вторник, 15 май 2007 г.

Приятелите


- “Какво са приятелите?- попита Мечо Пух- Хапване, пийване и слушатели за новата песен.”

- Само това ли?- попита Ворце- Достатъчно ли е, за да ги нарека мои приятели?

- Разбира се- отвърна Пух

- Да, но моите приятели не винаги идват, когато ги поканя на купон, но повикам ли ги за работа или помощ, идват като че ли става въпрос за празненство- каза Ворце.

- Колко жалко- натъжи се Пух- Аман от работохолици.

- Според мен приятелите са хора, с които споделяш общи принципи- оповести Ворце.

- Ъъъъ- недоумяваше Пух- Какво са принципите?

- Гърненце с мед- отвърна Ворце.

- Обичам мед- облиза се Пух.

- Личи ти. Но принципите, както и медът, струват многобройни ожилвания. Затова са толкова скъпи и ценни, затова ги обичаме толкова много. Не можем да живеем без тях.

- Да, не мога да живея без мед. Но трябва ли да го споделям, след като го обичам толкова много?- чудеше се Пух

В стаята влезе Прасчо.

- “ Много се радвам - каза Пух щастлив - че се сетих да ти подаря Полезно Гърне, за да си слагаш Неща в него!”

- “Много се радвам - каза Прасчо щастлив - че се сетих да ти подаря Нещо, което да си слагаш в Полезното Гърне!”


- Виждаш ли, Пух! Добре е да се споделя. Дори когато гърненцето е празно, приятелите ще ти помогнат да го напълниш- отбеляза Ворце.

- Да, но ако го напълнят с мед...- мечтаеше Пух.

- Кой ти каза, че Нещото не е мед?- попита Ворце.

- Мед ли е?- развълнува се Мечо Пух.

- Би могло да бъде- отвърна Ворце- Зависи как гледаш на Нещата.

- А как трябва да гледам?- попита Пух.

- Позитивно. Вярвай на приятелите си. Те знаят, че обичаш мед.

- Знаят ли?- попита несигурно Пух- Аз знам, че нищо не знам, но те и това не знаят.

На вратата се почука.

- "Здрасти, Зайо! Ти ли си?”- попита Пух

- Не- отвърна гласът зад вратата

- А кой е?

- “Никой”

- "Трябва да има някой, който да каже "никой"!" "Не е ли това гласът на Зайо?"

- “Не би трябвало”

- "Жалко!"- натъжи се Пух.- А къде е Зайо?

- Търси Мечо Пух, "който му е голям приятел"- отвърна гласът.

- "Но това съм Аз!"- развълнува се Пух.

- "Кой Аз?"- подозрително попита гласът.

- Мечо Пух

Вратата се отвори и Зайо се хвърли в прегръдките на Пух.

- Виждаш ли, Пух, приятелите ти помагат да се откриеш, когато си на път да се изгубиш- каза Ворце.

Този разговор взе да омръзва на Ворце, затова излезе навън, за да подиша чист въздух . “Горкият Мечо, ако не спре с този мед, лошо му се пише. Още не е разбрал, че пчелите събират прашец от близката марихуанена нива.”- помисли си той. След това приседна до Йори, който съзерцаваше залеза. Магаренцето мълчаливо му подаде една запотена бира. “Това са приятелите”- успокои се Ворце и отпи с наслада.



Може да има (а може и да няма) продължение

Посвещава се на Jah- Sen, който днес има рожден ден. Да е жив и здрав. Благодаря за чудесните преживявания, брат.

Поздравени да се чувстват: Братът, Омбрето, Кумът, Баджанакът, Компаниеросът, Вуката.... Те си знаят кои са.

П> С> Използвах фрагменти от оригиналния “Мечо Пух”. Надявам се, че не съм ги окепазил напълно.

Няма коментари: