неделя, 31 август 2008 г.

Скандал


Разговор онлайн

ТЯ: Нека не го обсъждаме това сега.

АЗ: Що? Крайно време е вече да се скараме:). Какво е това приятелство без нито един скандал?:). Трябва и скандали да има!:)

ТЯ: Съгласна! Но нека да е както си му е редът- на живо, с повишаване на тон, мълниеносни погледи, женски прийоми и мъжки инат.:)

АЗ: Ако искаш, и публика ще си осигурим.:)

ТЯ: Може! Аз не се стеснявам:).

АЗ: Точно така... А, няма да ми е за първи път да ме изхвърлят от някое заведение, щото смущавам клиентите.

ТЯ: Е, не, няма да стига до там, аз не мога да си позволя такава репутация;).

Понякога дори за караницата трябва подготовка.:) За да стане както трябва!

Има две неверни твърдения за скандала: че действа деструктивно на отношенията и че е абсолютно неконтролируем плод на емоциите. Имам една приятелка, която сума години на успя да се скара с гаджето си. Провокираше го, но той приемаше всичко с ледено спокойствие. Накрая тя му би шута...

Скандалът също е вид комуникация, която води до някакво напасване. Най- вече емоционално.

А когато става въпрос за двойка- често има и бонуси като див и страстен секс.:)

Тези, които мислят, че процесът на избухване не може да се контролира- грешат!

Не могат да го контролират онези, които не познават себе си и не знаят какво искат да постигнат със скандала. Дори самият “взрив” да е плод на дива емоция, всеки си е изградил сценарий, по който да протече и завърши конфликтът- мятане на чинии, тряскане на врати, пози...:) Дори в скандалите сме си прокарали невидими граници, до които можем да стигнем. Те често варират в зависимост от ситуацията и човекът, с когото се караме...

Скандалът просто е един от инструментите на нашето общуване.

Така че осъзнайте го и го приемете.:)

събота, 30 август 2008 г.

България и случая ”Ризински”

Изпратиха ми една статия, публикувана в македонското списания “Фокус” , брой 687 от 29 август 2008, в която се разглежда така наречения случай “Ризински”. Предоставям я на вниманието на читателите на блога, изкушени от македонската тематика. За съдебното дело срещу Мирослав Ризински вече съм писал тук>




петък, 29 август 2008 г.

Болка до безкрай (Компенсация от дрога)

Таман се подмладих и взех, че навлязох в един от най- болезнените периоди в живота си.;) Имайте предвид, че издържам адски много на болка. Толкова травми съм преживял, че второто ми име е “болка”. Даже си говорим на малки имена и сме приятели.:) С болката де! Но това, което изпитах преди няколко вечери беше неописуемо дори за моите стандарти. Осемгодишната липса на зъболекар в живота ми даде плодове. Пулпит, чудесии... 6 зъба, два от които са на косъм от вадене!

За сметка на това дрогата е в такова изобилие...

При това напълно законно!:)

Компенсира до голяма степен неудобството.:)

Абе, толкова друсан никога не съм бил!

Така че, приятели мои, простете моята абсолютна неадекватност през следващите дни...

П>С>

Малеee, ако наистина ще влизаме в снимачен процес, какви ли снимки ще станат:))))

FEAR AND LOATHING IN LAS VEGAS :))))

Но "без фира"!


сряда, 27 август 2008 г.

Подмладявам се:)


Вчера, докато си плащах сметката към нашия любим мобилен оператор;), младата секси касиерка почна усилено да ме убеждава, че трябва да вляза в “луууп”. Заявих й с усмивка, че не се вписвам в условията, тъй като съм почти на 30. Тя видимо се сконфузи. “Извинете, изглеждате на 22-23!” “Благодаря!”

Напоследък всички, с които се запознавам, ми дават по- малко години, отколкото имам...

Доста ми е странно...

Преди няколко години на някакъв купон една мацка каза, че изглеждам на 33...

Сума народ ме смяташе за по- възрастен.

Явно се подмладявам!

Вероятно заради дълбокия душевен комфорт и равновесие, които царят в мен!;)

вторник, 26 август 2008 г.

Тъй жалки са главите наши...


Майтапчийският коментар на Бла ме подсети за един от любимите ми поети- Байрон. Реших да споделя с вас едно от неговите стихотворения, което ми е много близко до сърцето. Това е и специален поздрав за Бла. Вярвам, че той, като един от най- запалените почитатели на филмите на ужасите, ще го оцени...:)

Че от мъртвец съм забрави

И само череп в мен съзирай;

Като от живите глави

От него глупост не извира.

Обичах, пиех, но умрях.

Вземи ме от земята черна,

Налей! От теб не ме е страх-

Нали ме е целувал червей?

Наместо да ги храня аз,

Бих предпочел във мен да свети

На пиршество в тържествен час

Туй питие на боговете.

Тук с ум блестях и тук дано

На вас придавам блясък днеска.

Какво по- висше от вино

Ума ни може да замести?

До дъното ме пресуши!

И тебе някой ще изрие

И със смъртта ще се сдружи,

От черепа ти за да пие.

Защо не?! щом в живота къс

Тъй жалки са главите наши,

Осъдени да гният в пръст,

Защо пък да не станат чаши?!

П>С>

Дали това не са били последните мисли на Никифор, преди да се раздели с главата си.:)

П>П>С>

Преводът е на Любен Любенов. Неговата версия ми допада най- много.

Акценти: ,

За вярата и съмнението...


Вярвам само на себе си, но скептицизмът е част от моята вяра, защото знам, че самоувереността ще ме довърши!

Правило 3 от кодекса на Ворце ;)

четвъртък, 21 август 2008 г.

Скелети

Доста народ ме пита по кю и скайп какви са тези поеми, за които говори Jah-Sen, а аз само се усмихвах загадъчно.

Но вчера, докато разчиствах един от шкафовете, миналото изскочи и ме цапардоса по главата, и то под формата на поема (?)...

Първо ми стана малко тъжно...

А после се смях с часове... :)

Ето и причината:

На С.

Не помня!

Просто се взирам,

И ровя, и търся...

Но не намирам нищо във теб.

Какво ще остане след мен в твоята къща?

Освен кошче пълно със смет...

Спомен от нашата среща.

Ти, малка харпийо,

Но все пак моя жена!

04 юли 1996

Както се вижда от гореизложеното, критиката на Jah-Sen е напълно основателна! :)

От мен поет няма да излезе!

П>С>

Малее, к’ви глупости съм писал едно време!

Не че сега пак не пиша такива, макар и прозаични...:)

П>П>С

Напоследък нещо много се отдадох на спомени...:(

Трябва да сменим обстановката!