понеделник, 5 ноември 2007 г.

Моята “Киномания”


Първо една приятелка ме помоли да й препоръчам филмите, “които си заслужават да бъдат гледани на Киномания”. После и други ме питаха същото. Чувствам се малко неудобно поради няколко причини:

1. Не съм някой мастит филмов критик.

2. Много от филмите и аз не съм ги гледал още.

3. Всеки си има различен вкус и усет за кино. Така че това, което харесва на мен, на друг може да не му хареса.

4. Ако имах време, нямаше да пропусна филм, дори и да не е нещо особено, но как щях да го разбера, без да го гледам.

Но тъй като тези молби валят през последните дни, реших да направя един списък на това, което бих гледал “задължително”, макар че тази година ще пропусна “Киноманията” поради фактът, че съм зает до шия, но смятам след това да наваксам.

Ето накратко филмите и моите аргументи в тяхна полза:



1. ТИГЪРЪТ И СНЕГЪТ (The Tiger and the Snow/ La Tigre e la neve)

Голям почитател съм на Роберто Бенини още от времето, когато излезе “Чудовището” . Тук той се изявява и като режисьор, и като актьор. Събрал е чудесен актьорски състав, включващ и Жан Рено. Някои казват, че наивитета на неговите герои става досаден, но за мен е въплъщение на искреността и традицията на италианската комедия. Може би се повтарят някои елементи от “Животът е прекрасен”- това гласят други слухове. Независимо от всичко аз бих отишъл да го гледам, именно за да видя има ли някакво развитие, или не. Бенини винаги ме е карал да се смея до плач и да плача през смях. Бих го гледал само и за това.

2. KURT COBAIN ABOUT A SON

Аз съм от гръндж поколението. Това е един добър повод да си спомня онези “размирни” времена. Иначе режисьорът ми е неизвестен, но тъкмо ще имам повод да го преценя.

3. Алегро(Allegro)

Един приятел от Германия ми каза, че 15 минути, след като е свършил филмът, не е можел да стане от мястото си. Кристофър Бое изповядва моята визия, че “филмът трябва да те обсеби и да разбие навика”. Има вкус към детайла. Трудно се прави добър черно-бял филм днес. При скандинавците има малко “дарк” мания, но в повечето случай тя засилва психологизмът. Не го препоръчвам на хора, които си падат по динамиката.

4. БУЛЕВАРДЕН РОМАН (Crossed Tracks/Roman de gare)

Клод Льолуш си Клод Льолуш, дори когато се опитва да се скрие.

5. ВСЕ ОЩЕ ЖИВ. ФИЛМ ЗА КШИЩОВ КЕШЛОВСКИ (Still Alive. A Film About Kieslowski/Still Alive. Film o Krzysztofie Kieslowskim)

Винаги съм искал да поговоря с Кешловки, а това е шанс да го направите и вие, ако имате такова желание. Макар и задочно.

6. ВСЕКИМУ СВОЕТО КИНО (To Each His Own Cinema/ Chacun son cinema)

Повече от 30 добри режисьори, събрани в името на един филм, а този филм е за киното? Аз не бих го пропуснал.

7. Г. О. Р. А. (G.O.R.A.)

Гледал съм го четири пъти и съм се попикавал от смях. Хумор и самоирония, които лесно се вписват в балканският ни светоглед. Чем Йълмаз е невероятен талант. Изпълнява няколко роли във филма, а го разбрах чак вторият път, когато го гледах.

8. ДЕСЕТ КАНУТА (Ten Canoes)

Нямам много впечатления от австралийското кино, тъкмо шанс да ги увелича, а и чувам, че този филм заслужвал да се гледа. Проверете сами.

9. ДЖО СТРЪМЪР: БЪДЕЩЕТО Е НЕНАПИСАНО (Joe Strummer: The Future Is Unwritten)

Аз съм почитател на “Клаш”, ако и вие сте- този филм може да ви заинтересува.

10. ЖЕРТВА НА СПАСЕНИЕ (Gone Baby Gone)

Бен Афлек- режисьор на криминале? Може да е интересно, само да не стане прекалено сълзливо както се получи по едно време в “добрият Уил”. Морган Фрийман е вътре, така че може да обере “луфтовете”.

11. ЖИВОТ НА ПАУЗА (Cashback)

Харесвам британски комедии, макар всеобщо да е мнението, че британците нямат (или имат малко странно) чувство за хумор. Освен това този филм вече го закичиха с толкова награди, а е едва дебют на Шон Елис!

12. ИЗ ПАРИЖ (Inside Paris/ Dans Paris)

Мои агенти ми казаха, че бил образец на доброто френско кино. Други ми казаха, че бил прекалено “френски”. Т. е. прекалено задълбаване в опит за психологизъм, ама по “френски”. Ако имах възможност, бих проверил за какво става дума.

13. ЛЕТЕН ДЪЖД (Summer Rain/ El Camino de los Ingleses )

Големи хвалби за този филм, голямо нещо. Бандерас бил и добър ражисьор. Ами да я видим тази работа. При всички случаи книгата, която е основа на сюжета и сценария е добра. Някой каза, че това било отговор на “Откраднатата красота”, но с младеж в главната роля вместо Лив Тайлър. Но все пак проверете.

14. ЛИНЧ (Lynch)

Две години до Дейвид Линч. Вероятно има какво да разкажеш.

15. МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ (My Best Friend/ Mon meilleur ami)

Харесвам Льоконт, а още повече Даниел Отьой- той е един от наистина добрите и многопластови френски актьори. А комбинацията между двамата + Ванеса Паради сме я гледали в “Момичето на моста”. Така че очакванията се нагорещяват, а и “la femme” е друга. Някои казват, че била мноооого добра (комедия).

16. НОЩНА СТРАЖА НА РЕМБРАНД (Nightwatching)

Гринуей си е Гринуей, а след “Записки под възглавката” окончателно станах негов почитател. Така че не бих го пропуснал. Винаги разказва дори най- баналната история по невероятен начин. А краят винаги носи удовлетворение, макар че може да не е щастлив. (поне не в американският смисъл.)

17. ПОГЛЕДЪТ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО (The Gaze of Michelangelo/Lo Sguardo di Michelangelo)

Погледът на Микеланджело Антониони върху света винаги ме е вълнувал.

18. РАЗВОД ПО АЛБАНСКИ (Divorce Albanian Style)

Много неща мога да кажа за Адела Пеева, но друг път. Ако сте гледали “Чия е тази песен?” и ви е направил впечатление по някакъв начин, гледайте и този филм. Интересно ще е да видим новата “документална сага”.

19. ПОСТМОДЕРНИЯТ ЖИВОТ НА ЛЕЛЯ МИ (The Postmodern Life of My Aunt/ Yi ma de hou xian dai sheng huo)

Ан Хуей винаги извлича доброто, независимо дали е от Чо Юн Фат и прави гангстерска история в хонгконгски стил или комедия.

2o. РЕЖИСЬОРЪТ НА СВАТБИ (The Wedding Director/ Il Regista di matrimoni)

Анархистът Белокио сигурно отново атакува обществените абсурди по своя неповторим начин.

21. МЛАДОСТ БЕЗ МЛАДОСТ (Youth Without Youth)

Три неща, които говорят достатъчно: Франсис Форд Копола, Тим Рот, трилър.

22. МЕЖДУ ДВА СВЯТА (Slipstream)

Някои не одобряват тази истерия сред актьорите да стават режисьори, но от Антъни Хопкинс очаквам нещо наистина интересно. Дано се окажа прав.


Забележка: Пропуснах доста стари ленти, които съм гледал, а мисля, че и вие познавате. Ако не сте се “запознали” още, не знам къде сте бляли.



Желая ви приятно гледане!

П>С>

Мислех да пиша по- подробно, да правя връзки към IMDB, но нямам време. От мен толкоз

4 коментара:

Николай Павлов каза...

Бих добавил "Persepolis". Анимацията, която взе наградата на журито в Кан.

Съзерцател каза...

Аз вече казах, че ако можех, бих гледал всички филми. Доколкото знам филмът наистина е добър. Има автобиографичен елемент. Но аз не бих анимирал такава история. Смятам, че тя губи от това. Няма го пълнокръвието на истинското кино. Друг е въпросът, че Марджани Сатрапи е аниматор и това е нейният изказ. Не омаловажавам анимационното кино, но мисля, че има теми, които не са за анимиране.

Анонимен каза...

Надявам се да не се разочароваш много от "Между два свята"....

Съзерцател каза...

Възможно е и да се разочаровам.