“Скандалното кино”- провокация и още нещо

Подушвам скандал. “Скандалът на деня”, на месеца, а защо не и на годината, има вкус на “Баклава”.

Утвърди се една тенденция сериозните дебати в нашето общество да бъдат провеждани след някоя “скандална провокация”. Някой проект от типа “Батак”, или пък филм като “Баклава”.

Но за да бъда честен, трябва да кажа, че не сме единствените, които провеждат своите обществени дискусии по този начин.

Дори “западните либерални общества”, видели уж всичко, биват подлагани на кино провокации, които тестват техните морални и културни граници, предизвиквайки преразглеждане и фокусиране върху даден проблем.

Всъщност, това е и една от целите на киното като изкуство.

Така нареченият случай “Баклава” ме накара да си припомня някои от големите “кино скандали”, на които съм бил свидетел през краткия си живот и да сравня обществените реакции.

[+/-]РАЗГЛЕДАЙ "СКАНДАЛНИЯ СПИСЪК"

1992

“Зверски нощи” (Les Nuits fauves/ Savage Nights)

Les nuits fauves (Bande annonce)
Uploaded by vindel75020

Автобиографичният филм на френския режисьор, сценарист и актьор Сирил Колар (Cyril Collard), направен по едноименната му книга, скандализира френската общественост през далечната 1992 г. На показ беше изложен един “ъндърграунд”, за чието съществуване Франция знаеше, но отказваше да говори. Страстите се нажежиха още повече, когато приятелката на Колар, прототип на Лора във филма, умря от спин. Много хора видяха в този филм пропаганда, която развращава съвременната младеж и отказваха да повярват, че показаното е истина. За мен това е един от любимите ми филми от тази “скандална” поредица, заради неговата искреност. В него видях историята на един объркан човек превърнал самоунищожението в начин на живот, докато търси смисълът на своето съществуване. Когато го намира, вече е късно да му се отдаде, защото смъртта под формата на гадния вирус го е стиснала за гърлото.

1994

“Убийци по рождение” (Natural Born Killers)

Едва ли тази лента се нуждае от представяне. Чрез този филм страхотният тандем Стоун- Тарантино (Oliver Stone-Quentin Tarantino) си поставя за цел да хвърли един сериозен, но и пародиен поглед върху ролята на медиите при “пропагандирането” на насилието, което довежда до неговото изкривено възприятие в обществото. Творбата беше посрещаната много добре от критиците и разби класациите. Но скоро след това реакциите към филма се промениха, тъй като бе установено, че той е вдъхновил Ерик Харис и Дилан Клеболд за клането в гимназия “Коломбайн”, както и редица други случаи на масови убийства.

1995

“Хлапета” (Kids)

Един ден от живота на американските “хлапета”, изложен на показ от режисьора Лари Кларк (Larry Clark), нажежи страстите в американското общество. Кларк беше обвинен, че показва детска порнография и окуражава “обществено безотговорно поведение”, като показва как едно болно от спин момче “чука девственици” без презерватив и по този начин ги заразява. Сцени на масов побой, употреба на наркотици и други противообществени прояви допълнително “подсолиха” спорът.

Ето една от скандалните сцени:

Атакувана беше и достоверността на филма. Някои твърдяха, че изложените в него факти нямат нищо общо с действителността, а са плод на режисьорска фантазия. Кларк защитаваше автентичността му и твърдеше, че той има “дидактически” характер, целейки да помогне на младите да се предпазят от “чумата на 20 век”.

Случаят “Хлапета” като обществен дебат се доближава най- много до нашата “Баклава”.

1996

“Катастрофа” (Crash)

Група екстремно разкрепостени и отегчени от живота индивиди се забавляват като организират автомобилни катастрофи. Дейвид Кроненбърг (David Cronenberg) се опитва чрез този филм да хвърли светлина върху тъмната страна на човека и неговият нагон към риск и самоунищожение. Страна, която съществува, макар да се опитваме да я игнорираме и прикриваме. Филмът беше посрещнат на нож във Великобритания и Италия. Съществуваха страхове, че някой може да се подлъже и да реализира такива катастрофи наистина. Доколкото ми е известно, досега няма такива случаи, но нищо не се знае, предвид че филма има твърди почитатели, които са му създали и сайт.

Интересното е, че в България този филм не предизвика негативни реакции, доколкото си спомням. Дори беше излъчен няколко пъти по национални телевизии. Може би обществото не се страхуваше, че този филм ще предизвика създаването на подобни клубове в страната, още повече, че при нас катастрофи и без тях има достатъчно.

1999

“Романс” (Romance)

Катрин Брейа (Catherine Breillat) разказа историята на Мари, която е дълбоко влюбена в своя приятел- модел, който обаче не я задоволява сексуално. Това подтиква Мари към едно рисковано пътешествие, придружено с перверзии и насилие, в преоткриване на нейната сексуалност. На всичкото отгоре в края на филма тя убива приятеля си, от когото е бременна и се заселва при един дърт перверзник, който я връзва и бие.

Ако добавим към сюжета и сцени като тази

плюс изнасилване на стълбище и други подобни, на голяма част от публиката този филм й дойде в повече и към Брейа бяха отправени обвинения, че пропагандира порнография. Но от друга страна пък се отвори една дискусия за женската сексуалност, която поне според мен нямаше голям ефект, освен че повечето мъже почнаха да гледат по- подозрително жените си. Аз лично не съм голям фен на тази творба. Може би защото паралелно с “Романс” гледах “Записки под възглавката” на Гринуей. Всъщност, двата филма, по мое мнение, дават различен поглед към един и същ проблем- жената, която си търси половинка. Още повече, че и двата свършват по идентичен начин. Но ако интерпретацията на Брейа е по европейски агресивна и не ти позволява да си поемеш дъх, то Гринуей дава възможност да вникнеш по- дълбоко във вътрешния свят на героите му.

Интересното е, че този филм пак не предизвика негативни реакции в България.

1999

“Боен клуб” (Fight club)

И този филм няма нужда от представяне. Като цяло критиката го оцени положително, макар и да бяха изказани опасения, че може да предизвика подражателство. Показателен е коментара на Джанет Маслин от “Ню Йорк Таймс”, която възхищавайки се на работата на Дейвид Финчър (David Fincher), отбелязва, че “Боен Клуб” отправя послание към “съвременните мъже”, но ако не бъде гледан внимателно, може да бъде изтълкуван като одобрение на насилието и нихилизма. “Може? А не е ли?”- отговориха някои пуритански настроени среди. Думите на Маслин бяха пророчески. През 2000 година група отегчени калифорнийски юпита основаха първият “боен клуб” в Америка, а след това подобни организации се нароиха къде ли не. Това доведе до преразглеждане на “неговата обществена и арт стойност”

2000

“Чукай ме” (Baise-moi/ Rape me)

За представянето на този филм ще използвам резюмето му от “Замунда”, тъй като смятам, че е добро(, а и се изморих да пиша ;):

“"Целувай ме" (това е официалното название на филма в България, макар че точният превод е “Чукай ме”- бел. м.) е филм за две непознати момичета, които се срещат след като неволно са убили. Едната (Карен Бах) е проститутка, а другата (Рафаела Андерсън) понякога се снима в порнофилми. Пътуването им към нищото се превръща в низ от секс и трупове. Те обичат да спят с мъже и после да ги убиват. Не стават по-щастливи от това. Не стават по-нещастни. Просто приближават края си. Едната от двете сърежисьорки (Виржини Деспент) е бивша проститутка, сценарият екранизира едноименния й дебютен бестселър. Втората (Корай Трин Ти) е известна авторка и участничка в порнографски филми с псевдонима Корали. Изпълнителките на главните роли и някои от мъжете във филма са популярни порно-звезди. Има кадри с крупни планове и детайли на автентичен секс и кадри с натуралистично насилие, филмирано класически, на ужким. Но не скандалът е целта на "Целувай ме". Този филм предизвиква нормите на цивилизования филмов академизъм, по примера на "Убийци по рождение" на Оливър Стоун и "Хлапета" на Лари Кларк. С превантивна цел.”

Само ще добавя, че дали е с “превантивна цел”, е трудно да се каже. Противно на острите реакции в чужбина и този филм не предизвика отрицателен отзвук в България, докато една наша телевизия не направи репортаж как този филм се гледа основно от непълнолетни, които биват допускани в кината въпреки неговата категоризация, но и тогава не се вдигна голям шум.

И дойде време да добавим към този списък “нашата умилена”

2008 ???

“Баклава” (Baklava)

Абсурдното е, че спорим за нещо, което още не сме видели.

Не само че спорим, а изказваме и позиции.

Но от друга страна още преди появата си на голям екран филмът буди редица въпроси.

Аз няма да се спирам подробно на обществената шумотевица, още повече, че Енея Вородецки й направи един обширен, емоционален и до голяма степен обективен обзор.

Откроиха се три важни въпроса:

Какво ще разбере широката публика у нас от този филм?

От всичко, написано по- горе, си личи, че културата на зрителя е станала доста ниска и той възприема посланията от големия екран буквално. Както е отбелязал в своето писмо до медиите и режисьора на филма:

“Не искам да обяснявам какво съм искал да кажа с филма – за зрящите той не само говори, а крещи. Крещи от болка, безверие, безизходица...

За останалите – може би на моменти забавлява, шокира или изчервява, но и най-малкото показва какво наистина се случва в момента в България”

Как трябва и трябва ли въобще да се използват деца при заснемането на подобни филми, дори ако те пресъздават тяхното истинско ежедневие, тъй като това довежда до “вторична виктимизация”?

Не мога да дам универсален отговор. Т. е. който да удовлетворява всички. Такъв не беше даден и от американската общественост при обсъждането на “Хлапета” на Лари Кларк. Но искам да отбележа, че институциите е трябвало да обърнат внимание на тези деца преди филма, а не след него.

“Баклава”- режисьорска претенция, използваща гротескно-пародийното представяне на нашата и без това грозна действителност с цел трупане на евтини дивиденти, или наистина добър искрен филм?

Последното питане е най- важно за мен. То ще ми помогне да отговоря и на горното лично за себе си.

Но за да стане това, първо трябва да гледам филма.