Снимка: Jah-Sen
Апропо, дайте идеи за име на момиченце.
Изисквания:
Досега бяха отхвърлени: Анна, Галя, Дора, Лора, Леда, Лида, Лидия, Мила, Мина и Нора.
Ще съм много благодарен.
А ако има “победител”, може да помислим и за награда- бутилка вино например, но не от най- скъпото. :)
П>С>Когато отвориха новият супер в квартала, част от голяма българска верига, чието име няма да споменавам, всички се зарадвахме. Намираше се на добре подбрано, ключово място, изборът на стоки- богат, цените – сносни. Така че може да се каже, че улесни живота ни. Но много скоро моят “ентусиазъм”, а и на други, беше охладен. Пространството на магазина не беше голямо, което довеждаше до една невъобразима “гъчканица” и постоянни катастрофи с пазарски колички. А имаше и само две каси, та километричните опашки можеха да те доведат до припадък.
Но собствениците явно бяха хора, мислещи в перспектива и бързо прецениха минусите. Бяха взети и незабавни мерки- ремонт, разширение и инсталация на нови каси.
Браво! Така се прави! Бизнесът трябва да се развива!
А сега, ако може, нека шефът на супера или някой сведущ по въпроса да ми обясни защо, по дяволите, беше този ремонт и монтирането на новите каси, след като в час пик пак работят само две и опашките са същите?!?!?
Това видео е един доста успешен опит за сатирична комедия, хвърляща страничен поглед към нашето днешно битие. Естествено, някои “неща” са преекспонирани за целите на “повествованието”, но нали това е работата на “сатирата”- да се видим отстрани. Видях мнения, че филмът представя България в “неблагоприятна” светлина.
Ами че ние сме си я направили такава. Можем ли да виним другите. Ако някой иска, нека отрече, че показаното е истина. Но с доказателства моля.
Представям ви
България- страна на неограничените... невъзможности
Приятно гледане...
Надявам се да ви хареса.
Допълнение:
Този филм спечели конкурсът за “късометражно предизвикателство” на Интерспейс през 2006 година. Според мен създателите му ще имат “бляскаво бъдеще” в света на киното. Казвам го, не защото ги познавам и доста от тях са ми приятели, а понеже знам как работят- “като за последно и с ищах”. Никога не съм се влияел в оценките си от шуробаджанашки критерии.
П>С>
Съжалявам за качеството, но и на сайта на Интерспейс не е по- добро. Технически ограничения.
П>П>С>
Оказа се, че и аз съм имал малък косвен принос към тази "продукция". Онази вечер “обичайните заподозрени” се бяхме събрали, та като стана на въпрос, се сетихме, че идеята за заглавието била моя.
Леле, че съм креативен!:)
Ами циганката умря, та да се похваля. Понякога и аз се поддавам на суета. Какво да се прави...
Аман от този Свети Валентин!
Има много начини да покажеш на един човек, че го обичаш. Нужно ли е да наемеш рекламно табло, където да изтипосаш снимката му с послание от типа “Светле, страхотна си! Много те обичам!”?!?
Към кого е насочено то? Към Светла? Или искаш да покажеш колко си влюбен на другите, че те не знаят? Или колко си богат?
Абе пич, по- добре тегли една майна на бизнес срещата в 10 часа и я изненадай в офиса й с цветя и скъпо бижу! Или вземи два билета за някоя екзотична и красива дестинация, па я “отвлечи”!
Между другото обръщаш ли й достатъчно внимание през останалото време на годината?
Или само днес, понеже така го внушава тази обществена истерия!?
И малко повече въображение, моля ти се!
Тоя постер е някаква абсолютна ексхибиционистична простотия!
Нямаш стил, брато!
Не си го мисли!
Харесвам това делене на стар и нов стил в календара ни. Дава възможност да празнуваш важните празници като Трифон Зарезан по два пъти.;)
Но най- важното е да го правиш със стил.
Това се отнася за всичко в живота ни, както отбелязах веднъж.
ДА СПАСИМ ИРАКЛИ обявявява НАЙ-МАСОВАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА ПРИРОДОЗАЩИТАТА И НАЙ-ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА СВ.ВАЛЕНТИН
14ти февруари 2008 г. - ден на ВЛЮБЕНИТЕ В ИРАКЛИ;
ПРЕД НАРОДНИЯ ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ", 18:30 часа
ТОЗИ 14-ти февруари няма да е като никой друг!
Този Св. Валентин ще бъде първият, на който хората с активна гражданска позиция ще могат да го докажат по най-красивия начин - целувайки се!
Така Гражданска група „Да спасим Иракли" смята да докаже, че само любовта може да спаси от апатията и агресията тази страна: апатията, която косвено убива ентусиазма за промяна, природата и всеки заблуден кълн на гражданско общество!
Това ще е първият св. Валентин, на който ще можем да докажем, че в България се целуваме добре, качествено и то с мисия - за да преборим апатията и кича!
ПРИЗОВАВАМЕ всички да се включат в опита ни за рекорд – най-масовата целувка в България!
Досега според рекордите на Гинес, най-масовата целувка е била тази в Будапеща с участието на 6400 двойки!
Дали можем повече?
ЕЛА(те) ДА СЕ ЦЕЛУВАШ(те) с/сред хиляди хора, влюбени в природата и ИРАКЛИ! Покажи, че дори кичът си струва, когато е за най-смислената кауза – тази на бъдещето: чистата политика и околна среда!
Паралелни целувки за Иракли ще има и във Варна и Пловдив
П>С>
Сега е момента, момчета! Направете го за Иракли!:) Кога друг път ще можете да целунете непозната, без да ви зашлевят шамар?:) “Извинявай, но нали е за Иракли!”
Съжалявам за иронията, ама този празник хич не го тача. Въпреки това нали реших да публикувам тези известия, няма да се откажа сега.
Гледам как едни “хора” недоволстват срещу присъдата на Максим Стависки. “Малко е...” “Богатите и известните винаги се измъкват...” “Не сме държава...”
Тези “хора” са силно социално ангажирани. Всяка вечер, когато изнасят черната статистика за катастрофите по новините, те цъкат съчувствено и разбиращо с език.
А на другата сутрин се качват на колите си и карат като откачени, псуват като каруцари, не спазват никакви предимства и правила... Виждал съм ги. Без майтап.
“Закъсняваме...” “’Айде бе, нещастник! Дай газ!”
Статистиката е забравена. Ами че тя си е просто една статистика. И то от телевизионния екран. Изглежда нереална и далечна. Като смъртта по филмите...
Но за мен тя отдавна е реалност. На два пъти ставам “жертва” (мразя тази дума) на “трафик инциденти”. Баща ми почина в следствие на такъв. Списъкът на приятелите, роднините и познатите ми загинали във “войната по пътищата” е безкраен. Наскоро пак загубих един от най- близките си приятели по този начин.
Така че катастрофата, предизвикана от Стависки и обстоятелствата около нея са грозни, но са и огледално отражение на нашата действителност.
Може би тя нямаше да се случи, ако имахме полиция на място. Която не се впечатлява от социалния статус и известността на нарушителите. Но нашите органи на реда са такива, каквито сме ги създали. Как да спреш Стависки? Световен шампион по фигурно пързаляне. Идол на стотици хиляди. Безгрешен. А ако го спреш, той ще врътне един телефон и мястото ти може да “изстине”.
Може би нямаше да има катастрофа, ако културата ни на шофиране беше различна. Ако спазвахме правилата и не толерирахме моторизираните “каубои”.
Може би...
Макар че винаги съществува един неизчислим процент на риск, но в България той е над 80 %.
Не се оплаквам. Не съм такъв. Просто казвам как изглеждат нещата от моя гледна точка. Отдавна съм взел решение за себе си. Ходя пеша и ползвам градски транспорт. Зарекъл съм се да не карам кола в този град, освен при извънредни обстоятелства като преместване например.
Уважавам и решението на тези, които предпочитат комфорта и бързината на “личното МПС”. Но дали те уважават моето?
Една сутрин преди три месеца вървях по тротоара на “Черковна”. Нали така е по правилник. Изведнъж някакъв дебел чичка с “Роувър” започна да форсира след мен, можеше да ме смаже. Уплаших се да не блъсне приятелката ми. Но това не го интересуваше. Търсеше място за паркиране. Естествено, това е по- важно. Докато се чудех накъде да отида, за да му направя “жизнено пространство”, отгоре, пак по тротоара, се зададе едно черно БМВ, карано от някаква нагласена мацка. Та така ние с приятелката ми се озовахме между тях. Никакво разбиране в техните погледи. Само недоволство. “Пречите ни бе...”
Наскоро излязох да се видя с приятели. Случи се така, че пресякохме на пешеходната пътека при университета. Беше към 9 часа вечерта. Никой не спря. Гледаха само как да ни заобиколят. Някои минаваха на милиметри от нас с висока скорост. Едно момче, което пресичаше от отсрещната страна, дори отнесе псувни от шофьорите. Пак никакво разбиране. Злобни, тъпи погледи. “Абе к’ви сте вие бе? Загубеняци без коли. Само ни пречите, а вече ни чакат на маса...”
Виновни сме. Виновни сме, че не сме се родили с колела вместо крака. Само пречим. Ние сме статистиката.
Само за едно ви моля. Следващият път, когато ме блъснете, само не казвайте: “Ама аз без да искам... Не знаех”.
Няма нищо по- обидно от това да те убият, “без да искат”. Някак си е безлично.
Бъдете честни. Бъдете каквито сте. Заявете отношение.
Кажете истината:
“Смачках го, защото ми пречеше на пейзажа!”
Powered by Blogger And Webtalks Templates и леко модифицирано от Jah-Sen и Ворце
