събота, 22 август 2009 г.

Малките радости от живота (2)


Петър ме е включил в поредната блогърска игра, молейки ме да изброя “6 дребни неща, които ме правят щастлив”. Обясних му, че “не само съм изпреварил събитията, но съм и преизпълнил плана, изброявайки не 6, а цели 50 неща, които ме правят щастлив и то още миналата година.”> ;) Но тогава отбелязах, че списъкът е незавършен, защото принципно съм жизнерадостен човек и постоянно откривам или преоткривам разни неща, които ме радват и правят щастлив. :)))))
Затова реших да допълня списъка с още няколко дребни радости, които преоткрих наскоро...Пълно двустранно подравняване
51. Морето – бях забравил неговата безбрежност и как изпразва главата ти от всякаква мисъл, галейки отпуснатото ти върху вълните тяло... Ако има върховна медитация- това е! :))) Но видях и другото му лице- мрачно и буреносно, което те кара да се чувстваш толкова незначителен и низш... Приятел и враг едновременно... Целият живот събран в няколко мига...
52. Тишината- наскоро пак чух крясъка на тишината и го оцених... С нея имаме специален език, известен само на нас... Понякога я чувствам като единствения достоен събеседник...
53. Танците- винаги съм танцувал, но през последните месеци структурирах това свое занимание. Концентриран в детайла на движението, съчетано със звука и допира до тялото на партньора- съвършения вселенски синхрон... Едно невероятно усещане... И преди всичко говоря за тангото и суингът... Друг път ще посветя специални текстове и на двата танца, защото го заслужават. Тук искам да изкажа голямата си благодарност на партньорките си за тяхното безгранично търпение и да поднеса извиненията си за настъпванията... Имам още много да уча за танца...
54. Ароматите- не си спомням откога носът ми не е бил целогодишно запушен... :)))) Таз година обонянието ми не само се върна, но и обостри... (макар че напоследък пак започвам да го губя... :((() Не че преди не усещах миризмите, но те бяха едва доловим полъх. Бях забравил какво е ароматът да навлезе до последната гънка на мозъка ти като доза кокаин и да не ти позволява да мислиш за нищо друго, подчинявайки въображението ти. Ароматът на индрише, който извиква в съзнанието ти бялата порцеланова чинийка със сладко от сливи... Ароматът на портокал и жасмин върху нейната изящна гладка кожа, който те кара да си представяш стройното й тяло до най- малкия детайл... И сякаш тя отново лежи до теб и си говорите, макар да е на повече от 2000 километра отнесена от вихъра на работата... Но усещането е толкова достоверно... И още много аромати, превъплъщаващи се в образи... Забравете наркотиците! :)))) Вдишвайте с пълни гърди- това е достатъчно (поне за мен ;))!

Само 4 добавям- но пък от сърце. Следващият път- повече... А следващ път сигурно ще има. ;))))

Предавам щафетата на вещичката Нуша (сигурен съм, че има какво да каже), адаша и Деси.

Няма коментари: