петък, 2 ноември 2007 г.

Будителството- мисията невъзможна!

Вчера беше Денят на будителите, та покрай празника, учителската стачка и публикацията на Комитата се запитах: “Къде се загуби авторитета на българския учител?”

Стигнах до заключението, че ако трябваше да се осъществи българското Възраждане днес, при тези обстоятелства, то нямаше да се състои.

Първо, никой нямаше да направи саможертвата на Паисии или Софрони да обикаля гладен и бос България, за да разбужда заспалите. Този труд не се заплаща.

Второ, никой нямаше да подкрепи тези “миткала”, дето вместо да си седнат на задника и да си гледат рахата, са тръгнали да “пробуждат”. Нямаше да се намерят благодетели, които да заделят пари за училище, защото това е “загубен капитал”.

Епохата е различна.

Напоследък все чувам “всеки може да стане учител”, “за какви се мислят тия” и т. н.

Други пък под влиянието именно на възрожденските идеали крещят “това е позор”, “отношението към учителите е отвратително”.

Да, епохата е друга. Днес е времето на “падналите авторитети”.

Авторитет трудно се изгражда, но лесно се руши. Особено в България. Особено днес.

А този процес е двупосочен.

От една страна са тези, които са “специалисти” по всичко. “Лесно е да станеш учител.” Именно заради този начин на мислене сме на този хал. Щото днес хора, които смятат така, стават учители. Някой дава ли си сметка колко трудна професия е това? Заради един учител, който се подиграваше и унижаваше учениците, тъй като не беше доволен от живота си намразих предмета му. И днес като се сетя, ми става зле. Много учители са неосъществени “адвокати”, “дипломати” и какво ли още не, влезли с тройки педагогика. Други пък имат самомнение, породено от въображаемите възрожденски идеали за статута на учителя. А не си задават въпроса дали отговарят на него. Не се виждат отстрани. Те стоят от "другата страна".

Това е един от проблемите в България. Всеки мери от своята камбанария. Отношението към учителската стачка се формира от това, че гордите, ревящи и самодоволни наследници затрудняват ежедневието на родителите си. Ако не беше стачката, някой щеше ли да се запита: “Ей, как са учителите?! Стигат ли им парите?!” Говоря с едно хлапе, което ми заявява, че двойката му по математика е не резултат от незнание, а защото “математичката се прави на интересна”. Родителите му го подкрепят безрезервно. Той е “умно и надарено дете”, а учителите са “бездарни и само искат пари”. Така ли моето момче?! Я, ми реши този многочлен! Този “фъстък” представа си нямаше за какво става дума, макар да го бяха учили предишният срок! Извинение пак се намери. Оказаха се виновни учебните програми, които не са съобразени и натоварват отрочетата, но той иначе е “умно и надарено дете”. А аз познавам тази учителка и ако имам още някакви бегли познания по математика, то е благодарение на нея и майка ми. Понякога ми е обяснявала по два часа, само на мен, това, което не разбирам и къде греша!

Хайде стига!

Моля ви се, нека всички да се погледнем отстрани!

Преди да станеш учител, задай си въпроса: “Наистина ли “ставам” за учител?!”

Преди да почнеш да мериш заплатите на учителите, постави се на тяхно място. Отговори си какво означава образованието за теб и колко пари би отделил за него!

Защото ще се върнем отвъд Възраждането!

Няма коментари: