Статуси...

Emptyness

Other people are bright;
I alone am dark.
Other people are sharper;
I alone am dull.
Other people have a purpose;
I alone don't know.
I drift like a wave on the ocean,
I blow as aimless as the wind.

Флаш моб: За Рила!

София

Сряда (29.08.2007)

от 19:30 часа

Флаш моб: За Рила!

Пресичаме пешеходната пътека на ъгъла на Раковска между Неофит Рилски и Хан Крум (завоя преди "Силиконовата долина")

Пазете се от провокатори, носете разум, плакати и викнете приятели!

Носете си кашонени сгради и строителни материали - ще застроим пешеходната пътека.
Така можем да станем свидетели на първото събаряне на незаконен строеж по тези географски ширини!

Багери и тежки машини събарят дървета и копаят за строеж на път и лифт, незаконно без оценка на въздействието върху околната среда! Инвеститори с джипове вече твърдят, че местността е "частна собственост". Пътят и лифтът могат да бъдат само началото на проекта за ски курорт "Паничище- Езерата - Кабул". Офшорната фирма Рила Спорт АД се готви да застрои 21 писти и съоръжения на 1800 дка от територията на Национален парк Рила.

Ще останем ли безучастни, ще позволим ли да се повтори случилото се в Национален парк "Пирин" и Банско:

www.bluelink.net/savepirin

Източник>

ПРОТЕСТ ЗА СТРАНДЖА!

Събота, 18 август 2007, 16:30 ч. протест за Странджа:

Жива верига (хоро), очертаваща границите на природен парк "Странджа"

Живата верига върви по границите на парка според ТУП на община Царево; започва от морето, след 30м пресича пътя Царево – с.Варвара и продължава по края на горските масиви.

Ще познаете мястото по табела за ПП "Странджа", поставена до шосето от Царево за с. Варвара. Мястото е 1км южно от кв. Василико (стария град на Царево) и от къмпинг нестинарка, до корабния завод.

Искания:

1. МОСВ да приеме план за управление на парка, а община Царево да съдейства на процеса;

2. ДНСК да събори незаконния строеж на "Краш 2000" - ваканционно селище "Златна перла";

3. МОСВ да приеме заповеди за режима на защита на всички територии в планината Странджа, попадащи в европейската екологична мрежа "Натура 2000", според Постановление на МС №122/17.2.2007г.

Изтеглете исканията!
Изтеглете писмото до МОСВ за Иракли!

Оригиналът>

Некролози

Некролози

При всеки неканена идвам.
Богати и бедни прибирам.
Като узрее живота разбирам.
Все кръгло реколта събирам.

Чувствам наслада,
вървя и чета некролозите.
Посмъртна награда,
внасяйте всичко в ковчезите!

Сълзите не ме трогват вече.
Парите не струват човече.
Живота като семе разпръснат.
Посян, за да бъде откъснат.

Малките радости от живота

“Забързани, задъхани, така минават дните ни.” И улисани във всекидневните проблеми забравяме да се радваме на животът. А поводи има. Говоря за ония малки делнични и празнични “ситници”, които смятаме за даденост и затова не забелязваме. Тия дни си мисля за тях. Преди известно време обещах да направя списък с моите “малки житейски радости”. А аз може да бавя, но винаги изпълнявам обещанията си. (Или поне частта, която зависи от мен.) Така че...

[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ

Малките радости на живота или нещата, които ме правят щастлив и обичам:

1. Сутрешното кафе. Какво е началото на денят без него? Особено, ако го е приготвила майка ти или приятелката ти, докато ти крадеш още няколко секунди сън.
2. Първата цигара за деня. Какво е сутрешното кафе без “глътка” тютюн?! Още Алеко (Константинов имам предвид) го е забелязал. Ако не знаеш, прочети “Страст” и ще разбереш.
3. Сладоледът. Най обичам йогурт, пъпеш и шоколад. Но и на другият не бих простил, вярвайте ми. Няма по- хубаво усещане от това как ти се топи в устата и се стича в гърлото ти на талази. Особено ако умираш от жега.
4. Чаят. Дали ще бъде зелен (обожавам го) или липов, или мурсалски, зависи от много неща, а най вече от настроението. По “английски”, по български, със захар, мед, желе от дюли, това е чай.
5. Планината. Няма друго такова изживяване като дългият самотен планински преход. Ти, планината и бог. А всичко останало е незначително.
6. Ловът. И то по- специално на вълци. Няма друга такава игра и противоборство. (Но вече не го практикувам)
7. Разходката. Сутрешна, следобедна, безцелна, споделена с приятелката ми (обожавам да се разхождам с нея) или самотна, попиваща животът наоколо и търсеща впечатления.
8. Дългата и страстна любов с приятелката ми. (Не да “чукам”, не да “еба”, а да правя любов с човекът, когото обичам)
9. Приятелите. “Хапване, пийване и слушатели за новата песен”, но и нещо много повече.
10. Да гледам как приятелката ми спи, да слушам дишането й, да ровя в косите й и да погаля лицето й.
11. Ръката на майка ми. Когато я поставя върху рамото ми, докато съм се замислил върху някой мой проект. Макар че откакто “пораснах”, не го прави често.
12. Сокът от грейпфрут. Самият грейпфрут също.
13. Шахът. Независимо дали ще победя, или ще загубя, това е едно добре оползотворено и приятно време за мен.
14. Билярдът. Понякога вселената е билярдна маса. Поне за мен.
15. Прегръдката на майка ми. Особено когато се връщам от някое “горещо” място.
16. Киното. Добрите филми. Тези, които те залепят за столът и те оставят без дъх или те карат да подскочиш. А ако го споделиш с някой близък, удоволствието е още по- голямо. Това е другата вселена, в която обичам да потъвам.
17. Готвенето. Това си е цяла магия. А от него произтича-
18. Яденето. Прости ми, ти горе, знам, че е грях, но слаба е човешката природа. Ако започна да изброявам усещанията от различните гозби, няма да ми стигне блога. ;)
19. Виното. Изстуденото шардоне и мускат през лятото. Руйният мавруд през есента и зимата. Трябва ли да ви обяснявам?
20. Спиртните наслади. Консумирайте с мярка! ;) Отлежалата сливова, без която салатата не е същата. Или отлежалото ирландско, консумирано, докато съм се отпуснал във фамилното кресло и чета някоя интересна книга.
21. Книгите. Тези, които те шокират, но и тези, които са предсказуеми, но имат добър стил. Всичките, които те поглъщат.
22. Дребните малки нещица, които си донесъл от далече или които са ти подарили, или които си наследил. На другите не им говорят нищо, а на теб ти разказват цели истории.
23. Баскетболът. Макар че играя изключително рядко за съжаление. Трябва да го правя по- често и вероятно ще бъда по- щастлив.
24. Масажът. Когато приятелката ми ме масажира или аз нея.
25. Работата. Конфуции е казал: “Занимавай се с това, което обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито ден”. Стремя се да спазвам неговият съвет. Когато мисля “творчески” върху нещо, по което работя. Това е божествен момент. Иначе административните и лоши страни, и тях ги има, но в този момент не съществуват.
26. Чаша мляко преди лягане. А понякога и сутрин.
27. Шейковете. Как ги пропуснах, когато си помислих за сладоледа?!
28. Айкидото. Трябва да го почувстваш, не може да се обясни с думи. За съжаление все става така, че започвам, стигам до някакво ниво и обстоятелствата ме карат да прекъсна тренировките. Започнах го в армията, после в един клуб, после в университетът... Абе, сам съм си виновен, но нейсе.
29. Музиката. Различна, както и настроенията ми. Понякога фон, понякога главно действащо лице.
30. Удовлетворението от свършеното. Много трудно постижимо за мен. Обикновено никога не съм доволен от това, което съм направил. Винаги мисля, че може и по- добре. Но идват разни хора и ми казват: “Ей, много благодаря за еди-какво си, което си направил. Свърши ми чудесна работа ”. Тогава чувството е много близко.
31. Оръжието. Това е малко специфично при мен. Баща ми беше състезател по стрелба. А и в родът ми има доста военни и други подобни образи. Говоря за допирът до хладната стомана. Да извадиш пистолетът, да го погалиш, да го почистиш и да го прибереш отново. Не знам дали ще ме разберете.
32. Интересните хора и неща. Кои са те? И аз не знам. Но когато ги срещна, ги разпознавам.
33. Подаръците. Да правя. Е, и да получавам. Но май повече обичам да правя. Не... да получавам. Абе, не знам. И двата варианта са хубави.
34. Скъпоценните и полускъпоценните камъни. Като малък се запалих по гемологията и започнах да ги колекционирам. Излъчват една особена топлина и светлина. Усещането е по- различно вероятно отколкото при другите. Обичам и да търся такива камъни. Аметисти в Родопите, Яспис на Витоша. Едно време го правех често, сега нямам време. Понякога изваждам това, което е останало от колекцията ми (много от тях съм подарил), за да усетя топлината им.
35. Залезът. Да го гледам от Моста на влюбените при НДК. Или от където и да е. Още повече, че там почнаха много да застрояват.
36. Горещият душ. Сутрешен, вечерен. Сам или в компания.;)
37. Нощта. Тихата и мълчалива нощ. Обичам да работя през нощта.
38. Кратките летни бури, прекъсващи маранята.
39. Прасковите. Особено крадените. ;) всички сме го правили като малки, но не са ни филмирали.
40. Гроздето. Най вече на гроздобер, когато е току-що откъснато. Ароматно и захарно. Но и купеното не отказвам. Това е един от най- любимите ми плодове.
41. Добрите цветови съчетания.
42. Стилният интериор.
43. Допирът на някои материи до кожата ми. Чисти памучни чаршафи, копринена риза... :)
44. Желето от дюли.
45. Безцелното стоене на някоя пейка в парка, докато майките разхождат наоколо децата си.
46. Покерът. Това е единствената хазартна игра, която харесвам. Заради психологията. Но играя изключително рядко и инцидентно. Това прави преживяването още по- вълнуващо.
47. Къпането в реки, езера и морета през горещото лято.
48. Колата. С лед и лимон. Не е реклама. Приятелката ми твърди, че съм пристрастен към колата. Понякога и аз си мисля така.
49. Да лежа на някоя планинска поляна и да гледам звездното небе.
50. .... Всичко пропуснато

Това е моят списък с дребни “житейски радости”. Направете си и вие. Ще ви стане приятно. Хубаво е да имаш такъв списък. И когато ти дойде “нанагорно” да си го прочетеш. Разбираш, че всичко е преходно. Може да не получаваш достатъчно пари, шефовете да ти крещят, да не си станал нобелов лауреат, както си мечтал като малък. Но пък имаш своите малки и съкровени “ситници”. Хич не е малко.

Не търсете логика в подредбата или съдържанието. Написах го на един дъх, хаотично, без да се замислям много. Сигурно на някой психолог ще му е интересно да го прочете.

П>С> Смятах да приложа и снимки, ама щеше да стане мазало. Смятам, че и така е красноречив.

П>П>С>

Драги мои приятели,

Познати и непознати читатели,

(на които благодаря за интересът към моите глупави писания)

С този пост ви казвам “довиждане” до септември. Минавам в “нелегалност”.

Както сте забелязали, лято е!!! Нали сте забелязали?

Лятото можеш да го прекараш в града под съпровода на тази песен ето така:

но е по- вероятно да го изкараш под акомпанимента на същата песен, но ето така:

а аз си го представям така:

Така че отивам да осъществявам нещата от списъка.

Всъщност, предпочитам да почивам през септември, но тази година ще бъда зает през този месец и реших да го направя сега. Искам да обърна и внимание на някои проекти, които занемарих.

Е, ако нещо ме впечатли много силно, ще седна на първият компютър с мрежа, за да го споделя.

Тези, които чета, да знаете, че ще продължа да ви чета. Така че пишете.

Оставям ви Jah-Sen, който току-що се върна и може би има да сподели интересни неща. Най- малкото снимки, мисля си аз.

С пожелание за приятни изживявания

Ворце

П>П>П>С

Jahska, брат, оправи най- накрая хтмл кода, не мога да открия шибаната грешка.

За идеите, хората, личностите, лидерите и каузите

Преизбирането на Костов за лидер на ДСБ, дебатът за въвеждане на задължително гласуване и хиляди подобни “случки” в нашето политическо битие, постоянно ме подсещат за един спор, който водихме с Даниел около евро изборите. Според Даниел по- голямата част от хората в България, включително и аз, не гледат идеите и политическите платформи, които им се предлагат, а си търсят извинение, за да не гласуват. (Цитирам по памет, водих разговора от служебно кю, където не се пази историята на диалозите, така че ако бъркам някъде, Даниел да каже.) Ще направя малко по- подробно представяне на разговора, за да разберете за какво сме си говорили и откъде произтекоха моите “луди” мисли. След изборите с Даниел се срещнахме във виртуалното пространство и обсъдихме резултатите. Аз изразих своето раздразнение от хората, които гласуват под строй, без да мислят, влияейки се от своята семейна история (или изкривената представа за нея) или етническа принадлежност. Сещате се за кого говоря. Споделих, че не съм гласувал. А Даниел каза, че му е писнало от хора, които си търсят извинение да не гласуват и само търсят повод, за да “плюят”. Попита ме дали съм си направил труда да разгледам политическите платформи на партиите, или направо съм решил да не гласувам. Аз му казах, че съм си направил този труд, макар и отгоре- отгоре. Започнахме да обсъждаме политическите програми на различните кандидати. Стигнахме до платформата на една партия, чието име няма да споменавам, и аз изразих своето недоверие и негативизъм към нейните “лидери”. А Даниел заяви, че проблемът е точно в това, че не гледаме идеите, а само търсим нещо лошо в лидерите на политическите партии. Имаше право за много от нещата, които каза.

Та от тогава си мисля за “идеите”. А покрай тях и за хората. Това естествено ме доведе до личностите, лидерите и каузите.

Какво е “идеята”?

Според “Речникът на чуждите думи в българският език”:

ИДЕЯ ж, (рус. идея, нем. Idee по лат. Idea от гр. ιδεα 'вид, форма') 1. Филос. Отра­жение на обективната действителност в човешкото съзнание. 2. Изк. Основна, главна мисъл на художествено произве­дение. 3. Творческа мисъл, хрумване, намерение за осъществяване на нещо. 4. Само ед. ч. Разг. представа. 5. Филос. В идеалистическата философия — вечна същност на предметите и явленията, достигната само по пътя на разума.

Оказва се, че идеята е “отражение”, “мисъл”, “хрумване”, “намерение”, “представа” или “същност”, но пак само в човешкото съзнание. Общото между всички тези понятия е, че са абстрактни, “утопични” и съществуват само в нашите мозъци. Така стигаме до връзката “човек” – “идея”. Ако продължа да задълбавам във философската схоластика, мога спокойно да кажа, че самият “човек” е една “идея”. “Човекът” за разлика от останалите животни има “самосъзнание” и така стигам до извода, че “човекът” е това, в което вярва, т. е. “идеите”, които носи в себе си. Даниел казва да се гледат “идеите”, а не “хората”. Но нали “идеите” не съществуват извън “хората”. Те дават живот на тези абстракции, наречени “идеи” като стават техен носител. От тях зависи дали “идеите” ще останат красиви думи, или ще бъдат реализирани. Баджанакът често казваше “аман от хора с идеи, само говорят, а нищо не правят”. Прав беше. А в една песен се пее:

“Хората искат идеи!

Хора ли?

Къде ги видя?”

И те са прави. Или както казваше героят от “Мъжки времена”: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.” Затова аз гледам “хората”, които застават зад “идеята”. Може да ми предлагат интересни “идеи”, но ако знам, че тези “хора” връзват тенекии, ще ги пусна “у лево”. Казано е “по делата им ще ги познаете”.

Когато бъдат формулирани и осъзнати, когато около тях се обединят хора, които ги превръщат в цел, “идеите” еволюират в “каузи”. Според гореспоменатият речник:

КАУЗА (ж. (лат. causa) Книж) е общо дело, идея, интерес.

Т. е. “каузата” е споделена, осъзната идея, превърната в цел. Наскоро си писах с Добри за каузите. Та събират се някакви хора, обединени около някаква “идея” и решават да я реализират, превръщайки я в “кауза”. Как става това? Ще си послужа с исторически пример, за да онагледя подскачащите си мисли. Ще се позова на случаят с ВМРО. “Хайде, стига бе”, вече са изругали някои. Спокойно, ще говоря за старото ВМРО, а и не се сетих за по- добър пример. Събират се там “комитите” и създават организацията. Веднага след учредяването през октомври 1893 г. започват да мислят за структурирането на “каузата”, т.е. за “пътят” към “целта”. Знаете историята- устав през 1896 г., след това някои промени 1902 г. и т. н. Каква ми е мисълта? Много е важно как ще структурираш една “кауза”, как ще формулираш “пътят” към “целта”. Някои се подвеждат по думите на Макиавели, че “целта оправдава средствата”. Но май не е точно така, а и друг е въпросът какво е искал да каже Макиавели. “Пътят” за постигане на една “кауза” е част от самата нея. Колкото по- добре го формулираш, толкова по- малко ядове ще береш. Защото всяка “кауза” бива атакувана, особено ако “идеята” е силна и привлекателна. И ако не е “структурирана” добре, тя се огъва. Ето сега някои се опитват да подменят “каузата” на ВМРО, опитват се да ни внушат, че не е това, което си мислим. Но тия, които са формулирали тази “кауза” навремето, са го направили толкова “кристално ясно”, че тя не може да бъде подменена или манипулирана. Други се опитват да използват авторитета й, ама и те не успяват по същите причини. Доброто и ясно структуриране на “каузата” намалява и рискът от “човешкият фактор”. Както казах, красив е “човекът”, но грешна е неговата природа. Така няма значение кой е “приносител” на “каузата”. Дали ще бъде Гоце, Даме, Татарчев, Тодор или Ванче не е от такава важност. Те са значими, доколкото следват “пътят”. Той ги прави “личности” и “лидери”. Ако “паднат”, “друг ще ги смени и толкоз”. “Пътят” е ясен. Но случва се, някои “лидери” да кривнат от “пътят”. Дали от “слабост човешка”, или от други подбуди, няма значение. Горе споменах за тях. Организацията... пардон, “каузата” не им прощава. (Но това става, когото “каузата” е формулирана “кристално ясно”. Тогава отклоненията веднага се забелязват.) И те си го отнасят. Дали ще бъде с куршум или с изборен резултат, пак е без значение. И в двата случая са трупове. (Това е проблемът на СДС според мен. Още при формулирането на “каузата” някъде е имало пропуск. Затова тя се огъна и пропука.)

Аз май избързах. Но все пак да продължа.

Така са се случвали нещата едно време. Така се случват и в някои други държави днес. Хората се обединяват около една “идея”, “структурират” я в “кауза” и се борят за нея.

Как седят нещата в България днес?

Търсих аз преди последните избори “идеята”. Тук “идея”, там “идея”. Гледам политическият “пейзаж” в България и все се сещам за автобиографията на Куцият Елен, един от последните велики индиански шамани. В нея той обясняваше много добре разликата между “политическият” живот на индианците и белите. Куцият Елен твърдеше, че независимо дали пие, краде и ходи по жени, винаги ще си остане индиански лидер, защото доверието на неговите съплеменници не зависело от неговият морал и поведение. Те знаели, че духовете са му дали силата. При белите е обратното. Свещеникът и политикът се разглеждали като морален пример. Ако белите видят своят свещеник пиян, той губи тяхното уважение.

Ние май си приличаме с индианците. Може би сме роднини.

Абе, за какво са ни “идеи”?! Ние сме обединени около “силни лидери”, “ярки личности”. Те “знаят как”... да ни оправят. Голямата част от “хората” не искат “идеи”, те искат “месии”. Това и получават.

Доведете Куцият Елен (Ако е още жив. Май е починал началото на 80-те.) и аз ще гласувам за него. Той поне наистина говори с духовете.

Не знам, но като гледам, не виждам “идеи”, а “личности” и “лидери” още по- малко.

П>С> Това е един дълго отлаган текст, който реших най- накрая да напиша, след като прочетох последната публикация на Комитата. Може би, защото съм недоспал и леко махмурлия, написах много глупости, за да обясня нещо просто, но се надявам, че сте ми схванали мисълта.

П>П>С> А Куцият Елен е един наистина мъдър индиански лечител. Съжалявам, че го използвах в текста си. В книгата му има много интересни неща и мъдри мисли. В този текст съм извадил думите му от контекста, но той наистина отбелязва тази разлика.