Доста време измина, откакто не съм преглеждал броячите на “детето”, а днес е последния ден на месеца, та реших да го направя. Разбира се, не се вълнувах толкова от броя на посещенията, а от ключовете думи, чрез които хората са намирали блога ми. Това е един своеобразен референдум, обратна връзка с вълненията на интернет потребителите.
Все още “некролозите” на Jah-Sen са първенец по посещаемост, но вече ги балансира “търсенето на име за бебе”, което много ме радва. Надявам се скоро животът да надмине смъртта. Доста философски настроени личности, вероятно повечето жени, търсят отговор на въпроса “мъжете са”? Спокойно, хора. Дори самият аз, самоопределящ се като “мъж”, доста често се чудя какво сме ние и какво включва понятието “мъж” в днешно време. Даже наскоро разговаряхме с един познат по тази тема и така и не стигнахме до някакво генерално заключение. Отпуснете се и си гледайте живота. Нали знаете какво е казал блаженият Августин? “Когато не ме питат какво е времето, знам какво е, но когато ме питат, не мога да отговоря”. Или нещо подобно, цитирам по памет.
Стана ми много тъжно, когато видях, че някакъв субект е нахлул в блога 3 часа сутринта с думите “не трябвам на никого”. Трябва да се чувстваш страшно самотен, за да обикаляш виртуалното пространство с такова търсене и то по това време.:( По същото време, както винаги, аз съм бил буден и съм ръчкал една от моите задачи. Ако знаех, щях да оставя скайп, за да се свърже с мен и да поговорим.
Не се притеснявай, човек! Знам какво ти е. Но погледни и от хубавата страна на нещата. Това, че не “трябваш на никого”, понякога е плюс. Представи си да са ти се увесили 10 души на врата, които зависят от теб и те разкъсват. Освен това откъде си сигурен, че не трябваш на никого? Вероятно има доста народ, който държи на теб, но ти не можеш да го забележиш, защото си зает да се самосъжаляваш. И както съм писал, най- малкото трябваш на себе си. Радвай се на живота. Огледай се и ще разбереш, че дори сам, не си самотен. Пиши едно писмо на suzercatel.contemplator@gmail и ще пием по бира. Стига да си в шоплука, иначе може да си поговорим в мрежата.
Шест души са търсели на блога ми “целувка”. Ето това да се чува. Ако сте жени (Сега някой да не ме обяви за хомофоб и че дискриминирам групите с алтернативна сексуална ориентация. Съжалявам, ама съм хетеро...), въпросът може да се уреди.
Скъпи дами,
Ако искате целувки от мен, пращайте кратки автобиографии и мотивационни писма, за предпочитане със снимка, на горепосочения мейл адрес.:)))) Обещавам, че ще отговоря на всички. Не се стеснявайте, излейте душата си. Бъдете детайлни и подробни, особено що се отнася до секса, а и не само до него.;)))
В очакване ваш
Ворце
П>С>
Допълнение:
Тoку-що една приятелка, прочела писанието ми, ми се скара, че не съм бил по- предпазлив. “Ти по- добре им искай медицинските картони вместо мотивационни писма”. Да, в какво време живеем. Но като се замисля май има право.
И все пак дори за целувката трябва мотивация. Знам какво е да се целуваш с някой, който не е мотивиран.;)
