Харизматичните лидери и България

Харизматични лидери са Цезар, Наполеон, Симон Боливар, Махатма Ганди, Гамал Насър... Дори Хитлер е харизматичен лидер. Но не и Бойко Борисов.

Харизматичните лидери са винаги в една или друга степен луди. Защото са обсебени от някаква идея или кауза. Те ядат, спят и живеят само с нея. Виждат реалността чрез нея. Всичко останало няма значение. Всеизвестен е фактът, че когато казаците вече са били пред Париж, Наполеон е настоявал пред своите генерали да продължат войната. Дори преди да подпише абдикацията си, той ги погледнал и казал: “И все пак, дали да не отидем?!”.

Но това, което отличава харизматичните лидери от обикновените откачалки, е тяхната воля. Благодарение на нея те увличат в своята лудост обикновените хора, които им вярват безусловно, и стават водачи. По време на египетската кампания Наполеон най- безцеремонно зарязва армията си и се връща във Франция. А когато оцелелите от египетския поход войници биват най- накрая репатрирани в родината, те без никакво колебание се записват доброволно за следващите кампании, вместо да обвинят своят пълководец, че ги е оставил да умрат от жажда и холера в пустинята под постоянните атаки на османската кавалерия. Хората виждат в харизматичните лидери въплъщение на своите въжделения. Харизматичните лидери са призвани в хорските очи да осъществят необходимата промяна. Факт е, че харизматичните лидери по един или друг начин бележат някаква историческа промяна- преход от република към империя, от феодализъм към капитализъм...

Хората вярват в тези водачи, защото самите те вярват в това, което правят. Имат визия, която споделят с “масите”. Харизматичните лидери се идентифицират с хората. Много по- често употребяват “ние”, отколкото “аз”. От днешна гледна точка харизматичните лидери изглеждат популисти и авторитарни. Да, те използват похвати, които днес наричаме популистки. Патрицият Цезар е убеден “популар”, защитава плебса и пилее парите си, дори влиза в дългове, за да организира пиршества за бедните. Но харизматичните лидери не са “популисти” в съвременният смисъл, защото се идентифицират с това, което говорят и правят. При тях думите и делата не са поза.

Харизматичните лидери не се страхуват да взимат трудни решения, когато обстоятелствата ги налагат. Не обвиняват другите за тях. А и хората не ги съдят, защото знаят, че са го направили с определена цел. Харизматичните лидери са на предна позиция. Те увличат масите с примера си. Хората са готови да умрат за тях. А и харизматичните лидери не искат да живеят, ако не могат да осъществят обсебилата ги кауза. Биха предпочели да загинат за нея. Фактически хората, които ги следват, не умират за водачите си, а за споделената кауза.

Но да се върнем на Бойко Борисов и България.

Първо, Бойко Борисов не е луд. Нито в харизматичен, нито в някакъв друг смисъл. Неговите действия и риторика по никакъв начин не излизат от рамките на българското политическо блато, познато ни толкова добре. Поне лично аз не виждам в очите му онзи харизматичен луд блясък.

Второ, Бойко Борисов много често употребява “аз”. “Аз ги хващам, те ги пускат”. “Асфалтирал съм еди-колко си километра.”...

Трето, личният пример на Бойко Борисов не излиза извън обективите на камерите. За разлика от Цезар още не е пропилял имуществото си за бедните. До голяма степен неговата харизма е медиен продукт.

Четвърто, дори неговата кауза и програма са медиен продукт- резултат на съветите на невчесани политолози и пиари в съответствие с търсенето на политическия пазар, а не на вътрешен плам и убеденост. В това отношение пак нищо не го отличава от българското политическо блато.

Пето, той постоянно се оправдава и дава обяснения. Истинските харизматични лидери не признават пречки и не използват оправдания. Те се борят мълчаливо, докато ножът не опре до кокала. Наполеон дори не се е извинил на войниците си, че ги зарязва в Египет. А и те не са му поискали сметка, защото са знаели защо го прави. От тук стигаме до

Шесто, България е особено място по отношение на харизматичните лидери. Тя не е нито древен Рим, нито Франция. Българите са недоверчиви. Те са колективистични индивидуалисти. Едва ли някой в България е готов да умре за Бойко Борисов. То не е имало кой да умре за Левски, та камо ли за Бойко. Всъщност, в историята ни имаме само един успешно реализиран харизматичен лидер- Бенковски. Той е успял да накара селяните да му повярват, да си запалят къщите и да се вдигнат на бунт. Направил го е с ясното съзнание, че ги жертва и с визия за бъдещите събития. А днес съм сигурен, че никой не вярва безрезервно на Бойко. Както писах, дори някои гласували за него не му вярват. А и колко гласуваха на последните избори. Дори след абдикацията си Наполеон е имал достатъчно поддръжници, които му помагат да избяга от остров Елба и да осъществи своите “100 дни”.

А дали на следващите избори Бойко ще има толкова привърженици, че поне да задържи резултата си?

“Ще видим, като му дойде времето.”

Но преди още някой да нарече Бойко “харизматичен лидер”, нека си отговори на въпроса дали е готов да умре за него.

П>С>

Може би затова куцо, кьораво и сакато се прехласва да го определя като “харизматичен”. Защото знаят, че "харизмата" му е евтина и не се заплаща с кръв, а със зяпане пред телевизионните екрани.

Е, и с газене в боклуци и сняг.