петък, 20 юни 2008 г.

Кавалер (Фрустрирано за някои жени 2)




Другите шофьори се мятаха като риби на сухо в задръстването. Гледаха злобно изнервени и псуваха. Явно всички бързаха за някъде. За ракията и салатата, за мача... Болестта на съвремието. “Искам го и то на секундата, а всичко останало (и останали) нямат значение- само пречат”. От време на време някой “дилър” форсираше мощната си кола последен модел в отчаян и рискован опит да изпревари колоната, задръствайки и без това задръстеното положение.

А той...

Той ярко контрастираше в цялата ситуация. Подсвиркваше си весело и барабанеше по волана. Пълзеше с малката си икономична японска количка, без да недоволства. Беше странно, защото целият му ден беше низ от изнервящи събития като се почне от ядосаните недоебали шефове, които му скачаха по главата, мине се през досадните родители, звънящи му перманентно с някакви глупави проблеми и се свърши с нацупената му половинка, намираща винаги причина да недоволства. А въпреки всичко успя да запази позитивното си настроение. Радваше са на хубавото слънчево време сред бензинови изпарения и си подсвиркваше. Тъй като, за разлика от останалите, той не бързаше, виждаше неща невидими за другите. Затова ги и забеляза. Седяха на тротоара пред пешеходната пътека и чакаха да пресекат. Но всеки път когато стъпеха на улицата, отнасяха по някой клаксон и ги принуждаваха да се върнат. Те не оставаха длъжни. Процеждаха по някоя благословия към провинилия се шофьор. Бяха красиви. Нагласени. Отиваха на парти или среща. Едната руса, другата чернокоса. Класическа комбинация за порно тройка. Но на него му заприличаха на подплашени кошути. Какво да го правиш- романтик. Наби спирачки пред пешеходната пътека, предизвиквайки недоволството на шибаняците зад него. Махна им приятелски през отворения прозорец- “преминавайте”. Чернокоска му се усмихна в отговор.

- Ето това се казва кавалер!

Но блондинката му хвърли поглед, изпълнен с пренебрежение и презрение:

- К’ъв кавалер ма! Глей го к’ва кола кара! Абсолютен нещастник!

Кръвта нахлу в главата му и позитивизмът му се изпари. Стана реалист. Дори нещо повече- психопат. Почувства как всеки момент ще натисне газта и красивите тела ще се превърнат в кървава каша. Но беше вече късно. Те бяха пресекли.

- А да еба курвите нещастни!!!!

Даде мръсна газ. За 5 минути изкара репертоара си от псувни и ругатни. След това млъкна безпомощно. На следващия светофар вече беше спокоен. Все още малко го човъркаше отвътре. “Трябваше да ги смачкам!”- помисли си вяло.

- Ама нали съм кавалер!

Засмя се.

Няма лъжа, няма измама- историята е истинска. Главният герой е мой приятел.

Няма коментари: