петък, 4 май 2007 г.

Лицемерният македонизъм

Причината да напиша този материал е една нова тенденция, която се забелязва сред македонската общност. Следя внимателно пътя на Македония, откакто тя обяви независимост в началото на 90те години. Не бях изненадан, когато се сблъсках с негативното отношение към България на хората там. Разбираемо е след дългите години на диктатура и денационализаторска пропаганда. Не бяха много хората като моите приятели и роднини, които бяха съхранили българското си съзнание, въпреки терора и асимилаторската политика. България първа призна Македония като независим субект и се стремеше да помага по всички възможни начини на младата държава. Бавно, но сигурно, започнаха да се възстановяват културните, икономическите и политическите връзки между двете страни. Въпреки това гнусната и непредизвикана с нищо антибългарска кампания в македонските медии продължаваше. Тя беше подклаждана и стимулирана от бившите силни на деня, тези, които при управлението на Тито колеха и бесеха, а сега се страхуваха да не загубят привилегиите и богатството си. Голяма част от обикновените хора им пригласяха, тъй като еуфорията от обявяването на независимостта отшумя бързо и те се изправиха пред социалните проблеми на прехода и започнаха да си спомнят с носталгия за “сигурността и благоденствието на голяма Югославия”. По- лесно беше да се сплотят и да хвърлят вината за проблемите на някой външен враг- “лошите българи”. Тогава младежите от Македония, които следваха в България бяха малко. А за български гражданства кандидатстваха тези македонци, които бяха съхранили своята българска идентичност по време на мракобесието. Нещата коренно се промениха, когато отпаднаха визовите ограничения за пътуване на българи в Европа и стана ясно, че вероятно България скоро ще влезе в Европейския съюз. Тогава куцо, кьораво и сакато от Македония се юрна да си вади „бугарски пасоши”. Личности, които до вчера бяха „чисти македонци” и крещяха с омраза „бугари- татари”, днес идват в София и се кълнат, че са българи, само за да добият българско гражданство и да пътуват безпроблемно в Шенгенското пространство. Същият процес се повтори и в университетите. България по примера на други държави като Унгария и Германия, които имат национални малцинства извън своите предели, осигури не само облекчен режим за получаването на гражданство за етнически българи, родени извън територията на страната, но и създаде преференциални условия за следване във висшите учебни заведения за български младежи от Бесарабия, Западните Покрайнини и Македония. Те се ползват с привилегии при настаняване в общежития, получаването на стипендии, плащат такси като български граждани и т. н. Предвид че висшето образование в България е много по- качествено и евтино отколкото в Македония, а дипломите се признават в Европа, напливът на студенти от Вардарско се увеличи повече от три пъти. Голяма част от тях се обявяват за българи и ползват споменатите по- горе преференции. Но никак не бях изненадан, когато разбрах, че някои македонски студенти, които се афишират пред държавните институции в София като българи и учат тук на държавна поръчка, драскат обиди по адрес на българската държава и народ върху стените на общежитията в Студентски град. Подобни случаи не са изключение. Оказа се, че системата пак дава дефект. Хора, преследвани и лежали по лагерите на Тито, защото са се определяли като българи, още чакат за българско гражданство, а други които са известни със своите антибългарски настроения и позиции, пътуват с български паспорти по света. Децата на първите не могат да се доредят за държавна поръчка в българските университети, а на вторите се ползват с привилегии като „българи по произход”. Смятам, че е крайно време България да обърне внимание на този проблем.

На тия момчета и момичета дето драскат обиди и сипят псувни върху държавата, която ги е приела радушно и им дава възможност да се образоват, бих искал да кажа, че не са достойни дори за презрение. Може би се смятат за големи хитреци, защото са измамили българската бюрокрация и са си спестили таксите за чужденци, но явно не осъзнават колко са жалки. Те не разбират, че по този начин доказват изкуствения произход на македонизмът. Нима тяхната „македонска чест” и „национална свест” струват една семестриална такса или безвизово пътуване в Европа. За мен един македонец, който упорито вярва, че е наследник на Александър Македонски и няма нищо общо с българите, е по- достоен за уважение от тях, защото макар и грешна от моя гледна точка, той има позиция, която защитава. Но такива вече не са останали много. Денационализаторската политика на Югославия успя да изтрие българското съзнание на населението във Вардарска Македония, но не успя да го замести с друго. Затова по- голямата част от хората там са се превърнали в меркантилна сган готова да се продаде за жълти стотинки. Преди известно време един македонец ми беше казал, че нашите са се обявили за българи, защото им давали пари. Вероятно ме обвиняваше в това, което би направил той. Моят род е от Македония. Прадядо ми е възпитавал дядо ми като българин, дядо ми така е възпитал баща ми, а баща ми мен. И никой не им е давал пари за това. По това време биеха и даваха пари да се признаваме за „македонци”. Аз никога няма да кажа, че съм нещо друго освен македонски българин, незвисимо какви облаги или пари ще ми предложат, защото са ме учили, че чест и име не се купуват. Един познат от Охрид ми каза по време на референдума за новото административно деление през 2004 година: „Проблемът не са албанците, проблемът сме ние, македонците, защото не знаем кои сме и накъде отиваме.” Надявам се скоро Македония да преживее своя катарзис и да намери пътя си. За нейно добро.

Ворце

Публикувано във "Вардаръ", май 2006 година


5 коментара:

GoodBytes каза...

Колку што успеав да разберам, тие примери кои ги кажуваш се изолирани примери, луѓе кои бараат (од разни причини) бугарски пасош (60 илјади од 2 милиони), или кои сметаат дека немаат национална свест (еден пријател, можеби ги има и повеќе). Од друга страна, има луѓе кои јасно се сметаат за Македонци, различни од Бугарите, Србите или било кои други. Значи, тешко е да изведуваш генерален заклучок за сиот македонски народ, според група луѓе кои прават/велат нешто што тебе ти одговара за твојата теза.

Јас би препорачал никој да не се занимава со Македонија и да не се обидува да ни кажува што сме ние. Исто како што ние не го правиме тоа на другите.

Македонска национална свест постои барем 2 века и навистина е тешко да се издржат некои тези кои Бугарскиот национализам ги пласира.

И за крај, тоа што ти го доживуваш како „негативно отношение към България“, тоа е природна реакција на народ кој со векови бил окупиран, асимилиран, декапитиран, ограбуван и понижуван од своите комшии. Природна реакција, кога и денес, во 21 век, има луѓе кои ги воспоставуваат своите релации со други луѓе врз основа на нивното декларирано етничко чувство или врз основа на некогашни државни граници.

Јас сакам да се гледаме како луѓе и да престанете да ни кажувате дали сме или не сме Македонци. Кога ќе се ставиш во наша кожа, ќе согледаш дека таквиот однос иритира и не води кон ништо позитивно.

Би сакал да можеш ова да го разбереш, без да поставуваш субјективна призма затоа што јас сум Македонец.

Съзерцател каза...

О, пак ли истото???!!! нели си писахме затоа, баце. къде го генерализирам??? аз съм писал за тия, дето користят. не съм казал, че всички са такива. а колкото до останалото мисля, че достатъчно си писахме на твоя блог и там аз изложих своето мнение (стаф).

Съзерцател каза...

Баце,

1. Знам, че има луге, които се чувстват притиснати, не познават България и виждат враг в нея. това е нормално. Аз ги разбирам тези луге. Но на тези, за които пиша, какво им е оправданието. идат, пишат се "бугари", земат 100 лева стипендия, а аз 50. и плукат, а не плакат билети, режийни. пред време ги фанаха двама македонци без билет в 280, вместо да си плакат глобата, почнаа да викат "Бугари- татари, нема да платим", още малко щяха да набият контрольорката. друм бе, като не ви се свиджа тука, друм. ем користат, ем недоволни. аз ли даим плакам транспорта.
2. Хайде да не говориме за притискане, защото както ти писах в коментарите на блога ти, натискът от Македония към България е не по- малък.престанете вие да се занимавате с нас, за да спрем ние да ви отговаряме. Видв се пред време с еден дечко от Македония, той това вика: "Кажете, че Самуил е македонец и ще се средиме бугари и македонци." до там ли опряхте, до нашето признание. каквото и да кажем, хрониките са си написани.
3. Материалът е емоционален, не отричам и е резултат от лични впечатления. като говориш за 2 млн население, ти включваш и албанците. както каза един другар, твой съгражданин, "едно време като додовме овде сите врати ни беа отворени и сите ни сакаа, а сега македонец е синоним на използвач и неблагодарник."
4. за положението в Македония научавам от мои приятели оттам. не съм бил от 2005 година там. тая ще ходя. хората, с които се виждам, казват, че положението не е добре. опашките за паспорти са пак същите, предвид че има и визи вече.

Както и да е, няма какво да го предъвкваме. говорили сме си го.
не притискам никой, но не искам и аз да бъда притискан.както съм написал, това,че някой има различно мнение за историята, не ме кара да го мразя или да не го уважавам, но безпринципните хора не мога да ги уважавам. а това, което съм писал, съм го видял с очите си.

GoodBytes каза...

Јас немам намера да правам разлика во моите односи кон други луѓе врз база на нивната етничка припадност. Тоа сакав и тебе да ти го препорачам.

За генерализацијата, па ете, зборуваш за Македонците. Зборуваш за лицемерниот македонизам, се обидуваш да изведеш заеднички заклучок за луѓето кои живеат овде. Мене можеби НЕКОЈ Бугарин ми ја украл колата во Софија, ама ете јас не ги сметам сите Бугари за крадци. Напротив, имам многу пријатели и колеги таму и генерално имам позитивно мислење за СИТЕ Бугари.

Тие примери кои ти ги даваш, се токму тоа, изолирани примери. Такви луѓе, со низок морал и етика, ќе најдеш насекаде низ планетата. И секако дека треба да се осудат. Проблемот е што ти низ тие „морализирања“ ќе вткаеш малку „поуки“, од типот на „негативното отношение към България“, „след дългите години на диктатура и денационализаторска пропаганда“, „бяха съхранили българското си съзнание“, „гнусната и непредизвикана с нищо антибългарска кампания“ и така натаму. Прочитај си го текстот уште еднаш. :-)

Съзерцател каза...

Материалът се нарича "Лицемерният македонизъм", защото се отнася за тези, които лицемерят, правят се на "бугари" за изгода. Иначе щях да го кръстя просто "Македонизмът".Тези македонци са изпълнени с по- голяма омраза към България, отколкото другите. Не се обиждай, но няма защо да се лъжем, в Македония за България се пише само лошо или нищо