четвъртък, 2 август 2007 г.

За идеите, хората, личностите, лидерите и каузите

Преизбирането на Костов за лидер на ДСБ, дебатът за въвеждане на задължително гласуване и хиляди подобни “случки” в нашето политическо битие, постоянно ме подсещат за един спор, който водихме с Даниел около евро изборите. Според Даниел по- голямата част от хората в България, включително и аз, не гледат идеите и политическите платформи, които им се предлагат, а си търсят извинение, за да не гласуват. (Цитирам по памет, водих разговора от служебно кю, където не се пази историята на диалозите, така че ако бъркам някъде, Даниел да каже.) Ще направя малко по- подробно представяне на разговора, за да разберете за какво сме си говорили и откъде произтекоха моите “луди” мисли. След изборите с Даниел се срещнахме във виртуалното пространство и обсъдихме резултатите. Аз изразих своето раздразнение от хората, които гласуват под строй, без да мислят, влияейки се от своята семейна история (или изкривената представа за нея) или етническа принадлежност. Сещате се за кого говоря. Споделих, че не съм гласувал. А Даниел каза, че му е писнало от хора, които си търсят извинение да не гласуват и само търсят повод, за да “плюят”. Попита ме дали съм си направил труда да разгледам политическите платформи на партиите, или направо съм решил да не гласувам. Аз му казах, че съм си направил този труд, макар и отгоре- отгоре. Започнахме да обсъждаме политическите програми на различните кандидати. Стигнахме до платформата на една партия, чието име няма да споменавам, и аз изразих своето недоверие и негативизъм към нейните “лидери”. А Даниел заяви, че проблемът е точно в това, че не гледаме идеите, а само търсим нещо лошо в лидерите на политическите партии. Имаше право за много от нещата, които каза.

Та от тогава си мисля за “идеите”. А покрай тях и за хората. Това естествено ме доведе до личностите, лидерите и каузите.

Какво е “идеята”?

Според “Речникът на чуждите думи в българският език”:

ИДЕЯ ж, (рус. идея, нем. Idee по лат. Idea от гр. ιδεα 'вид, форма') 1. Филос. Отра­жение на обективната действителност в човешкото съзнание. 2. Изк. Основна, главна мисъл на художествено произве­дение. 3. Творческа мисъл, хрумване, намерение за осъществяване на нещо. 4. Само ед. ч. Разг. представа. 5. Филос. В идеалистическата философия — вечна същност на предметите и явленията, достигната само по пътя на разума.

Оказва се, че идеята е “отражение”, “мисъл”, “хрумване”, “намерение”, “представа” или “същност”, но пак само в човешкото съзнание. Общото между всички тези понятия е, че са абстрактни, “утопични” и съществуват само в нашите мозъци. Така стигаме до връзката “човек” – “идея”. Ако продължа да задълбавам във философската схоластика, мога спокойно да кажа, че самият “човек” е една “идея”. “Човекът” за разлика от останалите животни има “самосъзнание” и така стигам до извода, че “човекът” е това, в което вярва, т. е. “идеите”, които носи в себе си. Даниел казва да се гледат “идеите”, а не “хората”. Но нали “идеите” не съществуват извън “хората”. Те дават живот на тези абстракции, наречени “идеи” като стават техен носител. От тях зависи дали “идеите” ще останат красиви думи, или ще бъдат реализирани. Баджанакът често казваше “аман от хора с идеи, само говорят, а нищо не правят”. Прав беше. А в една песен се пее:

“Хората искат идеи!

Хора ли?

Къде ги видя?”

И те са прави. Или както казваше героят от “Мъжки времена”: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.” Затова аз гледам “хората”, които застават зад “идеята”. Може да ми предлагат интересни “идеи”, но ако знам, че тези “хора” връзват тенекии, ще ги пусна “у лево”. Казано е “по делата им ще ги познаете”.

Когато бъдат формулирани и осъзнати, когато около тях се обединят хора, които ги превръщат в цел, “идеите” еволюират в “каузи”. Според гореспоменатият речник:

КАУЗА (ж. (лат. causa) Книж) е общо дело, идея, интерес.

Т. е. “каузата” е споделена, осъзната идея, превърната в цел. Наскоро си писах с Добри за каузите. Та събират се някакви хора, обединени около някаква “идея” и решават да я реализират, превръщайки я в “кауза”. Как става това? Ще си послужа с исторически пример, за да онагледя подскачащите си мисли. Ще се позова на случаят с ВМРО. “Хайде, стига бе”, вече са изругали някои. Спокойно, ще говоря за старото ВМРО, а и не се сетих за по- добър пример. Събират се там “комитите” и създават организацията. Веднага след учредяването през октомври 1893 г. започват да мислят за структурирането на “каузата”, т.е. за “пътят” към “целта”. Знаете историята- устав през 1896 г., след това някои промени 1902 г. и т. н. Каква ми е мисълта? Много е важно как ще структурираш една “кауза”, как ще формулираш “пътят” към “целта”. Някои се подвеждат по думите на Макиавели, че “целта оправдава средствата”. Но май не е точно така, а и друг е въпросът какво е искал да каже Макиавели. “Пътят” за постигане на една “кауза” е част от самата нея. Колкото по- добре го формулираш, толкова по- малко ядове ще береш. Защото всяка “кауза” бива атакувана, особено ако “идеята” е силна и привлекателна. И ако не е “структурирана” добре, тя се огъва. Ето сега някои се опитват да подменят “каузата” на ВМРО, опитват се да ни внушат, че не е това, което си мислим. Но тия, които са формулирали тази “кауза” навремето, са го направили толкова “кристално ясно”, че тя не може да бъде подменена или манипулирана. Други се опитват да използват авторитета й, ама и те не успяват по същите причини. Доброто и ясно структуриране на “каузата” намалява и рискът от “човешкият фактор”. Както казах, красив е “човекът”, но грешна е неговата природа. Така няма значение кой е “приносител” на “каузата”. Дали ще бъде Гоце, Даме, Татарчев, Тодор или Ванче не е от такава важност. Те са значими, доколкото следват “пътят”. Той ги прави “личности” и “лидери”. Ако “паднат”, “друг ще ги смени и толкоз”. “Пътят” е ясен. Но случва се, някои “лидери” да кривнат от “пътят”. Дали от “слабост човешка”, или от други подбуди, няма значение. Горе споменах за тях. Организацията... пардон, “каузата” не им прощава. (Но това става, когото “каузата” е формулирана “кристално ясно”. Тогава отклоненията веднага се забелязват.) И те си го отнасят. Дали ще бъде с куршум или с изборен резултат, пак е без значение. И в двата случая са трупове. (Това е проблемът на СДС според мен. Още при формулирането на “каузата” някъде е имало пропуск. Затова тя се огъна и пропука.)

Аз май избързах. Но все пак да продължа.

Така са се случвали нещата едно време. Така се случват и в някои други държави днес. Хората се обединяват около една “идея”, “структурират” я в “кауза” и се борят за нея.

Как седят нещата в България днес?

Търсих аз преди последните избори “идеята”. Тук “идея”, там “идея”. Гледам политическият “пейзаж” в България и все се сещам за автобиографията на Куцият Елен, един от последните велики индиански шамани. В нея той обясняваше много добре разликата между “политическият” живот на индианците и белите. Куцият Елен твърдеше, че независимо дали пие, краде и ходи по жени, винаги ще си остане индиански лидер, защото доверието на неговите съплеменници не зависело от неговият морал и поведение. Те знаели, че духовете са му дали силата. При белите е обратното. Свещеникът и политикът се разглеждали като морален пример. Ако белите видят своят свещеник пиян, той губи тяхното уважение.

Ние май си приличаме с индианците. Може би сме роднини.

Абе, за какво са ни “идеи”?! Ние сме обединени около “силни лидери”, “ярки личности”. Те “знаят как”... да ни оправят. Голямата част от “хората” не искат “идеи”, те искат “месии”. Това и получават.

Доведете Куцият Елен (Ако е още жив. Май е починал началото на 80-те.) и аз ще гласувам за него. Той поне наистина говори с духовете.

Не знам, но като гледам, не виждам “идеи”, а “личности” и “лидери” още по- малко.

П>С> Това е един дълго отлаган текст, който реших най- накрая да напиша, след като прочетох последната публикация на Комитата. Може би, защото съм недоспал и леко махмурлия, написах много глупости, за да обясня нещо просто, но се надявам, че сте ми схванали мисълта.

П>П>С> А Куцият Елен е един наистина мъдър индиански лечител. Съжалявам, че го използвах в текста си. В книгата му има много интересни неща и мъдри мисли. В този текст съм извадил думите му от контекста, но той наистина отбелязва тази разлика.

Няма коментари: