му влезе Жоро:
- Бай Митьо, да теглим един оверлог на тоя панталон, а?
Бай Митьо погледна панталона, видя, че не е негов и очите му се напълниха с кръв:
- Оверлог ли?!!!!!!!!! Сега ще ти дам един оверлог!- старецът грабна дрехата и започна да я пори, след това взе ножиците и яростно накълца плата.
- Бай Митьо, какво правиш бе?- простена Жорето изумен.
- Какво правя ли?! Марш! Навън! И да не си стъпил повече тук.
Жорето мълчаливо излезе от работилницата, а на бай Митьо и през ум не му мина, че е изгубил още един клиент.
Нещо подобно се е случило и между Даниел и Блог.БГ. Мисля, че всеки от нас е попадал в ситуации близки до тази. Но това е разбирането за обслужване на много фирми в България. Дали някога ще има промяна?
Няма коментари:
Публикуване на коментар